Всяка година, на четиридесетия ден след Великден, България чества Спасовден – ден, изпълнен с дълбок религиозен и културен смисъл.
Сред най-загадъчните и вълшебни елементи на този ден са самодивите – митични същества, които носят чудотворна сила и магия в българската култура.
Самодивите – магически същества от народните предания
Самодивите, наричани още Самовили или Росалки ( името е свързано с лековитата билка “Росен”, а по-късно, за благозвучие, започват да ги наричат “Русалки” ) , са красиви и загадъчни създания, които обитават горите и планините.
В народните предания те са известни със своята неуловима красота и магическа сила.
Според вярванията, самодивите се появяват на Спасовден, когато берат и се кичат с цъфналия Росен – билка с чудотворни лечебни свойства.
Този момент от годината е особено важен, защото самодивите даряват природата с магия и благословия, която може да излекува болните и недъгавите.
Чудотворната нощ срещу Спасовден
В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест.
Лек за нея е красивото цвете “Росен”. Цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове, по скришни горски полянки.
Освен това то е лековита билка, която разцъфтява точно преди Спасовден и е свързана с множество народни ритуали и вярвания.
В нощта срещу Спасовден, болни и недъгави хора отиват да преспят на Росеновите ливади, с надеждата, че чудотворната сила на “Росен”-а ще ги излекува.
Вярва се, че самодивите, които събират росен, оставят своя магически отпечатък върху билката, правейки я особено мощна и лечебна.
За да се възползват от лечебната им сила, болните трябва да пренощуват в гората, където расте росенът, и да се отъркалят в росата на сутринта.
Това е времето, когато хората вярват, че могат да получат чудодейно изцеление, затова и ходят по росата.
Този ритуал се нарича „ходене на росен“ и е използван не само от населението, което ходи по росата и събира лековитата билка “Росен”, но и от бездетни жени.
Често след „ходене на росен“ – дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“.
През пролетта самодивите се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките.
Те съжителстват с хората, като остават невидими и тайнствени знаци за тях.
Вярва се, че те могат да помагат, но и да причиняват беди.
В българските народни поверия се казва, че през нощта срещу Спасовден русалки „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни.
Тази роса има целебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Този обичай е символ на надеждата и вярата в чудесата, които природата и митологията могат да ни донесат.
Ритуалът на изцеление
Разказват се много случаи, в които болни, отнесени на ръце до росенови поляни, на сутринта стават и тръгват излекувани.
Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия.
Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване.
През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния.
А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките – лечителки – нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита.
От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите.
Те са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
Русалската неделя и русалиите
След Спасовден започва Русалската неделя – време, когато лечителите русалии обхождат селата, за да лекуват болните.
Русалиите са обикновени селски мъже, които чрез специални посветителни ритуали придобиват целителски способности за периода на Русалската неделя.
Тези мъже, наричани още калушари в крайдунавските райони, трябва да бъдат здрави, силни и издръжливи, виртуозни танцьори на ритуалната ръченица, добросърдечни и честни.
Ритуалът на русалиите
Ритуалът на русалиите (мъжете) включва танц в кръг около болния. Танцът започва бавно и леко, но постепенно става все по-бърз и скоклив. В ритъм подрънкват звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите.
В кулминацията на танца, те започват да прескачат лежащия на земята болен човек и така отнемат от него болестта.
Когато излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст няколко от танцуващите лечители.
Тези русалии също трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите.
Заключение
Спасовден е празник, който обединява религия, митология и народни вярвания в една прекрасна българска традиция
Спасовден и легендите за самодивите ни връщат към корените на нашата култура и ни напомнят за богатството на българските традиции.
Тези истории са не просто приказки, а част от нашето културно наследство, което продължава да живее в сърцата ни.
За празника и лбългарските традизии, прочетете повече тук:
https://booklifestore.com/spasovden-the-saviors-day
https://booklifestore.com/spasov-day-a-time-for-prayer-and-hope
https://booklifestore.com/spasovden-and-the-walnut-leaves
5. Самодивите: Митични Същества от Българския Фолклор
https://booklifestore.com/samodivas-mythical-creatures
6. Защо Хората се Страхуват от Самодивите: Легенди и Предания
https://booklifestore.com/why-people-are-afraid-of-samovid
7. Пет впечатляващи български народни песни за самодивите
https://booklifestore.com/five-impressive-bulgarian-folk-songs-for-samodives
8. Самодивска българска народна приказка, разказана от Ран Босилек
https://booklifestore.com/samodiva-bulgarian-folk-tale
9. Вида – Легендарна самодива и закрилница на юнаци
