Светлата седмица е период от особено духовно значение за християните.
Неделята в края на Страстната седмица е известна като Томина неделя (Светлата седмица).
Тя е свързана с апостола Тома, който по легендата не вярвал във възкресението на Исус, докато не видял и не докоснал лично неговите рани от гвоздеите на кръста.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.
Светлата седмица завършва с втората Пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от дни, които споменават Христовото Възкресение.
Светлата седмица е период от особено духовно значение за християните. През нея се благославят различни светии, всяка от тях носител на специално значение и послание.
В понеделник апостолите,във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
Томината неделя(Светлата седмица) е време за размисъл и покаяние, като се спомня епизодът, в който апостолът Тома прояви съмнение, но после прие вярата си. Т
я е време за утвърждаване във вярата и за молитва към Бог за разсъдък и усъвършенстване.
Също Томина неделя ни напомня и за важността на общността и взаимната подкрепа.
В тези дни, на святата седмица, хората се събират заедно, за да споделят своите радости и тъги, да се подкрепят взаимно и да се вдъхновяват един друг.
Общността играе ключова роля в нашето духовно развитие и растеж, като ни предоставя сила и увереност да се справим с предизвикателствата на живота.
Святата седмица ни носи уникални възможности за размисъл,, вдъхновение и вътрешно усъвършенстване.
Нека разгледаме българските народни обичаи и да се потопим в тяхната значимост и послания, които носят.
Първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”.
Почита се сушата.
Според народните представи денят е „хаталия” – лош ден.
Затова е забранено жените да перат и да сушат дрехите.
Не се копае и не се сее, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, „за да не се вдига” млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се спазва и един древен обичай, свързан с предпазване на хората и добитъка от болестта „топалък“.
Преди изгрева на слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща.
Те изпращат послание към болестта, като наричат: „Тука да остане топалъка!“ и продължават с:
„Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца“.
Този обичай има за цел да предпази животните и хората от болестта „топалък“, която може да засегне добитъка и да причини неприятности.
Според традицията, при изпълнението на този обряд народа ни вярва, че ще отблъсне болестта и ще поддържа доброто здраве и благополучие в семейството и стадото.
“Православното християнство почита Пресвета Богородица като най-големия светец, като първия по значение след Бога.
На нея са посветени някои от най-големите църковни празници. Молитвите, отправени към Пресвета Богородица имат особено значение, тъй като тя е най-близо до Бога и съответно е най-решаващият ходатай за молещия пред Него.
Независимо от това от православна гледна точка, Пресвета Мария е човек като всички останали и всичките ѝ заслуги се изразяват в нейната непорочност и святост.
Към подобен на източното православие възглед се придържат и останалите Раннохристиянски църкви, които не са влезли в уния с Рим – например Арменската и Коптската.
Православното учение за Дева Мария е изразено в двете ѝ имена: Богородица (Theotokos) и Приснодева (Aiparthenos).
Католическото виждане за Пресветата Майка в общи линии не се отличава от източноправославното. “ – четем за нея в https://bg.wikipedia.org/
В миналото, през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали
Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни.
Не се пости.
Светлата сряда (Празна сряда) е свързана с обичаи, в които народа се моли за дъжд, предпазване от градушка, бродници и змейове, лоши болести и най-вече за плодородие и раждаемост на младите булки.
На този ден, на Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се , в различни региони на България се изпълняват два традиционни обичаи, които са част от наследството на народа.
В Странджа се практикува обичаят „Мара Лишанка“, докато в Дупнишко се изпълнява обичаят „Ладино хоро“.
В ритуала на „Ладино хоро“ девойките образуват кръг, а две от тях държат кърпа, образувайки арка над веригата.
Те разсичат хорото три пъти, като всяка мома се провира през арката от кърпите.
Всички останали в кръга пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предвиждат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, за овчар, за говедар.
В Странджа, от дълги времена, момичетата изпълняват обичая „Мара лишанка“.
Младите булки, които са се омъжили през изминалата зима, се забраждат и се накичват като булки със сребърни невестински накити – “титрици”. Вземат по един чехъл с различен цвят и ги напъхват един в друг, образувайки кукла наречена „Мара лишанка“.
Главата на куклата е от червеникъв чехъл, който е символ на живот и плодородие.
След това избират мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители.
С обредни песни жените отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце.
Две по две невестите започват диалог с Мара лишанка – момата, която носи куклата, и пеят песен:
“Маро-й-Лишанко! Говедар те либи. Ще дойдеш ли да го вземнеш? Ще ли дойдеш, скоро ли ще дойдеш?”
Мара-лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга.
След това невестите и момите, придружени от съпрузите и ергените, и други жени и мъже от селото, отиват на реката и “окъпват” куклата.
После девойките си измиват лицата и се връщат в селото.
Обичаят “Мара лишанка” се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.
Светлата сряда, позната още като “Празна”, защото през нея работа не се захваща, а само “се празнува”.
Според традицията на този ден жените не насаждат кокошки, защото няма да се излюпят пиленца, а мъжете не подрязват млади фиданки, защото няма да родят никога плод.
( Продължение към част 2)
https://booklifestore.com/tomina-sunday-bulgarian-traditions-and-customs-during-holy-week-2
