Днес ще ти разкажа за един от най-значимите български просветители, който е оставил дълбок отпечатък в историята ни.
Почитаме Паисий Хилендарски: Един от Най-Светлите Символи на Българската Култура
На 19-ти юни (утре) Българската Православна църква почита паметта на св. Паисий Хилендарски, създателят на „История Славянобългарская“ – едно от най-ценните и важни наследства на нашия народ.
До нас са достигнали над 70 преписа на тези революционна за българите книжка, която се е предавала от ръка на ръка след написването ѝ, преди повече от 260 години в Зографския манастир, и е дала началото на Българското Възраждане.
Представи си, че си в трудното време на Османско владичество.
Българската идентичност е под заплаха, езикът ни и културата ни са на ръба на забравата.
И тогава, един светогорски монах, Паисий Хилендарски, решава да посвети живота си на съхранението на българския дух и история.
Вярва, че само чрез запазването на културата и езика можем да съхраним своята национална идентичност.
Това убеждение го води до създаването на „История Славянобългарская“ – труд, който събужда българите, вдъхновява ги и им напомня кои са и откъде идват.
Паисий ни учи, че нашата история е ценност, която трябва да пазим и предаваме на поколенията.
Това е и причината, поради която днес го смятаме за основоположник на Българското възраждане.
Трудът му не е просто историческо съчинение, а истинска мисия.
Паисий пътува, преписва, разказва и вдъхновява.
За него, всяка дума, всяка страница са акт на съпротива и любов към народа ни.
И днес, когато разглеждаме „История Славянобългарска“, усещаме тази негова страст и всеотдайност.
Историческа хроника
Два български града – Банско и Самоков, спорят къде е родното място на св. Паисий Хилендарски, създателя на „История славянобългарская“.
За по-голяма доказателствена сила са вдигнати паметници на монаха просветител в с. Доспей и в гр. Банско.
Този будител на българския народ се ражда през 1722 г. от благочестиви родители.
Техните религиозни убеждения и родолюбие оставят дълбок отпечатък в душата му.
Неговият брат Лаврентий става игумен на Хилендарската обител, а другият му брат Вълчо подпомага църкви и манастири.
Освен това брат му Вълчо, извършва поклонение на светите места в Палестина, а после в 1757 г. със свои средства обновява и изписва храма „Свети Иван Рилски“ в Хилендарската обител .В 1764 г. изгражда храм на името на Пречистата Богородица в Зографската обител, в 1758 г я обновява цялата.
Това семейно обкръжение подтиква Паисий да посвети живота си на духовно служение и просвещение на своя народ.
“Имащ такива родители и братя, и сам той, като стана на възраст, презря суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде най-напред в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци.
След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст прие монашеско пострижение с името Паисий и остана там, докато тръгна по България да проповядва на българския народ своята книжка.
Виждайки бедата и страданието на своя народ под тежкото турско иго; слушайки разказите на поклонници, пристигащи в разните Атонски обители за поклонение или за работа от всичките краища на българската земя, за печалното състояние на всички българи; гледайки надменната гордост на гърците, които превъзнасяха своя род заради древната елинска и византийска слава, а българите унижаваха като прости, неграмотни и нямащи история – ревността му пламна като огън и не си даде почивка, нито позволи достатъчен сън на очите си, докато не събра от много книги и не написа „История славянобългарска“. – пише за него в сайта “Православието” (https://www.pravoslavieto.com/ )
Паисий се образова и духовно издига, обикаляйки села и градове като манастирски пратеник (таксидиот), събирайки помощи и привличайки поклонници за манастира.
( “Връзката на манастирите с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството.
В превод от новогръцки „таксидиот“ значи „пътник“, но и „духовник“, „изповедник“…
Тоест таксидиотите са принадлежащи към черното духовенство лица, които обаче пребивават не в затвореното и извисено духовно пространство на манастира, а в светска среда, където изпълняват мисионерски – богослужебни и просветителски функции.”- ни обяснява сайта “Православието” (https://www.pravoslavieto.com/ )
Тези обиколки му позволяват да види отблизо тежкото положение на българския народ и го вдъхновяват да създаде своето велико дело.
Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество “просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици” – монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка.
И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах – което значи прекалявал с поста, и от главоболие – което значи, че съкращавал съня си до крайност.
“Жилището на св. Паисий в Хилендар не е „скромна килийка“, както си е въобразявал навремето Иван Вазов, а триетажна ъглова отбранителна кула (стълб) в югоизточния ъгъл на Хилендарския манастир.
Паисиевата килия е включвала два жилищни етажа и параклиса „Покров Богородичен“ на третия етаж.
Това научно откритие беше публикувано в пресата и показано на голяма документална и фотоизложба от 30 октомври до 7 ноември 1997 г. в Дома на архитекта (САБ) в столицата.” – пише още в сайта “Православието” (https://www.pravoslavieto.com/ )
След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват.
По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно Възраждане.
И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно къде, може би мъченически и сломен от преумора.
Ще успеем ли да запазим завета на Паисий Хилендарски?
Нека утре, на този ден, 19-ти юни, да се поклоним пред делото на св. Паисий Хилендарски.
Не е случайно, че през 1962 година, Светият синод на Българската православна църква го канонизира за светец.
Паисий Хилендарски е не само просветител и историк, но и символ на националното ни самосъзнание и култура.
Той ни напомня, че колкото и да са трудни времената, никога не трябва да забравяме корените си и да се борим за тяхното съхранение.
Нека си спомним неговите думи и да черпим вдъхновение от тях:
„О, неразумний юроде!
Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?
Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци.
И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.
От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.
Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.
И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
Заключение
Св. Паисий Хилендарски е доказателството, че един човек може да промени хода на историята и да съхрани духа на цял народ.
Винаги ще му бъдем благодарни за това.
Ти също можеш да бъдеш част от тази история – изучавай, предавай и пази нашето наследство.
Защото, както ни учи Паисий, в това се крие силата на нашата идентичност и бъдеще.
***
Прочетете още:
Как влияе „История Славянобългарская“ върху националното съзнание на българите?
https://booklifestore.com/how-does-istoria-slavyanobulgarskaya
Българицата: Истинската Българска Азбука и Нейното Наследство
https://booklifestore.com/bulgarian-the-real-bulgarian-alphabet-and-its-heritage
Съкровището на нашата азбука: Разшифроване на културното наследство на Българицата.
https://booklifestore.com/the-treasure-of-our-alphabet-deciphering-the-bulgarian-cultural-heritage
Защо Информационното общество е новото Просвещение и как можете да се възползвате от това?
Какво можем да научим от Просвещението, за да процъфтяваме в Информационното общество?
Можем ли да съчетаем принципите на Просвещението с предизвикателствата на дигиталната ера?
