Христо Ботев е безспорно една от най-емблематичните и възвеличавани личности в българската история.
Неговото дело и принос в борбата за национално освобождение са възпявани в песни, изучавани в учебниците и разказвани от поколения на поколения.
Но кой е истинският Христо Ботев?
Къде свършва легендата и започва историческата истина?
Тази статия (в 4 части) цели достоверно да разгледа живота и делото на Ботев, разкривайки реалните факти и развенчавайки някои от митологичните представи.
Ранен живот и образование
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, малко градче в централна България.
Това сочи и самият Ботев в документ от 1868 г., ала в очерка си „Примери от турско правосъдие“ (1871 г.) пише: „Такива чувства изпитах, докато влизах и в родното си село Осен, до Враца…“
Има и твърдения, че Карлово е роден град както на бащата на Христо, даскал Ботьо Петков, така и на сина му Христо.
Впрочем до 1874 г. поетът революционер се подписва с кръщелното си име: Христо Петков, като Ботев той става известен през последните две години от живота си
. А в писмо до Найден Геров от 1863 г. , самият баща на бъдещия воевода го нарича „моя син Христофора Петкова“.
Така е назоваван Ботев и в руските документи, от онова време.
Още от ранна възраст той проявява изключителни интелектуални способности и страст към литературата и науката.
Младежът предпочита да прекарва времето си в библиотеки и в разговори с интересни за него хора.
След завършване на началното си образование в Калофер, Ботев продължава учението си в Одеса, Русия, където се запознава с революционните идеи и започва да формира своите политически възгледи.
През есента на 1865 е изключен от гимназията.
Година по-късно вече сам е учител в населеното с българи бесарабско село Задунаевка.
Скоро потегля за България, притеснен от известие за влошеното здраве на баща си.
В Калофер замества даскал Ботьо в местното училище.
Убеждения и идеология
Христо Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски, виждайки революцията като единствено средство за решаване на националния въпрос.
Той се застъпва за балканска федерация и защитава правото на българския народ на самоосъзнаване и самоуправление.
Ботев е интернационалист и поддържа радикална революционна борба против експлоатацията на бедните от богатите.
Неговите идеи са близки до анархизма и той не признава никакви господари.
Ботев е познавал много руски, украински и полски революционери и е приятел с известния руски революционер Русел Судзиловски, когото кани като лекар в четата си.
Той чете творбите на Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс и други.
В писмо до Иван Драсов през 1875 г. споменава за предложения от руски революционери за общи действия.
През 1869 г. се запознава с руския анархист Сергей Нечаев и подпомага бягството му от Русия.
През 1872 г. Нечаев пише „Катехизис на революционера“, а Ботев е арестуван за разпространението му.
Ботев защитава Парижката комуна през 1871 г., въпреки че други национални дейци като Петко Славейков я осъждат.
Съществува спорен манифест, приписван на Ботев, наречен „Символ-верую на българската комуна“.
В редактирания от него вестник „Знаме“ се изразяват остри позиции срещу Руската империя по повод етническото прочистване на българи в Бесарабия.
Журналистическа и литературна дейност
Едно от най-значимите постижения на Ботев е неговата журналистическа и литературна дейност.
Гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер, Христо Ботев отдавна се е превърнал в един от най-светлите ни национални символи.
Стиховете му са неподражаеми – въпреки споровете около авторството на някои от тях в миналото.
Той създава редица стихотворения, статии и памфлети, които разпространяват идеите на националното освободително движение.
Първото му отпечатано стихотворение – „Майце си“ е публикувано Славейковия вестник „Гайда“.
По-късно в него ще се публикуват още 20 поетични творби, белязани от творческия му гений.
Ала дори в любовни стихотворения като по-късните „Ней“, „Пристанала“ и „До моето първо либе“ той ще се утвърждава като поета революционер Христо Ботев.
Неговите стихотворения като „На прощаване“, „Хаджи Димитър“ и „Борба“ не само вдъхновяват българите, но и остават вечно в националната ни литературна съкровищница.
Пътят на твореца Христо Ботев – емигрант, революционер, поет , журналист, издател и просветител
За нея може да прочетете във Втората част на тази статия, тук:
https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-2/
Бунтовната страст на Христо Ботев и революционният му непобедим дух
За нея може да прочетете в Третата част част на тази статия, тук:
https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-3/
Последният поход на четата и Легендата за битката на Балкана
За нея може да прочетете в Четвъртата част на тази статия, тук:
https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-4/
Народна почит в памет на Христо Ботев – героят, който даде всичко за България
От 1901 г. всяка година на 2 юни се отбелязва Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България с вой на сирени и едноминутно мълчание.
Освен това, доброволци от народа, всяка година се включват в Походът по стъпките на Ботевата чета, който започва от Козлодуй и завършва на Околчица. Там има паметник, известен още с името “Българската Голгота”
Освен това,
Заключение
Делото на Христо Ботев е уникално по своето значение и въздействие върху българската нация.
То е смесица от легенда и историческа истина, която ни напомня за важността на свободата и националната идентичност.
Като патриот и революционер, Ботев остава пример за саможертва и неуморна борба за идеалите на свободата и справедливостта.
Неговото дело продължава да вдъхновява поколения българи, които се стремят към по-добро и справедливо бъдеще.
…
Продължение към ВТОРА ЧАСТ: https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-2/
