Спасовден е време, когато народните вярвания и обичаи оживяват с нова мистична сила.
Той е свързан с по-широката система от обичаи около Русалската неделя – седмица на сезонна поява и активност на русалките.
Сред най-загадъчните и вълшебни елементи на този ден са самодивите – същества, (наречени от българския народ “Росалки”, на името на лековитата билка “Росен”, а по-късно, за благозвучие, започват да ги наричат “Русалки” ) които носят чудотворна сила и магия в българската култура.
Самодивите, самовилите или вилите са митични същества в славянската митология, описвани и изобразявани обикновено с външния вид на красиви жени.
Самодивите (Русалките) и любовната магия
Самодивите са не само лечители, но и същества, свързани с любовната магия.
В народните приказки те често се влюбват в смели мъже, които се осмеляват да ги следват в горите и планините.
Тези любовни истории са изпълнени с романтика и трагичност, като често завършват с разкриването на магическата същност на самодивите и невъзможността за истинско обединение с хората.
Все пак, самодивите оставят след себе си следи от своята магия и красота, които обогатяват народната култура и предания.
Легенди и чудеса от българските земи
В този ден, на Спасовден, оживяват легендите за самодивите – магически създания, които населяват българските гори и поляни.
Една от най-вълнуващите истории за самодивите е свързана с местността Вильо коло край село Плоча, близо до сръбско-българската граница.
В книгата си „Пътуване из България“, Константин Иречек описва този регион, сравнявайки красотите му с тези на Швейцарските планини.
В местността “Вильо коло” , в близост до село Плоча, до сръбско-българската граница се намират руини, очертаващи правилен кръг с диаметър 29 крачки.
В центъра на този кръг има малка дупка, а наоколо расте необичайно висока трева.
Никой не знае как и кога е направен този кръг, но легендата разказва, че на това място самодивите играели своите магически хора.
В дупката в центъра стоял гайдарджия, който свирел за тях. Самодивите танцували, перели платно във Войнишкия извор и Върла река, като се появявали само при пълнолуние, а денем оставали невидими.
Един овчар, притеснен за своето стадо, решил да пропъди самодивите.
Той убил вълк и захвърлил кожата му в средата на хорището, разнасяйки страшна воня.
Самодивите, разгневени от това оскверняване, създали голяма вихрушка, грабнали овчаря и стадото му и ги запратили със страшна сила в скалите, от които останал само прах.
След този инцидент, самодивите с плач и жал напуснали хорището си завинаги, тъй като било омърсено.
След като напуснали “Вильо коло”, самодивите се заселили на “Бабина поляна” под връх Патерица.
Там създали ново хорище, с широко утъпкан пръстен около високата трева.
Бабина поляна (на сръбски: Бабина Пољана или Babina Poljana) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Вранска баня и се намира източно от село Църни връх.
До село “Бабина поляна” се стига през руините на старо римско селище, преминавайки през Горна и Долна Любата. По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България.
Омайна красота владее около “Бабина поляна”. Тук природата е изпълнена с магия и легенди, които разказват за самодивите и тяхната връзка с хората.
Самодивите са не само митични същества, но и символ на връзката между човека и природата, напомняйки ни за силата и магията, които се крият в българските гори и планини.
Моят личен спомен за Спасовден и самодивите
Спасовден винаги е бил ден, който ме е изпълвал с вълнение и трепет.
В нашето семейство много се почитат народните обичаи, ритуали и традиции, които сме научили от бабите си, докато сме били деца.
Спомням си, когато бях дете, баба ми разказваше истории за самодивите и тяхната чудотворна сила.
Всяка година, на Спасовден, (заедно с другите баби и внучета от махалата), тя ни водеше на поляните на “Баделема” (трапецовидният хълм в кв.”Баделема, гр.Асеновград, област Пловдив), за да събираме разни билки и цветя, и да пеем песни.
Спомням си тази, за мен много магична и приказна нощ, на която ние момиченцата, облечени като самодиви – русалки (с булченските рокли на майките ни) и с венец от цветя на главата, танцувахме самодивско хоро.
По-скоро се въртяхме в кръг и подскачахме, но усещането ни беше за момент, изпълнен с магия и вяра в чудесата, които могат да се случат, само ако отворим сърцата си за тях.
Така, че самодивите, с тяхната неземна красота и магическа сила, винаги са били символ на мистерия и вълшебство, и част от моето усещане за вяра..
В моето съзнание те олицетворяват връзката между човека и природата, напомняйки ни, че магията е навсякъде около нас, стига да знаем къде да я търсим.
Това е време за размисъл и благодарност, за възхвала на природата и нейните чудеса.
Магията на Спасовден
На Спасовден не само росенът и самодивите играят важна роля.
Това е ден, в който хората отправят молитви за здраве, плодородие и благополучие.
Вярва се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е плодородна и успешна.
Обикалянето на нивите и пеенето на обредни песни са част от ритуалите, които целят да привлекат божествена благодат и защита за посевите.
Заключение
Самодивите, с тяхната чудотворна сила и неземна красота, ни напомнят за вълшебството, което природата крие в себе си.
Нека на този Спасовден отворим сърцата си за магията и чудесата, които ни заобикалят, и нека вярваме, че самодивите все още танцуват сред нас, дарявайки ни със своята магия и благословия.
***
За всички празници и български традиции на Спасов ден, прочетете тук:
https://booklifestore.com/spasovden-the-saviors-day
https://booklifestore.com/spasov-day-a-time-for-prayer-and-hope
https://booklifestore.com/spasovden-and-the-walnut-leaves
https://booklifestore.com/spasovden-the-miraculous-power-of-self-divers
5. Самодивите: Митични Същества от Българския Фолклор
https://booklifestore.com/samodivas-mythical-creatures
6. Защо Хората се Страхуват от Самодивите: Легенди и Предания
https://booklifestore.com/why-people-are-afraid-of-samovid
7. Пет впечатляващи български народни песни за самодивите
https://booklifestore.com/five-impressive-bulgarian-folk-songs-for-samodives
8. Самодивска българска народна приказка, разказана от Ран Босилек
https://booklifestore.com/samodiva-bulgarian-folk-tale
9. Вида – Легендарна самодива и закрилница на юнаци
