Днес е денят, в който се срещаме с усмивки на лицата и мартеници на ръцете – денят на Баба Марта!
Мартеницата е не само традиционен обичай, но и съществен елемент от културното наследство на България, който продължава да се празнува с голямо удоволствие и внимание в наши дни.
Ако не сте запознати с тази прекрасна българска традиция, е време да се потопим в морето от цветни конци и вълнуващи предсказания.
Преди всичко, трябва да кажа, че българите са майстори на празнуванията!
И през другото време се празнува в традиционен стил, но по време на Пролетните празници е най-вълнуващо, когато Пролетта ни прегръща с топлина и цветове.
Но как точно изразяваме радостта си при настъпването на този вълнуващ период?
Е, с мартеници, разбира се!
Какво представлява Мартеницата?
Първите мартеници са представлявали бели и червени вълнени конци, символизиращи кръвта и снега, към които понякога са връзвали сребърна или златна монета, за да напомнят за прехода от студа на зимата към топлината на пролетта.
Според някои народни български обичаи, Мартениците се правят жените в дома, преди празника, с вълнени червено – бели конци, с втъкани в тях дървени мъниста, паричка или някое друго украшение , оплетени в цветовете, които символизират чистота, щастие и здраве.
Когато се прави мартеницата, тя се усуква винаги наляво и се закичва винаги на лявата част на гърдите, до сърцето.
Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота и щастие.
Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос.
Червеният цвят е женското начало, здравето. Той е знак на кръвта, на зачеването, на раждането.
Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени.
Срещат се и други цветове, които имат своята символика.
Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност.
Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност.
Мартеницата, включва различни елементи и символи – сини мъниста /против уроки/, парички / за благополучие/ и други.
Тези малки красиви червено-бели подаръчета са нещо като символ на оптимизма и вярата в по-добро бъдеще.
Пленени от ярките цветове на пролетта, съчетани с традиционните червени и бели нишки на мартеницата, ние от сърце пожелаваме на близките си, приятели и съседи – здраве и благоденствие, с любов, и ги закичваме!
А знаете ли, че тази традиция е стара колкото самата история на българския народ?
Има различни легенди за появата на мартениците.
Според някои източници ,първите мартеници ни напомнят за връзката ни с древните тракийци.
Но най-разпространената история за възникване на този празник е свързана с появата на прабългарите.
Тя се вплита в много народни песни, където разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Има нещо магично в начина, по който мартениците се даряват и носят.
Те са като малки послания на щастие и добро желание, които обикалят от ръка на ръка, от сърце на сърце.
Но какво правим с тях след като спрем да ги носим?
Понякога ги скриваме под камък, а друг път ги закачаме на разцъфтяло плодно дърво .
Всеки народен български край има своите обичаи и поверия за това какво ни предвещава бъдещето, според това, как да се разположат мартениците след празника, но за това ще разберете, ако продължите да четете статията.
Българските традиции повеляват…
Първи март е денят, в който българите търсят радост и светлина в тъмните зимни дни.
Този ден носи със себе си не само обещание за пролет, но и възможност за създаване на позитивни емоции и изживяване на магията на традициите.
.
По традиция, мартениците се връзвали на ръцете, краката, шията, кръста и горната част на облеклото, по близо до тялото, където се носят в продължение на три или девет дни, но не по-дълго от 25 дни.
После се свалят и се скриват под камък, или се закачат на плодно цъфнало дърво в двора, хвърлят в реката или ги хвърлят на покрива на къщата.
Често Мартеници се носят до времето, в което се види първата прелетна птица, Щъркела!
.
Скривайки мартеницата под камък, на следващия ден може да се гледа и предрича за плодовитостта на добитъка.
Според легендите на Пиринският край, от полазилите на мартеницата насекоми, се гадаело за плодородие, женитба или за успех в отглеждането на едър рогат добитък.
Смятало се, че мравките на мартеницата означават много кози и овце, калинките – едър рогат добитък, паяка – отглеждане на магарета.
По същия начин (чрез присъствието върху мартеницата на насекоми, сламки и т.н.) момичета, гледат за брак.
Мартеницата е не само езически ритуал, оставен от дедите ни, но и съвременен традиционен ритуален обичай.
Той е съществен елемент от културното наследство на България, който продължава да се празнува с голямо удоволствие и внимание в наши дне, не само в България, но и извън пределите и.
Но как точно свързваме Баба Марта с мартениците?
Баба Марта е старица, за която се вярва, че пристига на 1-ви март с пролетта и носи със себе си вятъра на промяната и свежестта, от която се нуждаем да започнем новият сезон с усмивка и оптимизъм.
Затова и в някои райони на България все още се спазва
традицията, при която Мартеницата първо да се закичва на гърдите на най-възрастната жена от семейството, а след това тя закича потомството, добитъка, къщата и нивите , или я връзва на ръцете на децата,пресукания бял и червен конец, като нарича думи за здраве благополучие и късмет, и против уроки, на всеки един, индивидуално.
Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров с всички земеделски култове към природата, при които се отдава почит към природата, обич към семейството, добитъка и плодородието.
Заключение
Тези мартеници не са просто бродени нишки – те са магия!
Те не просто приковават вниманието ни, но и ни свързват с нашите мечти и надежди.
Носейки мартеница, ние вярваме в по-добро бъдеще, независимо какво ни поднася съдбата.
Те са нашите амулети на щастие, които ни карат да се усмихваме, и които ласкаят душата ни
Така че, завържете мартеницата си със силата на позитивните емоции и заплетете щастието си, на този емблематичен празник на Баба Марта!
Нека традициите ни напомнят за радостта в живота и за значението на общността и благополучието!
Днес нека разпространим радостта и оптимизма, като даряваме мартеници и усмивки!
Нека всички носим нашите малки символи на пролетта с гордост и вяра!
Защото когато вярваме, че една Мартеница може да направи чудеса, то чудесата се случват!
Живейте пролетно, живейте щастливо и нека всяка мартеница ви напомня, че във всеки един момент има причина за радост и надежда!
Да ни е честита Баба Марта!
