( Продължение от част 1)
https://booklifestore.com/kakvi-sa-skritite-poslaniya-v-simvolite-1/
3. Иконите също играят важна роля в православната традиция и могат да бъдат ценен източник на вдъхновение и утеха в ежедневието ни.
Думата икона означава образ.
В Църквата така се наричат свещените изображения на Господ Иисус Христос, на св.Богородица и на светиите.
Те имат за цел не само да украсяват храмовете и домовете ни, но да ни подтикват към молитва.
Иконите са като книгите, но вместо с букви, те ни говорят чрез образите и цветовете.
Иконите не са просто илюстрации или декорации; те са средство за медитация и молитва, което помага на вярващите да се свържат със светостта и да усетят присъствието на Божественото.
Иконите са особено важни в православната литургия и често се поставят на видно място в храма, където могат да бъдат почитани и ценени от вярващите.
Те са не само произведения на изкуството, но и прозорци към небесното, които ни позволяват да се докоснем до светията и да усетим Божията благодат
Светостта, която струи от тях, ни приканва да имаме по – силна вяра в Бога, да изпълваме сърцата си с любов, смирение, кротост и търпение.
Гледането на икона на християнски светци или сцена от Библията, може да ни припомни за върховната любов и милост на Бога, които са винаги на разположение за нас.
Заставаме пред тях и си припомняме живота на Спасителя Христос, на Божията Майка, различните светии и отправяме гореща молитва.
Когато се покланяме пред иконата и я целуваме, ние отдаваме почит не на дървото, хартията и боите, с които е направена, а на лицата, които са изобразени върху нея.
Тези моменти на съзерцание и възпоменание могат да ни помогнат да се чувстваме по-спокойни и по-свързани с духовната ни същност.
Иконописът в православието е изкуство с дълбоко духовно и богословско значение.
Той е не просто форма на религиозно изкуство, а начин да се изрази и предаде християнската вяра и духовност.
Иконите са свещени изображения, които представят Христос, Божията майка, светци и библейски сцени.
Иконописът следва строги традиционни правила и символика, като например обратната перспектива и уникалните представи на светостта, които се различават от светското изкуство.
Всяка икона е двуизмерна и се фокусира върху вътрешната красота и духовност, а не върху физическата точност или реалистичност.
Целта на иконописа е да отведе вярващите отвъд физическия свят към духовното и вечното царство.
В този смисъл, Иконите са повече от просто картини.
За някои те са свещен символ на вяра и духовност, докато за други те са просто изкуство, декоративен елемент или част от културното наследство.
Но за православните християни по света, иконите са важен елемент от техния религиозен и духовен живот.
Те се превръщат в медиатор между земното и божественото, предоставяйки възможност за възприемане на свещени мистерии и връзване с божественото.
За тях, иконите на светци и богоявленски сцени са израз на почит и вяра, като присъствието им в домовете и църквите им придава духовна сила и утеха.
В същото време, за други хора, иконите са просто изкуство – ценен културен артефакт, който отразява историята и традициите на определена култура.
Те се приемат като израз на изкуството и ръкотворния труд на майсторите, които са ги създали.
Така че, дали ги гледаме като свещени образи или като красиви произведения на изкуството, иконите продължават да въздействат върху нашите сърца и умове, като ни предоставят възможност за връзка със светове, които извън тях може би не бихме могли да достигнем.
Дори извън религиозния контекст, иконите запазват своята стойност като важен елемент на изкуството и културата.
Те ни напомнят за връзката ни с висшите духовни сили и за красотата на вярата и изкуството.
4. Църковните свещи и тяхното значение
Паленето на свещите и светилниците има особено символично значение в св. Православна Църква.
Чистият восък символизира чистотата и непорочността на хората, които палят свещта, а мекотата и податливостта на восъка показва готовността на християнина към послушание на Бога.
Самото горене на свещта символизира обожението на вярващия човек, неговото превръщане и очистване с огъня на Божествената любов.
Запалена пред иконата свещ е знак за нашата вяра и надежда в благодатната Божия помощ, която винаги се изпраща на всички, които с вяра и молитва идват при Господа и Неговите светии.
В Православната църква няма точно определени правила колко свещи трябва да се купуват и къде точно трябва да бъдат запалени, защото купувайки църковна свещ, ние поднасяме нашата малка жертва.
Тази жертва винаги трябва да бъде доброволна и безкористна. Тази жертва трябва да бъде чиста и поднесена от сърце.
В противен случай дори и най-голямата и най-скъпата свещ ще бъде „неугодна” на Бога.
Добре известно е, че ранните християни са използвали свещта като средство за осветяване на събранията си.
Нито едно богослужение не може да се извърши без палене на свещи.
Свещта , като символ я намираме във всички тайнства на Църквата, и всеки път с различна символика.
В Евхаристията той символизира светлината на Христос, която сияе в душите ни чрез Евангелието.
В Светото Кръщение имаме запалена свещ, която символизира, че новодошлият трябва да види добрите дела и да прослави Бога.
В Мистерията на брака запалването на бели свещи символизира чистотата на душите на младоженците.
Свещта намираме и в гробищата, където символизира нашата молитва в полза на “спящите”, за да почиват на светло място.
Свещта е символ на преданост, благочестие към Бога и уважение към Неговите светии.
Използва се при радостни поводи (сватби, кръщене), но и при тъжни събития (погребения, помени, задушници), тъй като докато гори и се топи, символизира духовна радост, но също и скръб и разрушение.
Подобно на свещта, когато се нагрее, тя става мека и ковка, така и нашите сърца, когато влезем в Църквата и присъстваме на Божествената Литургия, трябва да станат нежни и състрадателни.
Свещта е нашият дар към Бога по време на преклонение.
Като запалим свещ, ние правим един вид изповед и молитва: изповядваме вяра в Отца, Сина и Светия Дух и отправяме към Светата Троица нашето благоговение. Палим свещ за св.Богородица и другите светии, като се покланяме пред тяхната святост и се молим за здраве и изцеление, утеха и благословение.
Църковните свещи са символ на светлия живот, който вярващите трябва да живеят.
( Продължение към част 3)
https://booklifestore.com/kakvi-sa-skritite-poslaniya-v-simvolite-3/
