Богоявление и български обичаи!
На 6 януари християнският свят се събужда в един от най-светлите и вълнуващи периоди на годината – Йордановден, празникът Богоявление.
Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос.
Този ден е особено значим за нас, християните, тъй като не само се отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, но и се разказва, за тайнството на кръщението където хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек).
Този ден, известен също като Богоявление, обръща погледите към християнската вяра.
Събитието се свързва още с възхода на християнството и предоставя уникален поглед върху светлината на вярата.
Тържествено Хвърляне на Кръста
Тържеството започва със служба в църквата, където свещениците припомнят кръщението на Исус и обръщат внимание на светлината, която този ден е донесена в християнския свят.
После, придружени от тържествено шествие, свещениците и верниците отиват до близък водоем или река. В този момент, традиционно, попът хвърля свещения кръст във водата.
Обичайната традиция е нечетен брой момчета се хвърлят в водата с надеждата да уловят свещения кръст. Смята се, че този, който пръв го хване, ще бъде благословен със здраве и успех през годината.
В миналото победителят бил почитан и награждаван от общността си.
Вярва се още, че водата, от където е изваден кръстът, е светена и има целителни свойства.
Болните, които се измият с нея, вярват, че това ще им осигури здраве. Освен това, водата се носи в домовете, където се използва за поръсване на цялата къща, с цел предпазване на здравето на стопаните, или лечение на болните от семейството през годината.
„Мръсните дни“
До Йордановден, в народната митология се вярва, че дните са опасни, пронизани от караконджули и демони.
Тези „Мръсни дни“, наричани още Поганци или Караконджови дни, предизвикват трепет и предпазливост сред хората.
Вярва се, че с кръщаването на водата Йордановден прави света по-безопасно място, изгонвайки злото и осигурявайки защита на хората.
Обичаи и Традиции в България
В България Йордановден е време за специфични обичаи и традиции.
Освен църковното песнопение и хвърлянето на Кръста във вода, много хора вземат свещи и кръстове, за да ги потопят в свещените води след ритуала, вярвайки, че това ще ги предпази от болести и неприятности.
Селските общности често организират празнични обяди и специални обреди край водни източници.
Събитието събира хора около идеята за обновление и светлина.
Йордановден е момент за споделяне на радостта от вярата и заедно се радват на благословеното кръщение в река Йордан.
В този ден християните изразяват своята вяра и благоговение, вярвайки в силата на Богоявление и в защитата за тялото и душата.
Традиции в Югозападна България и Родопите
В Югозападна България този ден се известен като “Мъжки водици”, защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година.
В Родопите, този ритуал се нарича „хаскане“ и се съпровожда от възгласа „ха-а-с-с-а“.
В Калофер мъжете танцуват в ледените води като част от празничната обредност.
Този обичай е началото на периода на сватбите, който продължава до Великденските заговезни.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара.
Трапезата на Йордановден
Традиционно, на трапезата на Йордановден се сервират пита, свинско, сарми, пълнени чушки, кисело зеле, боб и вино.
Специални кравайчета, приготвени от жените, родили скоро, се раздават на близки и комшии, като символ за здраве за новородените.
Имен ден имат:
Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
Заключение
Йордановден не е само религиозен празник, но и ден, преизпълнен с традиции и обичаи, които отразяват дълбоката връзка между вярата и културата в България. Този празник обединява християнската общност в обичайна радост и надежда за бъдещето.
