“Българицата е първият Духовен принос на България в световната културна история! “ – казва Проф. Людмил Георгиев
В чест на националният ни празник 24-ти май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, нека заедно да се потопим в магията на нашето минало и открием тайните, които крие българската писменост.
Българската писменост през вековете
Нашата борба за тази азбука е вечна.
Невъзможно е в тази статия да ви запозная с всички исторически факти,(с някои факти вече сте запознати в предишните статии по тази тема), затова за днес съм избрала още 8 факта, от които аз лично съм много впечатлена:
Българският език е най-древният човешки език, който пази ясни белези за начина и пътя на възникване на човешкия език
Първите букви на така наречената Кирилица, а всъщност е Българица, са написани още от времето, когато първите човеци, живели по днешните български земи започнали да създават езика и писмеността ни , за което свидетелстват буквите от стенописите в пещерата “Магурата”.
Проф. Людмил Георгиев, автор на книгата „Критическата психология на българската история“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018), категорично заявява, че азбуката и писмеността всъщност не са „кирилица“, а българица!
Също така, дни преди 24 май 2023 година, в студиото на „Отблизо“ на БНТ гостува Александър Димитров – българинът, който доказва, че кирилица не съществува и правилното име на азбуката е българица.
Борбата за нашата азбука е хилядолетна и е нашето съкровище – нашата божествена азбука и нашият божествен език.
Българицата е била официална азбука в Римската империя и регионите й. И в това няма нищо учудващо – Римската империя е основана от Дедите ни и носи белезите на Древнобългарския език и духовност дори и в името си.
Древното име на река Тибър, пресичаща Рим, е Румен – едно от Българските имена на Бог Слънце. Румен / Ръмен / Раман са все вариации на Българското име с две коренови думи – Ра + Ма-н. Ра / РаМа е името на Древнобългарската Богиня Майка. –н е окончание за мъжки род.
На река Румен е кръстен и град Рим / Ром, и самата Римска империя
.
Кирилицата (Българицата) е била официална азбука в Римската империя.
Твърди се, че Латиницата възниква по-късно от същия този български език и става азбука на Западната Римска империя постепенно, като Кирилицата (Българицата) си остава азбуката на Източната Римска империя.
Има период, в който и двете азбуки са се употребявали едновременно.
През 564 година император Юстиниан построява църква в Сирийските римски земи, която се нарича Каср Ибн Уардан.
Макар и елегантно построена, тази църква е с усилени крепостни стени, за да се предпази от Персийските набези от Изток.
На една от портите й има надпис с обозначен месеца на построяването й – септември.
Този месец е изписан именно с Българските букви на Кирилицата (Българицата).
Надписът на Българица над входа в Сирийската църква, както и древните храмове на Сирия, посветени на Бог Слънце Бал Самин (Сам Бал Бог) и неговата майка Богинята Бел / Бал / Бъл, Богиня на Светлината и кръстница на българите и на Балкана, са още едно доказателство, че един древен български народ е най- вероятният праотец на всички днешни народи.
През 1982 година, във Ватиканската библиотека, големият български учен доц. Трендафил Кръстанов открива старобългарски пергаментен ръкопис на Евангелието, наречен „Ватикански палимпсест”.
Този ръкопис датира от началото на 10-ти век, времето на цар Симеон Велики.
Палимпсестът е пергамент, чиито оригинални български букви са изтрити и заменени с гръцки текст.
Доц. Кръстанов доказва, че този текст е използвал говоримия старобългарски език от Тракия и Източните Родопи, като оборва твърденията, че най-старите кирилски текстове са от Новгород и Киевска Рус.
Близо до село Крепча, в община Опака, се намира Крепчанският средновековен скален манастир, където са издълбани два важни надписа на кирилица.
Първият надпис, открит през 1910 година от чешкия археолог Карел Шкорпил, гласи:
„В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.”
Вторият надпис, открит от проф. Казимир Попконстантинов, 61 години по-късно, посочва годината на своето създаване:
„В 6430/ 921 година през месец октомври в ?-десети ден почина Божият раб Антон.”
Тези надписи доказват, че още по времето на цар Симеон Велики старобългарската писменост е била широко разпространена и използвана в българските земи.
И както споделя Росен Петров (продуцент и историк) в личния си Фейсбук профил по повод 24 май 2024г.:
“В средновековна България не просто се закриля, създава и разпространява една писменост, а се ражда нов цивилизационен път за много народи.
„Църковнославянският” език не е нищо друго освен чист леко модифициран старобългарски език.
Или както емоционално е написал големият Вазов, нека помним:
„…че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат: „Българину!“ бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик…”
През 1119 година българите основават първия университет в Европа в град Болоня, на мястото на къщата на Булгаро де Булгарис, известен с прозвището Златоуст, който е бил юрист и преподавател.
Площадът пред неговата къща е наречен „Площад на Българина“ и дори до днес запазва това име.
На това място се създава „Университато Булгаро“, където учат 10 000 студенти от цяла Европа.
Този университет функционира в пълна независимост от църквата и привлича представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигиери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник.
