В съвременния свят, където стресът и натовареността се превърнаха в неизбежна част от ежедневието ни, търсенето на спокойствие и вътрешен мир е от съществено значение за всеки един от нас.
За да разтоварват стреса, някои избират шумни забавления, поляти с много алкохол и танци, под звуците на ритмична музика.
Други пътешестват, разхождат се сред природата или медитират.
Но за мнозина, вярата и духовните практики играят важна роля в стремежа им за хармония и благополучие.
В Православната християнска църква, символите имат специално място. Това са неща и предмети, които имат дълбоко духовно и богослужебно значение.
Ето някои от тях:
Тези и много други предмети играят ключова роля в литургичния живот на православната църква, като всеки от тях носи специфично и богато символично значение
По този повод д-р арх. Николай Тулешков казва:
“Християнството още в първите векове на своето съществуване е изградило собствена система от символи, които не представляват проста първична сигнализация, а са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са били така дълбоко вкоренени в тази религия през вековете, че се превърнали в неделима част от иконографията на живописната, дърворезбена и каменно- пластична храмова украса из целия християнски свят, в това число и в православния.”
В поредица от статии ще разгледаме подробно значенията на тези православни символи, които са неразделна част от всеки християнски празник в Православната църква.
Тя е основният източник на християнската вяра и учение, съдържаща текстове, които се смятат за святи и авторитетни.
Библията се използва в православната литургия, богослужения и личната молитва, като по този начин се поддържа връзката на вярващите с Божието слово.
Православните християни вярват, че чрез четенето и изучаването на Библията, молитвата и размишлението върху нея, е възможно да се докоснат до Самия Бог и да общуват с Него
Библията също така е важна част от Божествената литургия, по време на която се четат текстове от църковните служители и се пеят песни.
Важно е да се отбележи, че Библията не се използва само като текст за четене, но и като свещен символ, който се цени и уважава във всяко православно богослужение.
Тя е постоянно присъстваща в храма и често се поставя на видно място на иконостаса или в центъра на олтара.
Думата „Библия” идва от латински и гръцки думи, които означават „книга” – подходящо название, тъй като Библията е книгата за всички хора, на всички времена.
Тя не е книга като останалите, а е единствена по рода си.
Шестдесет и шест различни книги съставляват Библията.
Те включват книги за закона, като Левит и Второзаконие; исторически книги, като Ездра и Деяния на апостолите; книги с поезия, като Псалми и Еклесиаст; пророчески книги, като Исая и Откровение; биографии, като евангелията на Матей и Йоан; и послания (официални писма) като Тит и Евреи.
Около 40 различни човешки автори са писали Библията, която е била написана за период от около 1500 години. Авторите били царе, рибари, свещеници, държавни служители, фермери, овчари и лекари. От цялото това разнообразие идва невероятно единство, с общи теми, които са преплетени в цялата история.
Единството на Библията се дължи на факта, че в края на краищата тя има един автор – самият Бог. Библията е „Боговдъхновена” (2 Тимотей 3:16). Човешките автори са писали точно това, което Бог е искал от тях, и резултатът е бил съвършеното и свято Слово на Бога (Псалм 12:6; 2 Петрово 1:21).
Библията е разделена на две основни части: Стар Завет и Нов Завет.
Накратко, Старият Завет е историята на един народ, а Новият Завет е историята на един Човек.
Старият Завет описва основаването и запазването на народа Израел. Бог обещава да използва Израел, за да благослови целия свят (Битие 12:2-3).
Новият Завет описва идването на този обещан Човек. Неговото име е Исус и Той изпълнява пророчествата на Стария Завет, тъй като живя съвършен живот, умря, за да стане Спасителя, и възкръсна от мъртвите.
Народът беше Божия начин да доведе Човека – Исус Христос – на света.
Исус е главният герой в Библията – в действителност цялата книга се отнася за Него.
Старият Завет предсказва Неговото идване и подготвя обстановката за Неговото влизане в света.
Новият Завет описва Неговото идване и дело за донасяне на спасение в нашия грешен свят.
Исус е повече от историческа личност; всъщност, Той е нещо повече от обикновен човек.
“Той е Бог в плът, и Неговото идване беше най-важното събитие в историята на света. Самият Бог стана човек, за да ни даде ясна, разбираема представа за това кой е Той. Какъв е Бог? Той е като Исус; Исус е Бог в човешка форма” (Йоан 1:14; 14:9).
2. Кръста: Символът, който носи със себе си голямо значение и сила, който променя животи.
Един от най-известните православни символи е кръстът.
Той не само е символ на вяра и спасение, но и представлява напомняне за върховната ценност на вярата в Бога, любовта и смирението.
Носенето на кръст в ежедневието ни, ни кара да вярваме, че сме защитени от зли сили и закриляни от Бога.
Вярата в това може да ни помогне да се освободим от стреса и да се съсредоточим върху по-високите духовни ценности, които ни обединяват като хора.
Но Кръстът не винаги е имал такова значение за хората.
Като най-известният символ на християнството днес, кръстът има дълга история на духовно значение.
В дохристиянско време кръстът е бил позорен символ.
За публично изпълнение на смъртни присъди осъдените престъпници се приковавани към забити в земята кръстообразни дървени конструкции, върху които постепенно и в голяма мъка умирали.
Върху такъв кръст, побит върху хълма Голгота, бил разпнат и Иисус Христос, който със своята смърт и последвалото я Възкресение изкупил греховете на човешкия род.
Затова впоследствие християнството възприело кръстния символ за свещен знак.
Теологията разяснява, че християнството се опира върху две свещени тайни – на Божествената трагичност (един Бог в три лица) и на Човешкото изкупление, постигнато чрез Въплъщението, Страданието, Смъртта и Възкресението Христово.
Кръстният знак символично ни разкрива тези две тайни на вярата, тъй като, изписвайки го с ръка, което ни напомня за човешкото изкупление, всяка негова част се съпровожда с думите “В името на Отца и Сина и Святого Духа” – разкриващи ни Триединството.
Счита се, че кръстът е бил окончателно възприет като основен християнски богослужебен символ през IV век.
Така , че за християните той е символ на Христовата жертва за спасение на човечеството и възкресението от мъртвите. Той е знак на надежда, вяра и любов, който вдъхновява и утешава милиони хора по света.
Но кръстът притежава сила и за онези извън християнската вяра.
В различни култури и религии, той се използва като символ на защита, сила и пречистване.
В античността, например, кръстовидни символи се срещат в различни митологии и религиозни практики, като се вярва, че те имат защитно значение срещу злото и нещастията.
За мнозина, кръстът представлява не просто религиозен символ, а символ на надежда и вътрешна промяна.
Мнозина са свидетели на изцеляващата и обновяваща сила на вярата в кръста, която им помага да преодолеят трудностите в живота си и да намерят вътрешен мир и спокойствие.
Използван като обект на молитва или просто като напомняне за духовните ценности, кръстът може да промени живота на човека.
Той носи със себе си силата на вярата и надеждата, която може да пречисти и вдъхнови дори най-смутените души.
Така чрез откриването на мощта на кръста, хората откриват вътрешния си потенциал за промяна и растеж.
Той става символ на силата на човешкия дух и вечната търсене на смисъл и цел в живота.
В крайна сметка, кръстът е повече от просто символ – той е жив израз на вярата и надеждата, която може да промени животите ни и да ни направи по-добри хора.
Само чрез откриване на тази мощ можем да се върнем към истинските си корени и да намерим смисъла на собствения си път.
Вместо заключение ще добавя, че православните символи не са просто декоративни елементи или религиозни артефакти, а могат да бъдат средство за подобряване на качеството на живот и нашия вътрешен мир.
Като се насочим към тях с уважение и вяра, можем да открием в тях сила и вдъхновение, които да ни помогнат да се справим с предизвикателствата на ежедневието и да се приближим към истинския смисъл на нашето съществуване.
В следващите статия продължавам да ви разказвам и за другите символи на Православието.
( Продължение към част 2)
https://booklifestore.com/kakvi-sa-skritite-poslaniya-v-simvolite-2
