-
Защо моето ме побърква? - Автор: Гари Бакуел (печатно издание - 240 стр.)
×
19.80лв.1 × 19.80лв.
Първата седмица след Сирни Заговезни се отбелязва началото на Големия Великденски Пост, който се смята за най-опасния период.Това е седмицата след Сирни заговезни – от 18 март до 24 март 2024 година.Това е първата седмица от Великия пост.
В този период човекът е изправен пред изкушенията и избора да следва пътя на смирението или да се поддаде на хаоса и греха.
Седмицата е известна с различни наименования като Тодорова неделя, (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Трѝмирна неделя, Суха неделя, Луда неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Кукерска неделя) и други.
През това време не се разрешава половото общуване между мъжа и жената, а през останалите дни на поста само в сряда и петък.
През целия Великденски пост не се разрешават венчавките, а през първата седмица и помените. Тези забрани не включват работата на полето, тъй като настъпва най-усилният сезон по обработката на ниви, градини и лозя.
През първите три дни на Тодорова неделя са най-строгите пости – тримирене – без храна, вода и пълно полово въздържание.
Традиционни народни вярвания
В народните представи този период се счита за опасен за здравето, приплодите и реколтата.
Някои региони в Източна България считат тази седмица за лоша (хаталия), вярвайки в демонични атаки, т.е. който се разболее през нея не може да се излекува (Елховско) и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на хора и посеви (Странджа). В Ловешко и Плевенско седмицата е нечиста („разпуловна“) и се смята, че през това време нощем ходят таласъми, караконджули и др. подобни, „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“.
Среща се и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще се превъплъти.
Според някои поверия през Тодоровата неделя се появява страшен конник-вампир, който броди по селата и ако срещне човек, го стъпва с коня си.
Тези вярвания довеждат до множество забрани, особено за жените. Те трябва да избягват да закъсняват през вечерта и да не правят седенки, за да не привличат вниманието на свети Тодор.
Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – втората е Русалската неделя, а третата е Мръсната неделя след Коледа, Празната неделя след Великден или Средпостната неделя. През тези седмици има сходни забрани.
За всеки ден от тази седмица, от понеделник до събота включително, има определени забрани и обредни действия.Тези забрани се отразяват и в различните наименования на целия период и на отделните дни от седмицата.
Дните от Тодоровата неделя имат и своите наименования.
На този ден се извършват обичаите Тричане на кучета и Кукерско шествие
В ритуала Тричане се празнува за здравето на домашните кучета. Те се хранят, закичват, люлеят на специални люлки. В днешния ден стопаните на домашни любимци могат да ги глезят.
Денят се нарича още Кукеровден, а също Рогач-понеделник , по названието на устройваната карнавална група рогач.
Понеделникът по принцип се възприема като “полазен” ден – както тръгне седмицата, така и ще продължи. Затова на него е добре не да се дава, а да се взима, да се започва, да се прояви усърдие в това, което предстои.
В понеделник се измиват всички съдове, които ще се ползват през постите, изчиства се всичко блажно от тях. Изхвърля се, запалена, старата метла на сметта. Почиства се цялата къща.
Вярва се още, че ако момък удари с точилка мома на този ден, или я замери с брашнен чувал или гърне момък, двамата ще се оженят идващата година.
От понеделник започва строг тридневен пост, наречен Тримирf, тримирене, продължаващ три дни.
Който иска да изкупи грехове и да заслужи опрощение, трябва три дни да не хапва залък хляб, да не близва глътка вода.
Постът се възприема и като своеобразно изпитание за встъпване в брак. Не се меси квасен хляб.
За него се смята че той е най-лошият вторник от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник (Черен вторник).
Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото — дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява.
За предпазване от него (т.е. от демонът, причиняващ лудостта), т.е. за да не полудява човек, също не се подхваща никаква работа.
Също се приема за лош ден, в който не се започва никаква нова дейност, защото тя няма да има успешен завършек.
Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят).
На него освен че не се готви, жените не навиват прежда, не използват мотовилките, не въртят чекрък, за да не страдат хората и добитъкът от въртоглавие.
За се предпазят от него се меси специално приготвен, обреден хляб, прекаден с тамян.
Раздава се на хората и се хранят домашните животни, като част от него се запазва за лекуване от виене на свят през годината.
На този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено, по принцип не се работи нищо, за да няма гръмотевици и градушки през пролетта и лятото. Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината.
Празникът Тодоровден, познат още като „Конски Великден“, се празнува най-вече за здравето на конете. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни.
Това е един от първите пролетни празници в народния и православния календар.
В навечерието му в някои райони жените раздават за здраве постни (содени) питки, намазани с мед, а на места, в този петък се спазва Тудурска задушница – раздават постни неща, помен за душите на починалите
Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от понеделник до събота включително.
Великденските пости
Християнският пост е специален период, посветен на строго гладуване или консумация на чисто растителни храни, като част от подготовката за Великден. В този период се извършват молитви, покаяния и добри дела.
В много духовни общности, включително и в ранните дни на християнството, консумацията на месо е била забранена поради вярванията, че то е нечиста храна, която може да помрачи ума и да застраши здравето. Това вярване е запазено в някои манастири и до днес.
Хората, които не могат да се откажат от животински храни, често следват строги дни на пост, които в православната традиция могат да бъдат около 200 дни годишно.
В българската традиция има и изключително строги форми на пост, като например тримиренето – пост без храна и вода, продължаващ три дни. Важността на поста за физическото и духовното здраве е добре известна от векове.
Интересно е, че науката също подкрепя необходимостта от периодични дни и седмици на пост.
През последните години се установява, че постът помага за възстановяването на нивата на стволовите клетки и регенерацията на отслабените имунни клетки, което подпомага здравето и самолекуването на тялото, увеличавайки качеството и продължителността на живота.
Значение на Великите пости
Постите имат за цел да ни върнат към естествения закон да се храним предимно с растителна храна, поради което великденският пост обикновено започва от края на зимата до средата на пролетта.
През зимата хората често консумират вредни храни, а неправилните комбинации могат да влошат здравето, особено в съчетание със замърсяването на околната среда. Това може да доведе до така наречената „пролетна умора“.
Според християнската традиция, Великите пости започват с опрощение, изповед и причастие
. Счита се, че те не могат да бъдат пълноценни, ако не са пречистени мислите, делата и думите на човека. Затова се препоръчва увеличаване на молитвите и добротворчеството, както и намаляване на материалните развлечения по време на поста.
Преди началото на поста месото трябва да бъде изключено от храната. През първите 5 дни от първата седмица на Великия пост, както и в понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица, се пази строг пост на растителна храна без олио.
На Велики петък не се приема никаква храна. Някои хора могат да се въздържат и от вода, но това зависи от физическото им състояние.
Въпреки това, Православието не насърчава фанатичното следване на поста. Болните трябва да се консултират с лекар, а бременните жени, децата и хората, които извършват тежък физически труд, могат да следват поста с по-облекчен режим.
Постът може да бъде задължителен или доброволен.
Строгият пост – Тримеренето е една от формите на пост. Както вече разбрахте, при която първите три дни (от 40-дневния великденски пост) хората трябва да издържат без храна и без вода. Това е опция, която хората избират доброволно, според своите възможности и физическото си състояние.
Постите в Православната църква
Извадка от https://www.pravoslavieto.com/
“ Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
В Стария Завет има много наредби за поста.
Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).
Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна.
Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.”
Извадка от https://www.pravoslavieto.com/
“Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!
Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.
Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.
Заключение
В заключение, Великденският пост може да бъде време за цялостна промяна и нов начин на живот.
На физическо ниво, той представлява пречистване на организма и преминаване от зимно към пролетно хранене.
На умствено и емоционално ниво, постът може да бъде свързан с освобождаване от спомени и пристрастия, като също така може да насърчи мобилизиране за преодоляване на житейските трудности и постигане на лични и социални цели.
На духовно ниво, християните се подготвят за посрещането на големия празник – Възкресение Христово.
“Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите.
Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи.
В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел.
В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост.
Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена. “
– Извадка от https://www.pravoslavieto.com/
Резултатите от този период на пости и последващите месеци могат да включват подобрено здраве, увеличена енергия, успехи в бизнеса и лично развитие.
