Празникът е известен още с имената Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
В първия ден на Новата година църквата почита паметта на Свети Василий Велики – един от най-почитаните християнски учители, философи и писатели на раннохристиянската църква.
Свети Василий Велики се ражда около 330 г. след Христа в град Кесария, Кападокия. Той произлиза от благочестиво християнско семейство, където Емелия и баба му Макрина, които също за канонизирани от Църквата като светици, играят ключова роля в формирането на неговия характер и вяра.Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий (по-късно епископ Нисийски) в истините на вярата и християнските ценности и ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата.
Василий и неговият по-млад брат Григорий получават християнското си възпитание от семейството си, почитащо ценностите на вярата и обичта. Семейството им играе съществена роля в тяхната подготовка за бъдещето им служение в Църквата.
След като загубва родителите си, Василий се посвещава на духовната служба. Той изкарва образование в Атина и Александрия, където се запознава със съвременниците си, включително светите Григорий Назианзин и Йоан Хризостом. Във времена на велики трудности за Християнството, Василий проявява несломим дух и става свещеник, след което епископ на Кесарии Кападокийской
Той се превръща в известен теолог, отстояващ православието срещу арианството и други херметични учения.
Василий печели доверието на своите събратя и става един от Трите Кападокийски Отци – съзидателите на теологическата мисъл на ранното християнство.
Свети Василий създава множество проповеди и слова, нравоучителни послания и канонични разпоредби, но може би една от най-важните му заслуги е създаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на общо чинопоследование на Светата Божествена литургия, което и до ден днешен се отслужва в Православната църква. Това е известната и днес Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски познания и духовен опит на своя създател.
Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски и екзегетически беседи върху библейския разказ за сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие”. Неговите писания стават важни източници на християнска духовност и етика.
Св. Василий Велики изпъква не само като важен теолог и богослов, но и организира социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция . Той създава множество църковни учреждения и приюти за бедните, болните и бездомните, наречени „Василиада“ където е помагал всеотдайно
Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото.
Този модел за милосърдие и социална грижа става образец за Църквата и продължава да се развива и до днес
Свети Василий Велики съчетава духовността със социалната справедливост, следвайки евангелските повели за любов и милосърдие. Неговите дела на благотворителност, солидарност и общност на имуществото служат като вдъхновение за мнозина.
Свети Василий Велики умира през 379 г., но неговото наследство продължава да въздейства върху християнската традиция.
Той е канонизиран като светец и се чества като Свети Василий Велики в православния християнски календар.Празникът е познат като Васильовден, Василица и е неразривно свързан с народният български обичай “ Сурваки”
Празника се отличава се с богата обредност и традиции.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
