Днес ще те отведа на пътешествие в света на българския фолклор, където ще ти разкажа за самодивите – красиви и грациозни женски същества с дълги коси, които обитават горите и владеят природните стихии, и каква е тяхната роля в българските предания, приказки и песни.
Те са обгърнати в мистерия и магия, която векове наред омагьосва сърцата и умовете на хората.
Самодивите са митични същества, които в българската традиция са познати и с наименованията самовили , вили, юди (в Родопите), юдафки (в Пловдивско), злини (в Гоцеделчевско), пери (в Кърджалийско). Във Велинградско са познати като „бели жени”.
Те пеят песни, карат овчарите да им свирят, играят самодивски хора, летят по небето.
Самодивите се чуват като сватбено шествие – с музика, гайди, тъпани.
Любимите действия на самодивите, освен танците и песните, са къпането и миенето, ресането, люлеенето, виенето на китки.
Вярва се, че са жени, които приживе са били много грешни и не могат да отидат нито на небето, нито под земята.
Вместо това, те остават в пространството между двете, изкупувайки греховете си.
Други предания ги описват като девствени моми, които са умрели и са се върнали на земята като самодиви.
Техният произход обяснява и поведението им – отхвърлени от обществото приживе, те посвещават своето съществуване на природата, на свободата и на желанията си.
Магическата сила на самодивите е в дрехите и аксесоарите им. Ето защо, ако някой мъж ги открадне, обикновено по време на къпането им в езерата, то те се превръщат в обикновенни жени и му се покоряват.
Ако такава самодива, принудена да “пристане” на влюбения момък се омъжи за него, то тя не става добра майка и домакиня, и при първа възможност бяга, оставяйки в дома си не само съпруга си, но и родените си деца.
Или пък, са склонни да обсебват любимия си и да го измъчват с прищевките си до смърт. Влюбените момци обикновено са бледи и болни, и ако не са умъртвени, то те са слуги на самодивската си невеста.
По тези причини , българският народ има поговорка: “Самодива къща не храни”.
Самодивски Обиталища и Привички
Самодивите живеят по високи планини, край девствени езера, реки и извори, под големи дървета.
Обичат да излизат навън нощем и се скриват в гората с пропяването на петлите.
Събуждат се късно вечер и се къпят в езерата и реките близо до обиталищата им.
След къпането се събират на зелени морави, където пеят, свирят и играят своите магически хора.
Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, и често отвличат овчари, за да им свирят.
Самодивите са загадъчни същества и пазят ревниво своите обиталища.
Онзи, който наруши владенията им, изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест.
Хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не косят тревата по самодивските морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти.
Ролята на самодивите в народния ни фолклор
В народните ни приказки, песни и предания, те се свързват с образа на изкусителки, лечителки или зли същества.
Затова и в народните предания, на тях са подчинени вихрушките – внезапни, силни и стихийни като женски писък, които могат да пометат човек и да го разболеят.
Вярването, че вихрушката е предизвикана от самодиви, е по-характерно за западните български земи, докато представата, че е душа на покойник преобладава в Източна България.
2. На Спасовден – те са лечителки, които помагат на болните, като пускат вълшебното цвете “Росен” в купичката му с вода за пиене.
Вярва се, че самодивите, които събират “Росен”, оставят своя магически отпечатък върху билката, правейки я особено мощна и лечебна.
3. В народните песни самодивите помагат на юнаците.
Стана самовила е посестрима на кавалджии и песнопойки, Дена самовила – на юнаците, Радка – на овчарите, Магда самовила – на билярките, а Смита – на дърварите. Млякото на самодивата е чудотворно. Тя кърми Крали Марко и му дава сила.
4. В много от народните ни приказки, самодивите са изкусителки, в които се влюбват млади момци и юнаци.
Когато младеж хареса самодива, той отнема предмета, в който се крие силата ù – венец, риза, гривни и се жени за нея.
Помолена да изиграе самодивски танц, самодивата получава скрития от мъжа й предмет и излита през комина, като изоставя съпруга си или детето си.
Подобна приказка е “Самодива” на Ран босилек, която може да прочетете тук:
Приказки за самодивите в българския фолклор
Приказката „Самодивата“ на Ран Босилек е забележителен пример за български фолклор , изпълнена с вълшебни елементи и силни емоции
Историята следва традиционния сюжет на любовта между смъртен и вълшебно същество което е характерно за много народни приказки
Главният герой е млад овчар който се влюбва в самодива- митично същество свързано с природата и магията
Неговото желание да се ожени за нея е предизвикано от неземната ѝ красота която пленява сърцето му
Тази приказка разглежда теми като любовта, желанието за невъзможното и стремежа към щастие, както и опасностите от опитите да задържиш нещо вълшебно и диво в човешкия свят
Главният герой е представен като упорит и решителен млад мъж готов да преодолее всякакви препятствия за да спечели любовта си
Самодивата е символ на природната красота и мистерия, но и на свободата, която не може да бъде задържана
Старецът който съветва момъка, играе ролята на мъдреца предоставящ важни житейски уроци
Приказката е наситена с митологични мотиви като самодиви, магически предмети, венеца на самодивата и пътувания през вълшебни места, като село Омайниче
Тези елементи подчертават вълшебния характер на историята и я правят привлекателна и за малки и за големи
Приказката отправя няколко важни поуки
Първо, че истинската любов изисква жертви и разбиране
Второ че свободата и природата не могат да бъдат затворени или притежавани
Трето, че упоритостта и търпението могат да доведат до успех но трябва да бъдат съчетани с мъдрост и уважение към другите
Езикът на приказката е живописен и поетичен използвайки богатата лексика и метафори на българския фолклор
Описанията на природата и героите са детайлни и въздействащи което допринася за потапянето в магичния свят на историята
Приказката на Ран Босилек „Самодивата“ е завладяваща приказка, която предлага не само развлечение но и дълбоки размисли за любовта свободата и човешките стремежи
Това е история която остава в сърцата на читателите със своята красота и мъдрост предадени през вековете от устата на старите разказвачи
Заключение
Според старите народни предания някои български имена са покровителствани от самодиви и духове, известни в славянската митология като “домовики” или “домовници”.
Имена като Ирина, Вида, Магда, Магдалена, Весела, Гергана, Яна,Радка, Смита, Стана или Станка, Димитър, Димана, Веселина, Дена, Даниела, Деница, Деян, Янко, Дамян, Димо, Янислава, Велислава, Веско, Веса, Гюрга и техните производни се смятат за защитени от тези магически същества.
Легендите разказват за самодивата Ирина, която е по-малката сестра на самодивата Гюрга и заедно помагат на юнаците да убият змея.
Магда, влюбена в мага Слав, родила син. Смята се, че техният син Боряк е дядо на балканския герой Крали Марко.
Вида,описвана като тайнствено създание със силен характер и излъчване, е друга легендарна самодива, за която се смята, че е покровителка на живота и смъртта.
Весела, лъчезарна, усмихната и приветлива,( откъдето идва и името ѝ) е самодивата, която е покровителката на песните, с които омайват пътниците.
Стана е посестримата на свирците и кавалджиите
Радка – на овчарите и пастирите
Магда- на билкарите и билкарките (билярки)
Смита – на горите и дърварите
Дена – на юнаците ратоборци и още много други.
Славянските предания казват, че всеки от нас може да разбере кой е неговият закрилник, дали самодива или друг митичен герой, като се огледа за знаците, които му се дават.
***
Прочетете още тук:
https://booklifestore.com/why-people-are-afraid-of-samovid
https://booklifestore.com/five-impressive-bulgarian-folk-songs-for-samodives
https://booklifestore.com/samodiva-bulgarian-folk-tale
https://booklifestore.com/spasov-day-samodivsko-horo
https://booklifestore.com/spasovden-the-miraculous-power-of-self-divers
6. Вида – Легендарна самодива и закрилница на юнаци
https://booklifestore.com/species-legendary-self-wild
