Днес Българската православна църква почита Възнесение Господне, известен още като Спасовден.
Този църковен празник винаги се отбелязва в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово – Великден.
Спасовден, или Възнесение Господне, е празник, който носи в себе си магията на вярата и силата на народните обичаи.
Това е денят, в който Иисус Христос се възнесе на небето, завършвайки своята мисия на Земята.
Но нека ти разкажа за този специален ден, изпълнен с любов, надежда и вълшебство, по начин, който ще те накара да почувстваш топлината и красотата на нашите традиции.
История и Значение на Възнесение Господне
Спасовден се празнува на четиридесетия ден след Великден и е един от най-важните християнски празници. Този ден отбелязва моментът, когато Христос, след като прекарва 40 дни с учениците си след Възкресението, се възнася на небето .
В този акт на възнесение, Той завърши своята земна мисия, давайки обещание за завръщане и утеха на своите последователи.
Писанията разказват, че според Новия завет, 40 дни след възкресението си, Исус Христос остава на Земята, проповядвайки своето учение и беседвайки с апостолите.
Той се движи сред тях като богочовек, явявайки се многократно на своите ученици.
Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лука. 24:45, 49).
Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17).
Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.
На четиридесетия ден след Възкресението Христово, Исус Христос се явил на своите ученици за последен път.
Апостолите били събрани за молитва, очаквайки изпълнението на Божието обещание.
В този момент Христос се появил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина, която се намира на около два километра от Йерусалим, близо до Витания, където бе възкресил Лазар.
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви новото свое земно (физическо), израилско царство (Деян. 1:6)
Господ назидателно им обяснил, че хората не трябва да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл.
Той им казал: „... не се пада вам да знаете времената и годините, които Отец е положил в своя власт“ (Деян. 1:7).
Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал към небето при своя небесен Отец (Лука. 24:50)
Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим в пространствената отдалеченост.
Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян.1:11).
Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19).
Това нагледно “изображение” означава равночестност (равен по чест) с Бог Отец.
Спасовден – Денят на Спасителя.
Сред апостолите била и Света Дева Мария, която, колкото и болезнено да е понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Йерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово:
“ Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила.
Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.
С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението.
За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени.” -говорили те
Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
Това е ден, в който вярата ни се подновява, ден, който ни напомня за обещанието за вечен живот и надежда.
“Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.” – част от молитва за Спасовден
Но Спасовден не е само религиозен празник; той е и празник на общността, на традициите и на културата, които ни свързват с миналото.
Народни Вярвания и Обичаи
Спасовден е изпълнен с уникални народни обичаи, които придават на празника особен колорит.
В различни краища на България, тези обичаи се пазят и до днес, съчетавайки християнската почит с древни вярвания и практики.
Например в народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според поверията на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Българските народни вярвания гласят, че на 40-ия ден след Великден идват и самодиви.
Те берат цъфналата лечебната билка “Росен” и се кичат в нощта срещу Спасовден.
Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Повече за традициите и празниците на този ден, рочетете повече тук:
https://booklifestore.com/spasov-day-a-time-for-prayer-and-hope
https://booklifestore.com/spasovden-the-miraculous-power-of-self-divers
https://booklifestore.com/spasovden-and-the-walnut-leaves
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.
С възнесението си Иисус завършва делото на Спасението, откривайки небето за всички вярващи в Него.
Българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
Затова на този ден, празник- Имен ден имат хората носещи имена, свързани със спасението : Спас, Спаска, Спасимир, Спасен , Спасена и други подобни .
