(Продължение от част 1)
https://booklifestore.com/the-power-of-education-1-part/
Като загрижен родител, разбирам колко важни са личностните черти на майката за развитието на здравословна привързаност при детето.
Чувствителността и отзивчивостта на майката към нуждите и сигналите на детето са от съществено значение.
Те формират основата, върху която детето изгражда своето чувство за сигурност и доверие.
От друга страна, удовлетвореността на майката от ролята си и хармонията в отношенията с партньора също играят значителна роля.
Когато майката се чувства щастлива и подкрепена в своята роля, това положително влияе върху връзката с детето.
В крайна сметка, привързаността е сложен процес, който изисква баланс и подкрепа във всички аспекти на семейния живот.
Това е нещо, което всяка майка и баща трябва да носят в сърцето си и да работят заедно, за да осигурят най-доброто за своето дете.
Какво е най-важното за развитието на привързаността?
От първата част на тази статия, вече разбрахте, че най-важното за развитието на привързаността е емоционалната достъпност и отзивчивостта на родителя.
Това включва способността на родителя да разпознава и отговаря на нуждите на детето, да предоставя утеха и подкрепа, както и да споделя радост и позитивни емоции с детето.
Също така, важна е и гъвкавостта в стила на възпитание, която позволява на родителя да се адаптира към променящите се нужди на детето , според етапите на неговото развитие.
Надеждната привързаност се развива, когато майката активно участва в живота на детето си – когато кърми, играе и общува с него. Това е като танц, в който двамата партньори са напълно синхронизирани.
Майката, която отговаря на нуждите на детето си и поддържа очен контакт, създава усещане за сигурност и любов.
Симбиотичната привързаност се среща, когато майката не реагира адекватно на комуникационните сигнали на детето.
Това може да доведе до тревожност при детето, тъй като то се чувства неразбрано и неспособно да се свърже с другите без присъствието на майка си.
Като родител, ми е важно да съм внимателен към тези сигнали и да се стремя да изградя силна и здрава връзка с моето дете, която ще му помогне да се развива като уверен и емоционално стабилен човек.
Когато детето търси погледа: Разбирането на симбиотичната привързаност
Когато детето търси погледа на майка си, то търси нещо повече от просто визуален контакт.
То търси увереността и сигурността, които идват с емоционалната връзка, която се изгражда в ранните етапи на живота.
Симбиотичната привързаност, която се развива между майка и дете, е фундаментална за психологическото развитие на детето и формирането на неговата способност да изгражда връзки през целия му живот.
Симбиотичната привързаност е термин, който описва тясната, почти неразделна връзка между майка и дете.
Важно е да се отбележи, че симбиотичната привързаност не е само за периода на кърмене. Тя продължава през целият период на растеж на детето.
Симбиотичната привързаност, продължава да играе важна роля и при възпитанието, като се проявява чрез търсенето на утеха и подкрепа при майката в моменти на стрес или несигурност.
Когато детето е разделено от майка си, то може да изпита тревожност, което е признак, че симбиотичната връзка все още е силна.
Гласът на привързаността: Емоционалната връзка на кърменето
В периода на кърмене до тинейджърската му възраст, детето е изключително зависимо от майка си за удовлетворяване на своите основни нужди – както физически, така и емоционални.
Тази връзка е критична, тъй като осигурява основата, върху която детето ще изгради своето разбиране за света и междуличностните отношения.
Кърменето е много повече от хранене.
Това е момент на интимност, където детето усеща топлината и уханието на майка си, и по този начин се удовлетворяват не само физическите, но и психологическите му потребности.
За да се развие здравословна привързаност, е важно майката да бъде отзивчива към сигналите на детето и да отговаря на тях по начин, който е съобразен с неговите емоционални нужди.
Това включва разпознаването на звуковите сигнали и предречената вокализация на детето, както и поддържането на зрителен контакт, който помага на детето да се чувства разбрано и обичано.
Ключови качества – важни за развитието на надеждна привързаност между майка и дете.
Изследването на М. Силвън и М. Виенда разглежда ключови качества, които са важни за развитието на надеждна привързаност между майка и дете.
М. Силвън и М. Виенда (М. Silven и M. Vienda) доказват експериментално няколко качества, които определят като най- важни за развитието на надеждна привързаност:
= способност на майката да подбужда детето към игра;
= емоционална достъпност;
= стимулиране на познавателните потребности;
= гъвкавост в стила на възпитание.
Според авторите, от изведените качества решаващо значение има емоционалната достъпност, която се изразява в способността да се споделят чувствата на детето като главен инициатор на детско-майчиното общуване.
Тези фактори създават основа за сигурна привързаност, която е фундаментална за здравословното емоционално и социално развитие на детето.
Те включват способността на майката да стимулира играта, емоционалната достъпност, стимулирането на познавателните потребности и гъвкавостта в стила на възпитание.
Особено значима е емоционалната достъпност, която позволява на майката да споделя чувствата на детето и да бъде главен инициатор на общуването.
Личностните черти на майката
Личностните черти на майката, като чувствителността и отношението й към ролята на майка, оказват пряко и косвено влияние върху привързаността.
Тяхното пряко влияние е свързано с чувствителността на майката към подадените от детето сигнали .
Чувствителността на майката се проявява в типичните ситуации на взаимодействие, а косвеното влияние на личностните особености на жената е свързано с нейната удовлетвореност от ролята й на майка, а това на свой ред зависи от взаимоотношенията й със съпруга
С други думи, привързаността на майката към детето е сложен феномен, в който майката се намира между детето и неговия баща, като се явява фокус във взаимодействието.
Брачните отношения също играят роля в типа на детско-родителската привързаност.
Раждането на дете може да промени динамиката между съпрузите, като тези, които са привързани към детето си, обикновено изпитват по-голяма удовлетвореност от своя брак, отколкото двойки, които не са привързани.
Съществува хипотеза съгласно която, ранният съпружески статус се явява решаващ фактор за установяването на един или друг тип привързаност.
Заключение
Като родители, ние трябва да сме наясно с важността на тези взаимодействия в семейството и да се стремим да създадем среда, която насърчава сигурността и привързаността на детето ни.
Това е инвестиция в емоционалното бъдеще на нашите деца, което ще им помогне да станат уверени и емоционално интелигентни възрастни.
(Върнете се в началото- към част 1)
https://booklifestore.com/the-power-of-education-1-part/
