На 17 юни всяка година отбелязваме Световния ден за борба със сушата и настъпването на пустините, за да напомни на хората, че планетата ни се превръща в пустиня.
Има наистина спешната необходимост от спиране на процеса на опустиняване и поставяне на въпроса със сушата в центъра на вниманието.
Проблемът е глобален и засяга една пета от населението на света в над 100 държави.
Ти, който четеш тези редове, може би не си осъзнал колко критичен е този проблем за нашата планета.
Това е моментът, в който трябва да се събудим и да осъзнаем, че планетата ни се превръща в пустиня, и че трябва спешно да предприемем мерки.
Този ден е създаден през 1995 г. с резолюция на Общото събрание на ООН.
Денят се чества от 1995 г. след резолюция на Общото събрание на ООН, приета на 30 януари 1995 г.
Опустиняването е процесът на загуба на биологичната продуктивност на почвата и едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството.
Ти можеш да си представиш това като забавена смърт на земята под краката ти, където някога плодородни земи, се превръщат в безжизнени пустини.
Този проблем не е просто локален, той е глобален и засяга една пета от населението на света в над 100 държави.
Последиците са тежки и дълготрайни, като бедността е както причина, така и следствие от този процес.
Изменението на климата е основният двигател на тези промени.
Повишаващите се температури, продължителните суши и честите природни бедствия като пожари и наводнения само ускоряват процеса на опустиняване.
Но това, което наистина трябва да разбереш, е, че човешката дейност също играе основна роля.
Неправилното използване на земята, прекомерната експлоатация на водните ресурси и обезлесяването са само част от факторите, които допринасят за този проблем.
Може би се питаш, какво значи това за нас?
Последиците от опустиняването са дълбоки и многостранни.
С намаляването на плодородните земи, производството на храна намалява, което води до гладуване и бедност.
Ерозията на почвата и загубата на растителност влияят негативно на водния цикъл, причинявайки недостиг на вода.
Това води до социални и икономически конфликти, миграция и нестабилност в засегнатите региони.
Екологични бежанци
“Все повече стават „екологичните бежанци” – емигранти, които не могат да живеят в нормални условия поради сушата, ерозията на почвата, обезлесяването, опустиняването и други неблагоприятни изменения на околната среда. Те са принудени да търсят убежище в страни с по-благоприятни условия на околната среда.
Типичен пример е Северна Африка, чиито жители се преселват в Южна и Централна Европа. Две трети от територията на Чили също са заплашени от пълно опустиняване заради напредъка на пустинята Атакама, която се разширява средно с по 1 метър на ден.” – пише в сайта на Нешънъл Географик (https://www.nationalgeographic.bg/)
Ти можеш да се запиташ: „Какво мога да направя аз?“
Решението започва с осъзнаването и малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме.
Ето няколко идеи:
Купувай продукти от фермери, които използват екологично чисти методи на отглеждане.
Бъди съзнателен за използването на вода в домакинството си.
Дърветата помагат за задържането на влагата в почвата и предотвратяват ерозията.
Информираността е първата стъпка към промяната. Сподели наученото със семейството и приятелите си.
Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините е призив към действие
. Ти, аз и всеки един от нас имаме роля в тази битка.
Планетата Земя ни зове за помощ, и ние трябва да се отзовем.
Не е късно да направим промяната, която ще запази земята ни плодородна и жива за бъдещите поколения.
Нека не очакваме някой друг да свърши работата, вместо нас.
Този ден бъде началото на нашето пробуждане и ангажимент към устойчиво бъдеще.
България е райска страна. Нека я пазим.
***
Прочети още полезни статии в нашия блог тук:
https://booklifestore.com/blog/