Видовден е един от онези български празници, които носят със себе си дълбоки послания и древни традиции.
Той е народен празник и се отбелязва на 15 юни по стария Юлиански календар и на 28 юни по новия Григориански календар.
Легенди и предания за празника
Този ден е свързан с мъдростта на народа ни и вярванията за неизбежното възмездие.
Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена.
Всъщност, колкото и да търсим в църковния календар, светец с име Видо или Вида няма да открием.
1. Вида, сестрата на градушкарите Вартоломей и Елисей
Исторически, Видовден е празнуван в чест на Вида, сестрата на градушкарите Вартоломей и Елисей ( Лисе). Братята и са известни още с името „светците – градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки.
В народните ни представи обаче, те са защитници от природни бедствия, а техният ден е свързан с почит към силите на природата и вярването, че те наказват греховете.
2. Вида – легендарна самодива, кърмила юнака Крали Марко.
За нейната история може да прочетете тук:
Вида – Легендарна самодива и закрилница на юнаци
https://booklifestore.com/species-legendary-self-wild
Вида е и името на легендарна самодива, за която се смята, че е покровителка на живота и смъртта.
Тя е описвана като тайнствено създание със силен характер и излъчване , и с изявено чувство за справедливост.
Тя е сестра на славянските богове на градушките и слънцето, и е известна с това, че разделя правилното от грешното.
Вида често помага на юнаците, дарявайки ги със свръхестествени способности чрез самодивското си мляко.
Символизира справедливост и закрила, като наказва грешниците и подкрепя праведните.
Вида е олицетворение на природните сили и моралната справедливост.
Някои вярват, че името на празникът на справедливостта и разплатата – “Видовден” се дължи на нея.
Древната легенда за Вида-самодивата и историята на Вида – сестра на светците Вартоломей и Елисей, (която никога не пропуска да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва) си приличат.
Но през погледа на миналото е трудно да се докаже, коя от двете истории е първоисточника на празника.
Истината е, че историческите писания твърдят, че хората по нашите земи са почитали празника Видовден с преклонение към слънцето и с вяра, че в този ден се разкриват всички лоши и добри дела, че е ден за разплата за действията, които си направил.
Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях.
Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден.
Затова се счита, че този празник е следа от почитта на древните хора по нашите земи, към боговете на слънцето, градушките и на възмездието.
История, християнство и поверия за празника
Друго поверие гласи, че братята са четирима − Герман, Вартоломей (народът го нарича Въртоломей), Елисей (наричан Лисé) и Видо или Видьо.
Според народните представи Герман или Джерман е езическо божество − господар на стихията град, която народът ни галено нарича градушка.
А на 12 май , Православната Християнска църква почита паметта на св. Герман – патриарх на Цариград през VIII в. и враг на иконоборството.
Историците смятат , че св. Герман е българския патриарх,представител на българската православна църква по времето на цар Самуил в края на X век, починал в Преспа около 1000 година.
За това говори надписа намерен в храма „Свети Герман“- средновековна българска църква от XI в., разположена в преспанското село Герман в Баба планина много близо до Преспанското езеро, Егейска Македония, Гърция.
В надписа от 1743г. между другото се споменава, че храмът е посветен на цариградския патриарх от VIII век Герман I.,
Народът ни го почитал Въртоломей като закрилник от летните градушки. На неговия ден в някои селища се извършват гадания каква ще бъде годината и реколтата.
А на 11 юни църквата чества св. Апостол Вартоломей − един от дванадесетте Христови апостоли.
След като апостолите приели Светия Дух, на свети Вартоломей се паднал жребият заедно с апостол Филип да проповядва Евангелието в Сирия и Мала Азия.
По-късно свети апостол Вартоломей отишъл в Индия,посещавайки градове и селища, за да проповядва и разпостранява Христовото учение.
Получил от Христос силата да прави чудеса и да лекува, той изцелява болни индийци с Неговото име.
От Индия свети Вартоломей се насочил към Велика Армения. Там идолските жреци възнегодували против апостола и скърбели, че боговете им биват унищожавани, (чрез неговото слово) затова подучили брата на царя – Астиаг, да погуби Вартоломей и да отмъсти за боговете им.
Така Апостолът загинал мъченически в град Албан, в Армения, разпънат на кръст с главата надолу.
3. Църковна почит и поверия за Елисей
В народните представи Елисей предпазва от косопад.
Освен това е дух, който носи болестта, но също така може да я излекува.
До Елисей завършва сеитбата на просото.
Има и поговорка: „До Елисей ако не си сеял, няма да жънеш“.
На Елисея, в навечерието на Видовден, хората ходели в полето и там се поливали с отвари от билки и давали обети за изцеление. Чак след това идва денят на сестрата на Видьо.
Непосредствено преди Видовден, на 15 юни по нов стил, както и на 28 юни по стар стил християните почитат св.Елисей – ученик на пророк Илия, който правил много чудеса.
За него църковните писания говорят, че е разделил водите на р.Йордан и преминал по сухото й дъно, избавил бедна вдовица от гладна смърт като по чудесен начин напълнил съдовете с олио, възкресил с молитвите си внезапно починало момченце, излекувал от проказа сирийския пълководец Нееман, превърнал солената вода в питейна, по чуден начин в пустинята набавил вода за войската на израилския и юдейския цар, които воювали с моавитяните.
Освен това предсказал победата над врага на израилския цар Йоахаз и със своята прозорливост и мъдри съвети донесъл победи на израилските царе
Видовден се празнува винаги след него.
4. Видовден – почит и поверия за Видо, Видьо
За него не се знае много, освен че празникът Видовден носи неговото име, и това на сестра му.
Според традиционната вяра градушката, както и другите природни бедствия, идва като божие наказание за извършен грях.
В това е и връзката между легендата за сестрата Вида и братята и, които са повелители на градушките, където ролята на сестрата е да гледа отстрани, да вижда кой какво прави, за да ги “съди” после
Днес празникът присъства по-скоро като вярване за неизбежното наказание на сгрешилите и за разплата за техните лоши постъпки, т.е.- ” на всекиму според заслуженото”
Иначе етимологията на името тук е твърде несигурна, а препратки към езическите богове, граничат с фантазия.
Все пак, ще ви запозная с някои от тях:
Някои смятат, че името е свързано с почитта към Слънцето, което “вижда всичко”.
Освен това, имената Вида или Видьо ( Видо) е образувано от българските думи : “виждам”, “видя”., да му е “видено”.
Други мислят, че е свързан със славянския бог Велес (Волос, Влас) – богът на мъдростта, магията, познанието, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата и оттам – на богатството (колкото по-голямо стадо има човек – толкова е по-богат!)
Така или иначе, Видовден се смята за ден, в който излизат наяве всички истини и лъжи, всички грехове и добри дела.
Хората вярвали, че дори правдата да се забави, тя неизбежно ще настъпи на Видовден.
Това убеждение се е превърнало в символ на надеждата за възмездие и справедливост.
Фразата „Господ забавя, но не забравя“ често се свързва с този ден и напомня, че всеки ще бъде отговорен за своите действия.
Видовден е празник без църковен светец
Може би ече сте забелязали, че в църковния календар няма светец с името Видо или Вида.
Това е така, защото Видовден не е свързан с християнската традиция, а по-скоро с древните вярвания и легенди на нашите предци
Затова и празника се приема за народен, а традициите и ритуалите – за древни и езически.
Въпреки че денят не се свързва с паметта на даден светец, на Видовден имен ден празнуват всички с имената Видо, Вида, Видослав и производните им.
Иначе днес, на 15 юни, църквата почита Блажени Августин Ипонийски, и хора с имената Августин, Августина и производните им, също празнуват имен ден.
Свети Августин Ипонийски е една от най-важните личности в развитието на западното християнство.
Името му се свързва с разработването на концепцията за Католическата църква като духовен Град на Бога, (който се различава от материалния земен град) свързана с учението за Светата Троица.
В източноправославната църква много от неговите учения не се приемат, например мнението му за първородния грях, доктрината за благодатта и предопределението.
Въпреки това се смята за светец и се почита от всички християни.Той е покровител на пивовари, печатари, теолози и редица градове и епархии.
Заключение
Видовден е празник, който подчертава значението на справедливостта и моралните ценности в българската култура.
Традициите и обичаите, свързани с този ден, ни напомнят за важността на честността и справедливостта.
Този празник ни свързва с древните мъдрости и вярвания на нашите предци и ни помага да поддържаме живи традициите, които оформят нашата културна идентичност.
Видовден ни кара да се замислим върху действията си и да оценим тяхното въздействие върху нас и обществото.
Нека продължим да почитаме Видовден и да предаваме неговата мъдрост на следващите поколения.
