Свети Илия е един от най-важните светци в българската народна култура, известен като владетел на небесните стихии.
Според народните вярвания, той контролира гръмотевиците, бурите и дъждовете, препускайки по небето със своята златна колесница.
Чудесата, свързани с него, вдъхновяват хората да се молят за защита от природни бедствия и за плодородие.
Всяка година на 20 юли, а по стар стил на 2 август, българите честват Илинден с различни ритуали и жертвоприношения, които символизират надежда за благополучие и здраве.
Тези древни традиции, предавани през вековете, показват дълбоката вяра в мощта и милосърдието на Свети Илия.
Далеч в древността, по време на управлението на цар Ахав и царица Йезавел, пророк Илия бил твърд защитник на вярата в истинския Бог.
Той бил човек на дълбока вяра и голяма смелост, но в онези дни неговият път бил изпълнен с много изпитания и трудности.
След разправия с цар Ахав, Илия бил принуден да избяга от Израел и се скрил при потока Херит, източно от Йордан.
Там той живял в уединение, но не бил сам – Бог му изпратил врани, които му носели храна всяка сутрин и вечер.
Въпреки това потокът пресъхнал и Бог изпратил Илия в далечната Сарепта Сидонска, при една бедна вдовица, която трябвало да се грижи за него.
Пристигнал Илия при вдовицата и я помолил за нещо за ядене.
Тя тъжно му отвърнала, че самата тя и болният ѝ син нямали какво да ядат, освен шепа брашно и малко масло.
Илия, обаче, с пълна увереност в Бога, я успокоил и ѝ заръчал да му даде последното, което имала.
Той я уверил, че докато трае сушата, Бог няма да позволи тя или синът ѝ да останат гладни.
Вдовицата послушала Илия и чудото се случило – брашното и маслото никога не свършвали.
С времето обаче, вдовицата била застигната от ново нещастие – синът ѝ починал.
Обезумяла от скръб, тя се обърнала към Илия за помощ.
Пророкът се помолил на Бога и Господ върнал живота на момчето.
Това чудо укрепило вярата на вдовицата и тя видяла в Илия Божия избраник.
След две години на глад и суша, Бог наредил на Илия да се върне при цар Ахав и да обяви края на сушата.
По пътя, Илия срещнал Авдий, домоуправителя на царя, който тайно криел 100 пророци на Господа, за да ги спаси от гнева на Йезавел.
Илия изпратил Авдий обратно при царя, за да разгласи неговото завръщане в Израел.
Илия се завърнал в Израел насред дългата суша и предизвикал жреците на Ваал на състезание, за да покаже кой е истинският Бог.
Жреците приготвили жертвен олтар и се молили на Ваал да изпрати огън, но без успех.
Илия, от своя страна, съградил олтар от дванадесет камъка, наредил дърва и излял вода три пъти върху жертвата.
Когато се помолил на Бога, огън паднал от небето и изгорил жертвата, дървата, камъните и дори водата.
Народът видял това и се поклонил на истинския Бог. Илия наредил да се избият всички пророци на Ваал.
Езавел, разгневена от това, заплашила Илия със смърт.
Пророкът избягал в Беер Шева, Юдея, а после продължил през пустинята, докато не се спрял под една хвойна и помолил Бога да го вземе, смятайки се за не по-добър от останалите грешници.
Бог, обаче, имал други планове за Илия.
Един ангел му донесъл храна и вода и му казал да яде, защото го чакал дълъг път.
Илия пътувал четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив и се подслонил в една пещера.
Бог го попитал какво прави там и Илия изповядал всичко, което го мъчело.
Бог му казал да излезе и да се яви на планината пред Него.
След силен вятър, земетресение и огън, Бог се явил на Илия с тих нежен глас и отново го попитал какво прави там.
Илия отговорил за страданието си и Бог го изпратил в Дамаск, за да помаже Азаил за цар на Сирия, Ииуй за цар на Израел и Елисей за свой заместник.
Така приключенията на Илия продължили, като той изпълнявал Божията воля с непоколебима вяра и сила, оставяйки след себе си следа от чудеса и вярност към истинския Бог.
Заключение
Бразилският писател Паулу Коелю в книгата „Петата планина“ представя живота на Илия в Сарепта (в книгата това е Тир).
В книгата, както и в легендата, Илия успява да съживи момчето на старицата, но Бог му казва, че ще позволи да направи само още едно чудо в живота си – за да спаси Тир или за да победи Йезавел.
Илия избира да рискува града и след като той е разрушен до основи го пресъгражда, вярвайки, че се бори с Бог; хората се обединяват около него.
Постепенно Илия осъзнава, че той изпълнява волята Божия.
Книгата свършва как той отива да предизвика жреците на Ваал и ги избива.
…
Посетете нашия блог за още интересни статии:
