Видовден е важен празник в българската култура и традиции, отбелязван на 15 юни по стария Юлиански календар и на 28 юни по новия Григориански календар.
Свързан със справедливост и възмездие, празникът носи дълбоки символи и традиции, които подчертават моралните ценности на българския народ.
Това изразява народната мъдрост, че всяко действие има своите последствия (ще му е ”видено”) и рано или късно ще бъде оценено справедливо.
Това се разбира и в поговорката: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“, т.е. това е денят на справедливостта и възмездието, когато всеки получава своя “дар” според делата си.
Днес Видовден продължава да се почита като символ на справедливостта и възмездието.
***
Историята на Видовден е обгърната в легенди и митове, за които може да прочетете тук:
https://booklifestore.com/species-legendary-self-wild
https://booklifestore.com/vidovden-the-symbolism-of-justice-and-retribution
***
Въпреки че много от старите обичаи са забравени, празникът остава важен за онези, които вярват в силата на традициите и мъдростта на предците.
Съвременните българи използват Видовден като време за размисъл и оценка на своите действия.
Празникът е подходящ момент да се замислим върху моралните аспекти на живота си и да направим равносметка на постъпките си през изминалата година.
Това осъзнаване може да ни помогне да бъдем по-справедливи и етични в бъдеще.
Традиции и Обичаи
В традиционните представи на българина Видовден има за всички, особено за хората, които с лекота нарушават човешки и божии закони.
Празникът “Видовден” се отбелязва тържествено предимно в районите на Годеч, Брезник и Трън и селищата покрай сръбската граница.
На Видовден е забранено да се извършва всякаква физическа работа.
Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.
Ако това правило се наруши, се е считало, че градушкарите ще се разгневят и ще изпратят градушка.
Тази забрана подчертава уважението към празника и природните сили.
Традиционно на Видовден хората стават рано, за да видят изгрева на слънцето, вярвайки, че това ще им донесе здраве и щастие.
В този контекст Видовден е символ на новото начало, на светлината, която разпръсква тъмнината и открива истината.
Традицията е останала от древността, когато са хората почитали култа към Слънцето, което “вижда всичко”.
Чеиза (зестрата) е имущество, донасяно от младата булка за използване от новото семейство в началото на съвместния живот.
Това са предварително приготвени нови дрехи, покъщнина, халища и губери, постеля и покривки с извезани шевици, които невестата отнасяла в дома на съпруга си, след като я вземат за съпруга
В българската култура съпругът е длъжен да построи дом и да издържа съпругата си. Затова чеиза е необходим да се застеле новия дом от невестата, за да създаде домашния уют.
С изменение на икономическите отношения в съвременния живот и особено в Европа и Северна Америка във втората половина на 20 век и на 21-ви век чеиза няма вече реално значение за модерното общество.
Но в старите народни традиции, момите изкарват целия си чеиз на слънце (за да го „видят“ слънцето и хората) и го подреждат до оградата.
Така, минавайки покрай оградата, момците ще видят чеиза и много скоро момата ще открие своя жених.
Този обичай символизира чистотата и готовността за нов етап в живота, и привличането на любов с цел женитба.
Росата на празника, известна като видовска вода, се счита за лечебна и разкрасяваща.
Вярва се, че ако по изгрев слънце хората измият очите си с росата, окъпала билките, те ще прогледнат.
Затова хората с проблеми със зрението пръскат очите си с роса от зелени клонки, вярвайки, че това ще им помогне да виждат по-добре
Това е свързано с народното вярване, че денят има магически свойства, които могат да излекуват и дарят с яснота.
Също подчертава символиката на прозрение и ново начало.
В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди.
Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците.
В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар (Juncus effusus – дзука, кошутина, синкава дзука, биволска трева, гологлавче) и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стрък порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.
Друга традиция е паленето и прескачането на огньове.
Според поверията, този обичай разпалва любовта и помага на несемейните да се задомят.
Обичаят се счита, че има силата да лекува заболявания.
В Сърбия този ден е от голямо историческо значение, свързан с Косовската битка на 28 юни 1389 г., която бележи началото на османското владичество.
Също така, на 28 юни 1914 г. е извършен атентатът в Сараево, който става повод за Първата световна война, а на 28 юни 1919 г. е подписан Версайският договор, слагащ край на войната.
Днес Видовден се почита главно като символ на справедливостта и възмездието.
Днес Видовден се почита главно като символ на справедливостта и възмездието, при който всеки получава “това, което си е надробил”, т.е. според заслугите си.
Вярата в справедливостта на Видовден е дълбоко вкоренена в българската култура и подчертава важността на морала и етиката.
Именници на Видовден са хората, носещи имената Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Празникът е време за размисъл и осъзнаване на действията, като ни напомня, че всяко наше действие има значение и последствия
Заключение
Видовден е повече от обикновен празник; той е време за размисъл и осъзнаване на действията ни.
В свят, който често забравя значението на морала и етиката, този ден ни напомня за важността на честността и справедливостта.
Празникът Видовден ни напомня за древната мъдрост на нашите предци и за важността на това да живеем справедливо и честно.
Нека всеки от нас намери време да размисли върху своите действия и да се стреми към по-добро и по-справедливо бъдеще.
Вярвам, че такива празници ни помагат да запазим връзката си с корените и да не забравяме, че всяко наше действие има значение и последствия.
Нека продължим да почитаме Видовден и да предаваме мъдростта му на следващите поколения.
…
Историята на Видовден е обгърната в легенди и митове, за които може да прочетете тук:
https://booklifestore.com/species-legendary-self-wild
https://booklifestore.com/vidovden-the-symbolism-of-justice-and-retribution
