Днес ще ти разкажа за едно от най-важните културни съкровища на България – българската азбука, известна още като кирилица. Но нека я наречем с нейното истинско име – Българица!
Тази уникална азбука е създадена в Преславската книжовна школа от учениците на Кирил и Методий.
В нашата съвременна история е прието да се счита, че е написана от великия Климент Охридски, с помощта на Наум Преславски, и е безспорно българско наследство, което заслужава нашата гордост и почит.
Глаголицата е първата славянска писменост, измислена от светите братя Кирил и Методий. Те полагат основите, върху които Климент и Наум изграждат своята азбука – Българицата.
Тази азбука не само, че не е създадена от Кирил и Методий, но е и разработена изцяло на българска земя.
Това е истинското наследство на нашия народ, създадено с цел да служи на българския език и култура.
Знаеш ли, че половината „славянски“ държави никога не са използвали българската азбука?
Само пет държави използват Българицата: България, Беларус, Северна Македония, Русия и Украйна.
Тези страни са приели и развили нашата азбука, превръщайки я в неразделна част от своите култури.
От друга страна, други пет „славянски“ държави – Полша, Словакия, Словения, Хърватия и Чехия – Българицата никога не е била използвана.
А в още три славянски държави – Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия – постепенно се отказват от нея в полза на латиницата.
Това показва, че Българската азбука не е толкова широко приета сред славянските народи, колкото би могло да се очаква.
Интересно е, че цели седем не славянски държави използват Българицата: Косово, Казахстан, Киргизстан, Монголия (заедно с монголица), Южна Осетия, Таджикистан и Приднестровие (част от Молдова).
Това подчертава универсалното значение и уникалността на нашата азбука, която преминава граници и култури, доказвайки своята стойност и гъвкавост.
Изводът е ясен:
пет славянски държави използват само Българицата, пет славянски държави никога не са я използвали, три славянски държави се отказват от нея, а цели седем неславянски държави я приемат.
Няма никакви основания тази Българска азбука да се нарича „славянска“, а само и единствено Българица, защото повечето държави, които я използват, не са славянски, а самата азбука е създадена тук, в България.
Имайки предвид, че няма доказателства, че Климент Охридски въобще е давал каквото и да било име на тази писменост, която е наречена „кирилица“ едва през 1563 година, почти седем века след създаването ѝ, би следвало и трябва да наричаме тази българска писменост само и единствено е Българица.
Нека запазим и почитаме това наследство, като го наричаме с истинското му име – Българица, защото това е нашето културно съкровище, което ни свързва с миналото и ще ни вдъхновява в бъдещето.
Азбуката: Скритото Послание на Светите Братя
Знаеш ли, че думата „азбука“ идва от първите две букви в глаголицата – Аз и Буки?
Българската азбука е не просто набор от символи, а цял разказ за грамотността и знанието:
„Аз буки веди глаголи добро есть жичье…“ – Аз зная буквите и животът със знанието е добър.”
Това ни казва нашето а, б, в, и е само началото на едно велико пътуване.
В превод от прабългарски „азъ“ означава памет.
В новата азбука, създадена от светите братя Кирил и Методий, на челно място стои буквата А, символ на начало и самосъзнание.
Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума, и четени последователно, те образуват смислен текст.
Това е скритото послание на Светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техният смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.
Първите ученици на новата азбука заучавали текста й като молитва.
И макар че днес сме забравили този текст, той продължава да ни говори:
„Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Преведена на съвременен български език, тази уникална азбука звучи така:
„Помни буквите, учи се да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.
Нашата читателка: Красимира Петкова , сподели на Фейсбук страницата си,( по случай 24 май 2024 година), следното:
“А моята баба ето така е учила азбуката, някъде около 1900 г.: Ангел Бяга, Васил Гледа, Димитър Еде Жълъди Зелени, Иван Копае – Лети Мотиката, Никола Оре, Петко Рисува, Стефан Тупна Удари Филипа Христов Циганчето. Черен Шаяк Щави Ъчигьоз Юнак Янко.”
Защо е важно да се запази кирилицата като национален и културен символ?
Кирилицата, създадена от свети Кирил и свети Методий през 9 век, е не само азбука, но и символ на история, култура и национална идентичност за множество страни, които я използват.
Запазването на кирилицата като национален и културен символ е от национално значение и е много важно да се поддържа и зачита.
Накратко, нейното значение може да се определи така:
Кирилицата е свързана с богатата история на славянските народи и с дълбоката им култура. Тя е съставна част от наследството на множество държави, включително България, Русия, Сърбия, Украйна и други. Запазването на кирилицата е запазване на историята и културата на тези народи.
Кирилицата е основа за писмеността и комуникацията на множество славянски езици. Тя позволява запазването на езиковата идентичност и спомага за развитието на литературата, изкуството и образованието в различните славянски страни.
За мнозина кирилицата е символ на националното единство и идентичност. Тя обединява хората около общи ценности, традиции и история, като ги напомня за техните корени и принадлежност.
Запазването на кирилицата като национален и културен символ е също така подкрепа за образованието и културата. Това насърчава развитието на образователните програми, научните изследвания и културните събития, свързани с кирилицата.
Заключение
В заключение, запазването на кирилицата като национален и културен символ е от съществено значение за запазването на историята, културата и идентичността на множество народи.
Тя ни напомня за важността на нашите корени и за необходимостта от зачитане и поддържане на традициите и ценностите, които ни определят.
Това послание на светите братя Кирил и Методий продължава да е актуално и днес. То ни напомня за важността на знанието и грамотността, за силата на словото и за нашата отговорност към бъдещето.
Азбуката не е просто начин да четем и пишем – тя е нашият пътеводител, който ни води към светлина и мъдрост.
