Продължение от ПЪРВА ЧАСТ:
https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-1
….
Поетът Христо Ботев е не само творец на думи, но и активен участник в социалните и политическите борби на своето време.
Принуден да напусне родината си, той се превръща в емигрант, носещ със себе си тежестта на носталгията и стремежа към свобода.
В чужди земи, той намира нови начини да изрази своя глас – като журналист, изследващ истината, и като издател, разпространяващ идеи, и като революционер, борещ се за промяна и за независимостта на своето Отечество.
Творчеството му е мост между културите и времената, свидетелство за несломимия дух и вярата на революционера Христо Ботев.
Пътят на поета – емигрант, революционер, журналист, издател и творец
Пътят на Христо Ботев е доказателство, че творчеството може да бъде форма на съпротива и инструмент за трансформация на обществото.
След кратък престой в Галац, Румъния, в края на май 1871 година Христо Ботев се премества в Браила, Румъния.
Със съдействието на Димитър Паничков започва да издава вестник „Дума на българските емигранти“, който излиза само в пет броя. В тях публикува основни публицистични работи и няколко стихотворения.
През лятото на 1871 година Ботев боледува тежко от тиф и през юли двамата с Паничков прекратяват издаването на „Дума“ поради липса на средства.
През септември издава брошура с остри нападки срещу Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) и лично срещу неговия деловодител Васил Стоянов.
Тези думи са потвърдени месец по-късно на годишното събрание на Дружеството, където Ботев и Добри Войников присъстват като делегати на българската община в Галац.
Сведенията за живота на Христо Ботев в края на 1871 и първата половина на 1872 година са оскъдни, но се знае, че по това време той поддържа контакти с руски социалисти и прави опити за изнудване на пари от заможен браилски българин, но действията му са разкрити от полицията в Галац.
През февруари 1872 година Ботев публикува стихотворението „Странник“ в „Свобода“.
През пролетта е арестуван по обвинение за разпространение на радикални идеи и е изпратен в затвора във Фокшани.
Той остава там няколко месеца, след което е освободен и през юли или август 1872 година пристига в Букурещ.
Според Киро Тулешков освобождаването от затвора става след писмена гаранция от Любен Каравелов и Димитър Ценович, изпратена по настояване на Васил Левски
В Букурещ живее в стая на тавана, на печатницата на Каравелов, и работи като коректор на вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на „Независимост“, където публикува някои от най-известните си стихотворения: „Хаджи Димитър“ , „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“.
След ноември 1873 година Ботев не публикува нова поезия в продължение на близо две години.
През пролетта на 1873 година Христо Ботев ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник „Будилник“, където публикува фейлетони и стихотворения.
В него излизат някои от известните му фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, както и стихотворенията „Защо не съм…?“, „Гергьовден“ и „Патриот“.
През този период той превежда руски учебник по аритметика, но вмъква в него политически коментари и книгата е унищожена, след като е отпечатана в Пловдив
През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като учител в българското училище в Букурещ.
То се помещава в част от жилището на местния български епископ Панарет Рашев и Ботев отива да живее там, напускайки печатницата на Каравелов.
Там той се запознава с бъдещата си съпруга Венета Везирева, племенница на епископа.
През октомври Любен Каравелов се отказва от издаването на вестник „Независимост“, но оставя на Ботев издаването на нов вестник „Знаме“.
Заемайки се с издаването на „Знаме“, Ботев напуска работата си като учител, а мястото му е заето от брат му Стефан.
По това време с тях вече живее и брат им Кирил.
В началото на 1875 година в Букурещ пристига и майка им Иванка с най-малкия си син Боян, след като синът ѝ Петко, парализиран през голяма част от живота си, умира.
Иванка Ботева започва работа в дома на Евлоги Георгиев, който е неин родственик.
По-късно, според многобройните свидетелства за личните конфликти между Ботев и Каравелов, Каравелов конфискува за дългове последния брой на вестник „Знаме“.
По тази причина Христо Ботев отваря в дома си книжарница, а братята му започват да обикалят Румъния и Бесарабия, за да продават преводните му книги, както и единствената му издадена приживе стихосбирка (включваща и четири стихотворения от Стамболов) „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ (единственото неиздавано стихотворение на Ботев, включено в нея е, „Ней“).
През октомври той отпечатва и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“.
През юни 1875 година Ботев успява да купи своя печатница, с финансова помощ от Венета Везирева, ( за която през юли същата година ще се жени), използвана по-рано за издаването на вестник „Отечество“, и продължава да издава „Знаме“.
Ботев не само пише за революцията, но и активно участва в нея.
Личен живот на революционера
Животът и делото на този велик мъж са съчетание между неговата любов към Венета, творческият му гений и непоколебимата му отдаденост на революционните му идеали.
През 1874 г. се запознава с Венета Везирева, която е напуснала богатия си съпруг след нещастен брак, от който има син на име Димитър, десетгодишен по това време.
Венета живее в дома на вуйчо си, владиката Панарет, където среща Ботев и се влюбва в него.
Чувствата са взаимни и скоро след това Венета и Димитър се преместват да живеят при поета.
Това става против волята на нейния вуйчо, епископ Панарет Рашев, а бракът им е граждански, тъй като Венета Везирева преди това е имала предишен брак.
Тяхното съжителство, без църковен брак, се е считало по онова време за „греховно“.
През пролетта на 1876 г. се ражда дъщеря им Иванка Ботева.
Месец по-късно Христо Ботев поема по страшния, но славен път на четничеството.
Заключение
Пътят на поета Христо Ботев – емигрант, революционер, журналист, издател и творец – е история на непрекъснато търсене на правдата и борбата за независимост на своето Отечество.
През всички свои превъплъщения, той остава верен на основната си мисия: да бъде гласът на онези, които не могат да говорят, и да създава мостове между различните хора, и да подбужда българския патриотичен дух.
Независимо от трудностите и изпитанията, Христо Ботев намира начин да превърне болката и изгнаничеството в източник на вдъхновение и съзидателност.
Неговата жизнена одисея ни напомня, че истинската сила на поезията се крие не само в красотата на думите, но и в способността им да променят мирогледа и да вдъхват надежда.
Така поетът оставя своя вечен отпечатък, доказвайки, че творчеството и свободата вървят ръка за ръка.
…
Продължение към ТРЕТА ЧАСТ: https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-3/
