Привързаността на детето в детството му е едно от ключовите аспекти на психическото му развитие.
Тя се формира през първите години от живота и оказва важно влияние върху бъдещите му взаимоотношения и емоционално благополучие.
В тази статия ще разгледаме какво оказва влияние върху формирането на привързаността на детето и какви могат да бъдат последиците от различните видове привързаност.
Видове привързаност и техните последици
Различните видове привързаност имат различни последици за психическото развитие на детето.
В литературата за детско развитие и психология има четири основни типа детска-майчина привързаност, които са дефинирани от Мери Ейнсуърт (М. D. Ainworth) и нейните колеги в техните изследвания.
Експериментът на Мери Ейнсуърт, включва осем епизода, през които се наблюдава поведението на детето при раздяла с майката и последващото му успокояване при нейното завръщане.
В този експеримент се изследва как раздялата влияе на поведението на бебето (детето) и способността на майката да го успокои.
Изследването показва, че особено важен диагностичен критерий е промяната в познавателната активност на детето при отсъствието на майката.
Поради тази причина детето е оставяно в присъствието на непознат възрастен и нови (непознати) играчки, за да се изследва поведението му, след като майката се върне отново при него.
Т.е. критериите за оценка на привързаността са особеностите в поведението на детето, след напускането на майката и непосредствено при нейното завръщане.
В резултат на изследването по методиката на Мери Ейнсуърт децата са били диференцирани в четири групи, съответстващи на четири типа привързаност.
Типове детска привързаност
Децата с привързаност Тип „А” изглеждат самостоятелни и не показват значително страдание при отсъствието на майката.
Те често избягват контакт с нея и след завръщането ѝ.
Децата с подобно поведение се обозначават като „индиферентни” или „ненадеждно привързани”, а от там и този тип привързаност се нарича „ненадеждно – избягваща привързаност” и се приема за условно-патологична.
Наблюдава се при около 20% от децата.
Този тип привързаност може да се развие, когато детето е било игнорирано или е било по-често насърчавано да бъде независимо.
И още, индиферентната привързаност ( Тип „А” ) се развива, когато майката не успява да поддържа инициативата на детето и не успява да се свърже с него на емоционално ниво.
Това може да остави детето да се чувства самотно и изолирано.
2. Тип „В” – Надеждна привързаност:
Децата с привързаност Тип „В” реагират слабо на напускащата го майка, но са привлечени силно към нея при завръщането й.
Тогава те се стремят силно към физически контакт с майката и лесно се успокояват когато са взети от нея.
Децата с този тип привързаност чувстват сигурност и комфорт в присъствието на своите родители.
Те използват майката като база за изследване на света и лесно се успокояват след като тя се върне след отсъствие.
Тези деца развиват доверие и чувството, че са обичани и подкрепяни.
Този тип привързаност се нарича „надеждна привързаност”. Този тип привързаност се наблюдава при около 65% от децата.
3. Тип „С” – Ненадеждно-афективна
Децата с този тип привързаност реагират със силно огорчение при напускането на майката.
След завръщането на майката, те демонстрират силна привързаност, но практически много скоро след това се отделят от нея.
Този тип привързаност се приема за патологична.
Нарича се „ненадеждно-афективна”, „манипулативна” или „двойствена привързаност”.
Среща се при около 10% от децата.
Ненадеждната привързаност( от тип „С”) се появява, когато майката не е достатъчно включена в тези ключови моменти от живота на детето.
Когато майката не отговаря на инициативите на детето, то може да се чувства игнорирано и неразбрано
4. Тип „D” – Неориентирана привързаност
Децата с този тип привързаност ,след завръщането на майката, детето „застива” в една поза (липсва поведенческа активност), като „отбягва” опитите на майката за близост.
Нарича се „дезорганизирана неориентирана привързаност” и също е приета за патологична.
Среща се при 5-10% от децата.
Освен четирите основни типа привързаност, съществува и така нареченият “симбиотичен” тип.
5. “Симбиотичен” тип привързаност.
Този тип привързаност е характеризиран с трудността за физическо отделяне на детето от майка му.
По време на експериментите, използващи метода на Мери Ейнсуърт, децата с този тип привързаност не се разделят с майките си и остават близо до тях.
Има и някои разновидности на “Симбиотичният” тип привързаност, които са свързани с отношенията в семейството.
Децата с амбивалентна привързаност показват силна привързаност към майката, но в същото време изпитват тревожност и несигурност.
Те могат да бъдат много разстроени при нейното отсъствие и да не могат да се успокоят лесно след нейното завръщане.
Този тип привързаност често се наблюдава, когато реакциите на родителя са непредсказуеми или непоследователни.
Децата с този тип привързаност проявяват противоречиви и объркани реакции към майката.
Те могат да се приближат към нея, но след това внезапно да се отдръпнат или да показват страх.
Тази привързаност обикновено се свързва с травматични или хаотични семейни обстоятелства или с поведението на своите майки.
Неориентираната дезорганизирана привързаност се наблюдава при деца, които се страхуват от наказание или отхвърляне от родителите си, което води до избягване на общуването с тях.
Децата с двойствена привързаност често имат родители, които са несигурни в своите възпитателски умения и реагират на потребностите на детето в зависимост от собственото си настроение.
Това може да доведе до липса на баланс в отношенията и като резултат – до безразличие от страна на детето.
По психологически характеристики майките на децата с “Симбиотичен” тип привързаност се делят на две групи:
„Его-ориентирани майки” – отличават с неадекватно завишена самооценка и недостатъчна самокритичност. Те са твърде противоречиви в отношението си към детето: от повишено, дори прекалено внимание към детето, до пълно игнориране на неговите интереси.
„Непоследователно-противоречиви майки” – тип майки считат своите деца за неспособни, неумели, болни и налагат повишени грижи за тях.
Същевременно тези деца изпитват дефицит на ласка и внимание поради постоянното чувство на тревога у майката и вътрешното й напрежение, водещо до непоследователно и двойствено отношение към детето.
Родителският стил на майките, според типа им
Майките могат да бъдат разделени на различни типове в зависимост от техния стил на възпитание и привързаност към детето.
Надеждната привързаност се среща при чувствителни и грижливи майки, докато избягващата привързаност е характерна за нечувствителни и отхвърлящи майки.
А двойствената привързаност се асоциира с непоследователно и непредсказуемо поведение на майката.
Децата, проявяващи двойствена привързаност, в повечето случаи имат задържащи (тормозни) черти на характера си. Техните родители ,по темперамент, често изпитват затруднения в качеството си възпитатели.
В заключение, самосъзнанието на майката играе важна роля в развитието на привързаността, като по-високото ниво на самосъзнание води до по-голяма самостоятелност на детето и по-изразена активност в непознати ситуации.
Децата с развито самосъзнание обикновено показват надежден или индиферентен тип привързаност.
Заключение
Накратко, изводите, които можем да си направим са, че съществуват два подхода, които могат да увеличат риска от развитие на избягваща привързаност: единият е свързан с нетърпеливост и нечувствителност на майката към нуждите на детето, а другият – с прекомерно внимание и педантичност, което лишава детето от възможността за избор.
Освен това, “Сигурно” привързаните деца обикновено проявяват по-голяма самоувереност и социална компетентност, докато “несигурно” привързаните деца могат да изпитват по-голяма тревожност и ниско самочувствие.
Разбирането на тези типове привързаност може да помогне на родителите и професионалистите в областта на детското развитие да идентифицират и отговорят на нуждите на детето по по-ефективен начин.
(Продължение към част 2 )
https://booklifestore.com/the-power-of-education-2-part/
