Скъпи читателю, нека те заведа на едно пътешествие в миналото, където буквите разказват истории и носят послания от древни времена.
Древният Български Език: Пътят на Речта и Символите
Всяка буква в нашата българска азбука е много повече от просто знак – тя е символ, натоварен със смисъл и история.
В началото на човечеството, хората, които първо се появили в българските земи и обитавали планински пещери, имали неразвити речеви способности.
Те били хора на интуицията и сетивата, свързани с Божествеността и природата в нейната пълнота.
Техните сетива били много по-съвършени от нашите днес и възприемали реалността директно, без нужда от логически интерпретации.
Техните речеви способности се свеждали до отделни срички, предимно свързани с наименования на Божествеността.
Така техният език се формирал като духовен по своя произход, единствен по рода си, който проследява развитието на езика от отделни срички в по-сложни думи.
С времето се появили и първите писмени символи, наречени руни, които отбелязвали тези срички.
В началото всяка сричка се изразявала с един писмен знак.
Тези руни често наподобявали физическите измерения на изразяваните обекти.
Например, древнобългарските руни включвали изображения на Бога Слънце в различни етапи от неговото движение.
Кръстът, свастиката и слънчевите календари били слънчеви знаци, отбелязващи различните посоки и етапи от движението на Слънцето.
Тези символи са станали свещени знаци на всички днешни религии, което подсказва за общия им произход от древната религия на Древните българи.
Постепенно руните били заместени от букви, като всяка буква изразявала отделен звук или най-много два звука.
Така, от древните символи и срички, се развил сложният и богат български език, който пази в себе си историята на човешката реч и духовното ни наследство.
За това свидетелстват буквите от стенописите в пещерата “Магурата”, където руни и букви са съчетани със сцени на духовни ритуали.
Независими изследователи определят периода на създаване на стенописите в пещерата Магурата за времеви период 12000 до 43000 години преди новата ера, което доказва, че ние българите, не само сме създали първата Божествена писменост, но и сме най- вероятно най-древните хора на планетата земя
Знаете ли какво означава „Аз, буки, веди, глаголи“?
Всяка буква в старобългарската азбука започва дума, която съставя изречения със скрито послание.
„Аз“ означава памет, символизираща началото и самосъзнанието.
Кирил и Методий, заедно с Климент Охридски, създават азбука, която дава ново начало за българския народ.
Всяка буква в българската азбука е начало на дума от изречения на старобългарски, които съставят послание.
В превод от старобългарски „азъ“ означава памет. Освен това на древния ни език „алем“ означава първи, а „ан“ означава бог и небе.
Всяка буква носи със себе си послание за знание, мъдрост и духовност.
В българската азбука Кирил, Методий и по-късно Климент поставят на челно място буквата „А“ като символ на начало и самосъзнание.
Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст – скрито послание на светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техният смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.
Първите ученици заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни „глаголи“, тоест говори:
„Аз буки, веди глаголи! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо (вярно)! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“
Българицата или Бохарицата – Древната Азбука на Българите
Някои изследователи твърдят, че Бохарицата е древната азбука на българите
Други пък твърдят, че Българицата е възникнала като писменост по нашите земи, на Балканите, а Бохарицата е производен на българския език
Но е факт, че Българската ни древна азбука е съществувала много преди Кирилицата.
Всички букви в нея са наши – български.
Константин (Кирил) добавя шест нови еволюционни букви, а Методий я възстановява от пепелта, след като е била преследвана и изгаряна от Рим и Византия.
Тази древна азбука е и преди еврейската, което я прави най-древната окултна азбука на земята, принадлежаща на най-древния окултен народ – българите.
Преди Константин и Методий да заменят някои от буквите Х и К с Г, държавите ни са се наричали Бохара, Балхара, Балх, Болк, от там и произлиза хипотезата за Бохарицата, която всъщност е
азбуката на коптите, които са част от българските (по онова време) племена.
Известно е, че на мястото на Египет някога е имало древна (българска) Бохарска държава. Гърците презрително са ги наричали “траки” в своите летописи, но те са приемали себе си като бохари (българи).
Потомците им до днес живеят в Египет и говорят на древен бохарски (български) език, който можем да разберем.
Това е бил най- многобройният народ, след индийския.
Над 100 племена, като всички са говорили българския език.
с диалект на общността.
До днес, в северната част на Индия живее арийско племе, светлолики хора със сини очи, от древната българска държава Балхара, които са запазили в речта си някои от древните български думи.
Константин и Методий прекарват 10 години в манастира „Света Екатерина“ в Египет, където се запознават с древната българска азбука Бохарица.
В сайта (videlei.com) четем, че:
“ Според индийския посланик днес в Индия живеят 300млн. българи, които вече 10 000 години се пишат, че са българи по произход.
За тях пише и говори Раковски в своите трудове.
Нашата Божествена азбука е имала 48 руни/ букви/ шевици.
От нея латините взимат 26 и създават латинската, гърците взимат 23, но в последствие забраняват Бохарицата, за да наложат своите азбуки.
Но поради своето невежество в тайните мистерии те взимат най- земните/лесните руни/ букви.
Т.н Кирилица е извадена от пепелта от двамата архангели Константин и Методий, за да се възстанови връзката с небето, добавят 6 еволюционни букви, които са Божествените букви – Трите ЕРА – ѣ, ъ, ь, които ги има само в нашата азбука и още три Божествени руни с най- мощните вибрации, които отново днес са забранени.
Когато Константин и Методий са занесли Бохарицата на Папата, той е бил в шок, защото е очаквал напълно нова азбука, а не онази страшна азбука, на която българите говорят с Бога и материализират своите желания..
Папата първо благославя ,,новата азбука“, дава ново име на Константин – Кирил, но на 50-тия ден от престоя на двамата братя в Рим, Кирил е удушен в килията си докато спи, а брат му и учениците им, които са били над 250 са прогонени, преследвани, убивани, за да останат само 7 от тях, които се завръщат в България.”
Заключение
Скъпи читателю, този 24-ти май е не само празник на на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, но и на нашето духовно и културно наследство.
Нека се гордеем с древния ни език и символи, които разказват историята на първите човеци и тяхната връзка с Божественото.
Тези знаци и звуци ни напомнят за нашите корени и ни водят към светло бъдеще, пълно с мъдрост и вдъхновение.
Всеки символ, всяка буква в нашата азбука носи със себе си история, наследство и силата на предците ни. В този празничен ден нека си припомним следните важни факти, които подчертават величието на българската писменост.
