Самодивите са вълшебни същества, които олицетворяват необяснимото в природата.
Те живеят на края на света, там, където небето и земята се сливат в един вълшебен хоризонт.
Селото им е недостъпно за човешките същества и само свраките и орлите могат да стигнат до него.
Природата е тяхна майка и наставник.
Техният образ, създаден от колективното творчество на древния човек, служи за предупреждение и защита от различни опасности, както и за помощ в случай на беда
***
Прочетете още тук:
https://booklifestore.com/samodivas-mythical-creatures
https://booklifestore.com/why-people-are-afraid-of-samovid
https://booklifestore.com/samodiva-bulgarian-folk-tale
https://booklifestore.com/spasov-day-samodivsko-horo
https://booklifestore.com/spasovden-the-miraculous-power-of-self-divers
6. Вида – Легендарна самодива и закрилница на юнаци
https://booklifestore.com/species-legendary-self-wild
***
Пет самодивски български народни песни
Благодарение на Издателство LITERNET гр. Варна
( https://liternet.bg/ ) сме подбрали да прочетете текста на пет самодивски народни песни.
А пък ако знаете музиката си попейте!
1. СТОЯН И ТРИ САМОДИВИ
– Стояне младо овчарче,
не паси стадо в планина
по самодивско игрище!
Стоян си майка не слуша,
та па си стадо изкара
на самодивска поляна.
Че съгледаха Стояна
три моми, три самодиви,
хоро играят и думат:
– Стояне младо овчарче,
като те любим и трите,
коя от нас ще да вземеш.
Чернооката, русата
или пък кестенявата?
Стоян си хвана русата,
русата, самодивата…
А тя му кротко продума:
– Стояне младо овчарче,
извади кръпче шарено,
та ми очите превържи,
и разпаши ми коланче,
па ми ръцете завържи,
та да ти, либе, не бягам,
че съм си аз самодива –
повеят ли ми ветрове,
очи ми гледат в гората;
затрещят ли ми гърмове,
сърце ме тегли в усои…
2. ДРАГАНА И САМОДИВИ
Великден празна неделя,
Гергьовден поле широко,
равна зелена морава,
всякога бъди зелена
като през Празна неделя!
Сбор да се сбира на тебе,
от девет села сборове
и от десето Драгана,
Драгана с брата Ивана.
Заигра хоро голямо
на зелената морава.
Ето че иде Драгана,
Драгана с брата Ивана,
та се на хоро прихвана.
Сви се, изви се вихрушка,
никому нищо не стори,
ала Драгани зло стори,
че си й дигна кърпата,
в синьо я небе изнесе;
че й напраши сукното
и й наръси лицето.
Драгана дума брату си:
– Брате Иване, Иване,
хайде ме, брате, заведи
на самодивско езеро
да си лицето омия,
кърпата да си изпера,
сукното да си изтрия.
Байчо Иван я послуша,
та я заведе, заведе
на самодивско езеро,
та си лицето омила,
и си опрала кърпата,
и си сукното изтрила.
Там заварила три жени,
три жени три самодиви.
Те на Драгана думаха:
– Хубава моме, Драгано,
мий си не мий си лицето,
пери не пери кърпата,
ти си си наша та наша,
нека си иде байчо ти!
3. МОМА ЗМЕИЦА
Тръгнало е лудо младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна перпелици.
Не намери добра лова,
но намери вита ела,
вита ела съковита,
замери си с тънка пушка,
та удари вита ела,
удари я в тънко върше,
изкърти я из корени.
Излязла е от корени
малка мома змеевица.
Той я хвана за ръчица
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
– Разпаши ми свилен пояс
превържи ми бели ръце,
развържи ми червен прибер
превържи ми черни очи,
па ме хвани за ръчица,
та ме води при майка си,
да не каже твоя майка,
сама съм ти пристанала,
сама с тебе побегнала,
а да каже твоя майка:
„Леле сине, мили сине,
де намери тая мома?
Не е мома като мома,
а е мома като слънце,
очите й ясни звезди,
като стои – слънце грее,
като ходи – вятър вее,
като дума – бисер лее!“
4. ДЕТЕ И ТРИ САМОДИВИ
Да би пуста останала
тая нива надалеко!
Ноще ида, ноще дойда,
па забравих мъжко дете
на нивата под крушата.
Кога стигнах насред пътя
и си срещнах говедаря,
крава рикна за телето,
мене текна за детето!
Па се върнах на нивата
и не смеях да доближа,
над детето, над люлката
стоят до три самодиви –
първата го приспиваше,
втората го люлееше,
третата го целуваше!
– Нани, нани мъжко дете,
да ни раснеш и пораснеш,
ще те пратим в наша земя,
в наша земя Румелия,
да си видиш що е време –
ако ми е добра пролет,
да донесеш китка цвете,
ако ми е златна жътва,
да донесеш стрък пшеница,
ако ми е лепа есен,
да донесеш чепка грозде,
ако ми е люта зима,
да донесеш от сняг грудка…
– Плачи майко да плачеме,
че съм дете изгубила!
– Чакай, снахо, да чакаме,
кога дете да порасне
и си дойде за китката,
тогаз дете ще да вземем!
5. СТОЯН И САМОДИВИ
Пасъл е Стоян стадото
по самодивски хорища,
свирил е свирка кленова,
самодиви се събрали,
събрали и са играли,
играли, уморили се.
Че са високо хвръкнали
над зелените елхици
и над бистрите кладенци,
и над цветните моравки,
и до равните полянки.
Трите се голи съблекли
да влязат, да се окъпят.
Съблекли са си роклите
и златокрайки махрами,
и зелен пояс момински,
и самодивско забунче.
Стоян си стадо покара,
че го на валог превали,
и самодиви издебна,
та им роклите открадна.
Самодиви са излезли
и трите голи без ризи,
трите се молят Стояну:
– Стояне, младо овчарче,
дай ни, Стояне, роклите,
роклите самодивските.
Стоян им рокли не дава.
Най-първата му говори:
– Дай ми, Стояне, роклята,
че имам майка мащеха,
майка ми ще ме убие.
Стоян й нищо не каза,
само й даде роклята.
Втората дума Стояну:
– Дай ми, Стояне, дрехите,
че имам братя дор девет –
мене и тебе убиват.
Стоян й нищо не каза,
само й даде дрехите.
Третата дума Стояну:
– Дай ми, Стояне, дрехите,
дрехите, самодивските,
че съм едничка на майка,
за син съм и за дъщеря.
Ти да не мислиш, Стояне,
за жена мене да водиш –
дом самодива не сбира,
нито деца ти отглежда.
Стоян й само отвърна:
– Аз търся такваз девица,
дето е едничка на майка…
Че си я дома заведе,
в други я дрехи облече
и се за нея ожени.
Три годин са се водили,
станала трудна, неволна,
мъжка е рожба добила,
мъжка са рожба кръстили.
Като трапеза сложиха,
Стояну мило домиля,
и на невеста продума:
– Аз ще ти свирка засвиря,
а ти ми, либе, заиграй,
как самодиви играят.
А тя Стояну говори:
– Как ще ти, либе, играя,
като си нямам дрехите,
дрехите, самодивските?
Сам си се Стоян излъга,
че си у себе помисли,
като е рожба добила
назад не ще се повърне;
та й извади роклята,
извади и я подаде,
а тя се в нея облече,
че си из къщи изхвръкна,
по самодивски изсвири
и на Стояна думаше:
– На ли ти рекох, Стояне,
дом самодива не гледа!
Плеснала ръце, плеснала,
че е високо хвръкнала,
и е далеко отишла,
у пусти гори зелени,
до самодивски селища,
на моминския кладенец.
там се в кладенец окъпа,
моминството й се повърна,
че си при майка отиде.
Заключение
Вярването в свръхестественото често има по-голям ефект от действието на лековитите треви и отвари.
Това е магията на българския фолклор – свят, в който природата и митологията се сливат, за да създадат един непреходен и вълшебен разказ.
