Мнозина използват този период от годината за размисъл, молитва и духовно обновление.
Богослуженията в църквите преливат с тържествена атмосфера, а проповедите на духовните лица ни вдъхновяват да търсим по-доброто в себе си и в света около нас.
Интересно е, че събитията на Великден се случват около времето на еврейския празник Пасха.
Пасхата, както и Великденът, е свързана с лунния календар, като всяка година променя датата си.
Въпреки това, съществува правило, установено още от Първия вселенски събор през 325 година, което предписва, че Великден не може да се празнува едновременно с с еврейския празник, а в неделните дни около нея.
Според това правило, Великденът се отбелязва в неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие.
Разликата в датите, на които католиците и православните честват Великден, произтича от това, че първите следват Григорианския календар, докато вторите – Юлианския.
Тази разлика обаче не намалява светлата радост, с която християните по целия свят отбелязват този свещен момент в християнството.
Радостни обичаи и великденски традиции
Великденските обичаи и традиции са богатство от културни особености, които проследяват вярванията и преданията на различни народи по света.
Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота от Страстната седмица.
Яйцето често пъти се е асоциира с Вселената.
Тъй като Великденът се пада на пролетния сезон, той също така е време за възраждане и обновление на природата.
Цъфтежът на пролетните цветя, зелените пасища и топлите слънчеви лъчи създават атмосфера на обновление и обещание за по-добро бъдеще.
Това е време, когато природата се пробужда от зимния си сън, припомняйки ни за вечния цикъл на живота и смъртта.
Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е било забранено, защото са от животински произход.
Но през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време.
Според легендата за Мария Магдалена, когато влиза в гробницата на Исус Христос (три дни след разпъването му на кръста) е носила е носила със себе си кошница със сварени яйца, които е искала да сподели с останалите жени, дошли да оплакват смъртта на Божия син.
След като пристига обаче и не намира никого, легендата гласи, че яйцата от само себе си са придобили червен цвят, като кръвта на Божия син.
Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на преражданете на духовността на човека.
Възкресението е символ на победата над смъртта и обещание за вечен живот.
Яйцето – символ на ново начало и прераждане.
Още от древни времена яйцето е смятано за символ на ново начало и прераждане.
Тази асоциация с пролетта и новия живот още повече поддържа вярата, че Великден е празник на възраждането и обновлението.
В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.
Броят на яйцата, както и начинът им на боядисване, често пъти са предмет на традиционни правила и ритуали.
Семейни традиции и Великденски чествания.
Семейните традиции играят ключова роля в празничното честване на Великден.
Подготовката на великденски яйца, печене на козунаци и украсяване на дома със символични декорации са само някои от обичаите, които споделяме с близките си.
Тези обичаи не само заздравяват връзките между семейните членове, но и ни напомнят за важността на традициите и наследството, което носим напред.
В семейните обреди, където старите традиции се запазват живи, най-старата жена в семейството обикновено поема ролята, в дните за боядисване от Страстната седмица, да боядиса яйцата, начертавайки знаци и символи върху яйцата, с грижовност и внимание.
Кокошката е символ на традицията, защото снася яйца в изобилие, точно в този период.
А главата на семейството – мъжът се грижи за приготвянето на “жертвеното” агне.
През пролетта агнетата са първите животни, които се раждат, а да се пренася агне в жертва на този ден има и историческо и религиозно значение.
“Жертвеното агне” има важно символично значение в религиозния живот и носи “тежестта” на многобройните религиозни обреди и предания.
Когато Йоан Кръстител обявява Исус като „Божият Агнец, който взема греха на света“ (Йоан 1:29), слушателите му, повлияни от тяхната вяра и традиции, асоциират тази образна реч с един от основните обреди – жертвата на Пасхалното агне.
Също както агнето, което е преносено като жертва, така и Исус, по християнска традиция, е приет като най-великата жертва, която открива пътя към изкуплението и спасението.
Той не просто символизира “агнето на Пасха”, а става самият “Божи Агнец”, който носи бремето на греха на света.
Така възкресението Му става не само символ на нов живот, но и обещание за вечно спасение за всички, които вярват в Него.
Тези древни обичаи задълбочават семейните връзки и традиции и ни припомнят за вярата в сила на символите и важността на възраждането и обновлението през празника, Великден.
Този ден се отбелязан с радостни обичаи, богослужения и семейни традиции по целия свят.
Кога възниква историята за Великденският заек?
“През 1678 година за първи път се споменава Великденския заек.
В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата.
Много често наред с общо възприетите символи за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и други, дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце.
Обаче присъствието на заека не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а както стана ясно и по-горе първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово.
Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че именно те никога не затварят очи и че са нощни създания.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко,да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.”
– научаваме от сайта Българска история (www.bulgarianhistory.org)
Независимо от различните традиции, Великден е повод за сближаване, размишление и отражение върху вярата и смисъла на живота.
В светлия си празничен облик, Великденът ни напомня за един от най-важните елементи на християнството – Възкресението на Исус Христос.
Това е моментът, който преобразява тъгата и отчаянието в надежда и радост за християните по целия свят.
Заключение
Великденът е повод за събиране на близки и роднини, гостуване на кумове и завръщане у дома – при родителите ни.
Великденът е празникът на радостта на децата, които с блестящи очи и весел смях “борят” яйцата, в стремежа си да станат победители.
Великденът е радост и надежда за всички нас.
Той ни напомня за силата на вярата, обновяващата сила на природата и важността на семейните връзки и традиции.
Нека този празник бъде време за общност, за възраждане на вярата и за вдъхновяващо начало на нов житейски път.
Честито Ви Възкресение Христово – ВеликДен!
