Днес е Вселенската Задушница – денят, в който православните християни по света се събират, за да почетат душите на своите починали.
В източното православие в една календарна година има 4 задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
Църквата е определила специални дни в тяхна памет, за почит на починалите.
Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.
В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
На всички тези дни, близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости (мъртвите души)“.
Християнска почит и Православна вяра.
Задушницата пред Петдесетница е особено важен ден в православната вяра.
Това е време, когато входът към Царството небесно е отворен, и ние се молим душите на нашите близки да влязат в този Вечен рай.
В България тази Задушница е известна като „Черешова“, защото черешите – тези малки, сладки плодове – точно по това време на годината са в изобилие.
Черешите, които толкова обичаме, днес стават символ на нашата любов и памет.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни, ден за възпоменание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен от Православието за възпоменателен ден.
След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен.
Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота.
На Задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите.
Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.
Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Преди този ден и на самия ден, Християнските църковни молитви за насочени към очистване от скверността на греха и опрощение на починалите, с вяра в Христа.
По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа.
Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ – горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.
Опечалените, от смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден ,
в името на покойниците и молитвено споменават: “Бог да прости”.
Българските ритуали на Задушницата пред Петдесетница.
Представи си утро, изпълнено с мирис на тамян и звън на църковни камбани, които бият траурно, с отмерен ритъм.
В храмовете се правят заупокойни литургии, а след това – панахиди.
Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване, както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панихида.
Всички се събираме в храма, за да се помолим заедно със свещеника, за упокой на душите на онези, които вече не са с нас.
Това е момент на дълбока връзка между живите и покойните, един миг на размисъл и благодарност.
Палим свещи, които осветяват пътя на душите, и раздаваме жито, хляб и първите череши.
После посещаваме гробовете на близките, което е и неразделна част от този ден.
Чистим гробовете, прекадяваме ги с тамян, преливаме ги с вода и червено вино – символи на пречистването и новия живот.
Този ритуал показва почит и уважение, и ни носи спомена за нашите близки.
“Да е мир на душата им!”
Палим свещи, които осветяват пътя на душите, и раздаваме донесеното на гробищата от нас – череши, хляб, сладки, плодове и жито, на познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат, заедно с нас, с думите: „Бог да прости!“ нашите сродници.
Това е израз на нашата вяра във възкресението и надеждата, че един ден, там на небето, в отвъдното, отново ще бъдем заедно с нашите любими хора.
Този ден е изпълнен с нежност и спомени.
Всяка череша, която раздаваме, е като символ на вечната любов и памет, която никога няма да угасне.
Това е нашият начин да кажем на нашите близки, че те винаги ще живеят в сърцата ни, независимо от времето и пространството, които ни разделят.
Заключение
Така че, читателю, нека на този ден си вземем минутка за размисъл и молитва.
Нека си спомним за всички онези, които са били част от нашия живот и са оставили своя отпечатък в душите ни.
Нека ги почетем с любов и благодарност, и нека черешите бъдат нашият символ на връзката между миналото, настоящето и бъдещето.
“Бог да прости” всички наши починали близки и да им даде вечен покой в небесния рай!
Посетете нашия блог за още интересни статии:
