Днес започва Томина неделя – една особенна седмица, която носи със себе си дълбоко символично значение и традиции.
През Томина неделя (седмица) възкръсналият Исус Христос започнал да се появява пред учениците му.
Когато се понесла мълвата, че тялото на Спасителя го няма в пещерата и той е възкръснал, единствено апостол Тома не повярвал в нея, докато не видял със своите очи раните от гвоздеите и от пробитото копие в ребрата на Исус.
.
И заради недоверието му са започнали да го наричат Тома Неверни – прозвище за недоверчив човек, което е станало като нарицателно и до днес.
Със сигурност сте чували израза “Аз съм ( Ти си ) Тома неверни” при общуванията в Българската общност.
Значение на Томина неделя:
Томина неделя е първата седмица след Великден, с която завършват Великденските празници
Това е специален период в християнството, посветен на възкресението на Исус Христос и се празнува в деня след Страстната седмица
За мнозина, Томина неделя представлява възможност за ново начало, за прераждане и вяра в нов живот след период на скръб и покаяние.
В този ден се отбелязва и именният ден на лицата с имена Тома, Томислав и Томислава.
Църковна почит и религиозна история.
В първата неделя след Възкресение Христово, църквата почита паметта на апостол Тома, един от учениците на Исус Христос.
След като минало определено време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърляли жребий, за да определят къде всеки ще отиде да проповядва Божието слово.
Жребият избрал Тома да проповядва в Партия, Мидия и далечна Индия.
В земите на Индия, Тома извършил много чудеса и мнозина повярвали в проповядването от него ново учение.Сред тях били и две сестри царици.
Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. Въпреки това, като по чудо апостолът оцелял.
Но царят не се примирил и в крайна сметка убил Тома.
Апостолът Тома, който изпълнил своята християнска мисия, завършил живота си с мъченическа смърт.
Интересно е, че дори самият цар, който желал смъртта на Тома, скоро след това приел християнството, бидейки убеден от изцелението на сина си Азан, след което се покръстил..
Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, където казват, че на гроба му продължават да се случват чудеса.
Томината неделя слага край на Великденските празници.
Българският обичай “Герман градушкар”
Днес празнуваме още един от необичайните празници в нашия народен календар – “Герман- градушкар”- празник за измолване на дъжд и предпазване от градушка.
Този ден е почитан от Православието като християнски празник, посветен на свети Герман – патриарх на Цариград през VIII век и известен борец срещу иконоборството.
Според народните вярвания, св. Герман е смятан за господар на градушката, поради което често е наричан „Герман градушкар“.
В народната митология, той е наследил ролята на езическото божество Джерман, управител на природните стихии.
Затова в Западна България традиционно се извиква божеството с изрази като: „Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим лятото!”.
В северните области на България, този празник е свързан с езически обичаи, наследени от древните времена.
Хората изработват голи мъжки фигури от кал или глина, обикновено с изразително очертан полов орган, което символизира оплодителната способност и плодородието.
Тези кукли, наричани „Герман“, се полагат в „ковчег“ от дъски и се украсяват с цветя.
След това, участниците в обичая изпълняват ритуални действия за прогонване на злото, използвайки шум и мушкане с криваците си по всички къщи, ниви и градини.
Според вярванията, злото взема човешки облик и ако срещне мома или булка, може да я отвлече „вдън гори“.
Обичаят завършва с обливане в река, което символизира очистване от злото. След този ритуал, хората вярват, че змеят е прогонен и скоро ще започне дъждът.
По своя смисъл обреда за Герман-градушкар е символично жертвоприношение, което трябва да измоли от боговете милост и защита не само от суша, но и от киша.
“Герман-градушкар” е свързан пряко с друг обред – “Пеперуда”.
Той се води от младо момиче-сираче, което облечено на голо в зеленина танцува обреден танц за дъжд, а околните го поливат с вода.
По правило при дълго засушаване се извършват и двата ритуала, а младите момичета, които участват в тях са едни и същи – в единия като „оплаквачки”, а в другия като „пеперударки”.
Ако обаче бедствието е киша, се прави единствено Герман и фигурката се хвърля направо в реката.
12 май е един от тези дни, които се честват с надеждата да не бие градушка.
Според народните вярвания, има четири такива дни: Герман градушкар – 12 май, Вартоломей – 11 юни, Лисе – 14 юни и Видовден – 15 юни.
Известно е, че от всички тези празници, Свети Герман е най-лошият. Затова наричат този ден „Герман градушкар” или „Герман градобиец”.
Ако през деня се надигне облачно небе и започне да гърми, хората излизат от къщите си и започват да викат:
„Германе, върли (големи) празниче! Пренеси я (градушката) у пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси, дето петел не пее!”
На този ден също не е прието да се работи, особено на полето. В противен случай, реколтата ще бъде сполетяна от суша или градушка.
Днес Имен ден празнуват и Герман, Геран, Геро, Герана.
Заключение
Томина неделя е свързана с различни традиции и обичаи в българската култура.
В някои общности се практикуват обреди на посвещаване на хляб и вино, с които се отбелязва възкресението на Христос.
В други, хората се събират за общи молитви и църковни служби, изразявайки благодарност и вяра в божествената милост.
В трети жените повторно боядисвали яйца, които раздавали, защото са вярвали, че раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
В много райони на страната все още се спазват древни български традиции, свързани с езическите ни празници, за изобилие, плодородие и предпазване от беди, за които ще ви разкажем в следващата ни статия.
