Великата Събота е един от най – вълнуващи дни в християнския календар, най-благословеният седми ден от Страстната седмица.
Великата Събота е денят след Голгота и тъмната петък в християнската традиция.
Той е свързан със смъртта и погребението на Исус Христос, но също така е и предшественик на Великденското утро, когато, според християнската вяра, Христос възкръсва от мъртвите.
История и Символика
В сайта на Православието (www.pravoslavieto.com) за този ден пише:
“На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си.
Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража.
Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери.
Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание.
А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.”
Така, че Великата Събота не е просто време за тъга и смърт. Тя е време за възраждане на вярата и надеждата в обещанието за възкресението.
За християните, това е време за смирение, размисъл и вяра в божественото обещание за Възкресение и миряните са притихнали в неговото очакване.
Тази древна и светла традиция е повод за възраждане на надеждата и вярата в силата на доброто.
Празнуване по света
В различните култури и общности, Великата Събота се празнува по различни начини.
За някои, това е време за молитва и размисъл, или изпълнение на служби в църквите, докато за други е възможност за семейно обединение и споделяне на традиционни обичаи като боядисване на яйца и споделена трапеза, но в същността си денят винаги е свързан с духовното възраждане и подготовка за посрещането на Великден.
В съвременния свят, където културните и религиозни традиции се преплитат, Великата Събота остава време за семейно обединение и споделяне на вяра и надежда с близките си.
Независимо от начина на празнуване, общото значение остава – вяра и надежда в светлина след тъмнината.
Традиции и обичаи на Велика събота
Боядисването на яйца за Великден е един от най-любимите обичаи сред християните по целия свят. Независимо от религиозните или културни различия, този обичай събира хората в една цветна и радостна традиция, която има дълга история.
Яйцата по традиция се боядисват или на Велики Четвъртък, или днес на Велика Събота, рано сутрин.
Днес е последният ден, в който те трябва да бъдат боядисани.
Първите две яйца се боядисва в червено, което е цветът на кръвта и символ на жертвата на Христос.
Едното се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден.
А с другото се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.
На Разпети петък,( ако са боядисани в четвъртък) или на Великден, с молитва за здраве и благоденствие, второто яйце се оставя в църквата.
Останалите яйца се боядисват и декорират, според желанията на домакинята и семейството в други ярки цветове, които представляват радостта и новия живот.
Всеки цвят има своята символика и значение.
Освен това, някои хора използват и различни техники за боядисване на яйца и креативни идеи за тяхното декориране.
Боядисването на яйца за Великден е повече от просто забавно занимание – то е начин да се свържем с традициите, да се радваме на красотата на цветовете, и да се насладим на създаването на нещо уникално.
С неограничени възможности за творчество и изразителност, тази древна традиция продължава да вдъхновява хората по целия свят, които създават изключителни произведения на изкуството, върху яйца.
Велика събота се нарича още “Душна”, защото тогава се ходи на гроба на починали близки . На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
Понеже Великият пост продължава и на Велика събота, затова миряните приготвят празничните си ястия за Великден, но не ги ядат.
Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.Месят се и козунаците, и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата.
Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.
Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр.
В миналото, жените са перяли поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва или при други полски работи няма да ги боли кръстът.
А мъжете са омесвали черупките от червените яйца, след Великден, с говежди тор и са ги размазвали върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото, и за плодородие и късмет.
Заключение:
Символиката на Великата Събота е свързана с надеждата. Това е време за очакване на светлината след тъмнината, за вяра в обещанието за ново начало.
Тя ни напомня да търсим светлината във всеки мрак и да вярваме, че дори в най-тежките моменти има надежда за по-добро бъдеще.
Така че, нека в този ден да се помолим, да размислим и да се възрадваме за обещанието на възкресението и за новото начало, което то носи със себе си.
Великата Събота е време за вяра, надежда и обич.
Нека я посрещнем с отворено сърце и духовно благополучие.