Защо Хората се Страхуват от Самодивите: Легенди и Предания

Представи си самодивите като ефирни същества, облечени в бели дрехи, препасани с пояс от дъга и носещи бяло було, в което се крие тяхната сила. 

Те следват нейните повели, идвайки на земята всяка пролет (на 25 март) и си отиват през есента (на 29 август), когато зеленината отстъпва пред зимата.

Самодивите и Техният Свят

Самодивите са тясно свързани с природните явления. 

Вярва се, че те могат да пресушат извор и да го напълнят отново, само ако бъдат умилостивени.

Освен това, те са повелителки на водите и на орлите, и могат да предизвикват както суша, така и вихрушка.

В някои от преданията, те яздят едри елени, а за камшик използват змии.

В други, въпреки че са в човешки образ, те могат те се преобразяват във вълци.

 Природните Сили в Служба на Самодивите

Свързани с пролетното пробуждане на природата, самодивите имат пряко отношение към растителността.

Често се локализират при стари дървета, с голяма сянка. Вярва се, че живеят на бук, защото не гори.

Затова и древните българи не са го внасяли в къщата си

Самодивите имат предпочитания към вегетарианската храна. Те обичат мед и погачи, ядат ошав и ябълки и приготвят ястията си под стрехите, където вечерят.

Самодивите имат и власт над растенията. 

Любимото им цвете е росенът, с който могат да лекуват болните, но и да омайват хората и да замъгляват разсъдъка им. 

Като самодивски цветя се определят росен, имел, здравец, бръшлян, повет.

 Вярва се, че самодивите отбягват лук, пелин, орехова шума, вратика, комунига, гороцвет, трендафил и перуника.

Там, където самовилите играят, тревата изсъхва. 

Затова кръглите места с изсъхнала жълта трева се мислят за самодивски.

Това се отнася и за местата с много гъби.

Самодивите са неуловими и неразгадаеми, както самата природа. 

Те не могат да бъдат опитомени, а опитите да се разкрие тайната им често носят беда.

Магическата Сила на Самодивите

Самодивите, митични същества от българския фолклор, са едновременно добри и зли, притежаващи необяснима магическа сила. 

Хората ги избягват, защото всяка среща с тях крие сериозни рискове. 

Легендите разказват за осакатяване, тежки болести и дори смърт, ако човек че ако човек настъпи софрата им – кръг от отровни гъби, или наруши техните територии, или се опита да разкрие тайните им.

Любовта към самодива също носи проклятие, а обикновено местата, където танцуват, са опасни и необитаеми.

Страхът от тяхното възмездие кара хората да избягват тези магически същества.

Често в песните се споменава, че самодивите вземат мома на Спасовден. Явяват се нощем 

Но самодивите не са задължително опасни за хората. 

Те могат да се променят от добри на лоши и обратното.

Например, ако някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори могат да откърмят от него деца, които стават славни юнаци.

Освен това, самодивите понякога помагат на хората, лекувайки ги с билки и вода или помагат на невестите по жътва.

Те са също така покровителки на юнаците от народните приказки като Крали Марко и Момчил юнак.

Самодивски Болести и Защити

Самодивите са както добри, така и лоши.

Добри са когато лекуват с билката “Росен” . Понякога самодиви се проявяват като работни жени, особено по време на жътва, и подпомагат работата на невестите с деца.

В повечето случаи обаче са описани от народния ни фолклор като враждебно настроени към хората, които:

• Заключват водните извори, 

• Създават вихрушки,

• Убиват овчарите, защото им опустошават пасищата, 

• Преследват ловците, които убиват елените им, 

• Отвличат хубави моми и невести, като им причиняват разни беди, от завист.

• Разгневят ли се, изпращат “самодивска болест” – слепота, която води до сигурна смърт, 

• Още, че умъртвяват хората със смъртоносни писъци, ако хората са се появили на тяхното самодивско хорище или са окосили кръглата самодивска поляна, където те танцуват.

При срещите със самодиви, хората могат да боледуват от малка простуда, епилепсия или различни хронични болести.

А прекосяването на местата на самодивата (самодивските поляни и хорища) води до болест – парализа, кожни болести, епилепсия, полуда.

Разболяват се и хората, застигнати от вихрушка.Не случайно, традицията забранява да се носят вдигнати от вихрушката дрехи, кърпа, шапка, защото са опасни.

 Умилостивяването им става като мястото, за което се предполага, че там се е разболял човек. Там трябва да се поръси с подсладена вода.

Освен това, мъже-русалии, изпълняват ритуален танц около болния, като пеят обредни песни.

Вярва се, че самодивите пазят изворите и чешмите. Затова, на всеки извор или чешма, (откъдето хората си наливат вода), са оставяли талисман за защита или дар за самодивите.

Яворът и ясенът прогонват самодивите. Затова пред огънят и огнището не се споменават самодивите, за да не ги “приканиш” да дойдат.

За защита от тях се препоръчва още носене на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа или ципа от новородено.

Самодивите в Българската Митология

Самодивите са митични същества, които в българската традиция са познати и с наименования като самовили, вили, юди и други. 

Те често се свързват с дивата природа, планините и водните източници. 

Появата им е свързана с пролетното пробуждане на природата и русалската седмица около Спасовден.

Най-често самодивите се описват като красиви девойки, които се явяват като три сестри. 

Те имат леки криле под мишниците и могат да летят.

 В народните песни те носят имена на жени и често живеят сами, без мъже и семейства.

 Те са невидими и се появяват само когато те пожелаят.

Когато се описват, то те са с бели дрехи и пеят песни, играят хора и обичат къпането и ресането на дългите си коси.

Самодивите в Световния Фолклор

Подобни на самодивите същества съществуват и в други фолклорни традиции.

 Например, в германската митология има елфи – магически същества, които обитават горите.

 В Швеция те се наричат алвор (älvor) – млади жени с дълги коси, облечени в бяло, които също като самодивите могат да разболяват хората, ако бъдат обидени.

Заключение

Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII век. Смята се, че тяхната митология се е развила от етноса тук на Балканите, като специалистите откриват в нея и елементи от славянската култура.

Думите “самодива” и “самовила” отвеждат към прастара древна лексика, със значение “божество”, “демон” , “лудувам” или “вилнея”.

В българският фолклор са се запазили персонажи, подобни на самодивите,също толкова загадъчни и митични същества, като караконджули, таласъми, върколаци, вещици и вампири, които предимно всяват страх и правят злини.

***

Прочетете още тук:

1. Самодивите: Митични Същества от Българския Фолклор

https://booklifestore.com/samodivas-mythical-creatures

2. Пет впечатляващи български народни песни за самодивите

https://booklifestore.com/five-impressive-bulgarian-folk-songs-for-samodives

3. Самодивска българска народна приказка, разказана от Ран Босилек

https://booklifestore.com/samodiva-bulgarian-folk-tale

4. Самодивско хоро: Легенди и чудеса от българските земи

https://booklifestore.com/spasov-day-samodivsko-horo

5. Спасовден: Чудотворната сила на самодивите в българската култура

https://booklifestore.com/spasovden-the-miraculous-power-of-self-divers

6. Вида – Легендарна самодива и закрилница на юнаци

https://booklifestore.com/species-legendary-self-wild