На този ден преди 115 години се е родил Димитър Димов – един от най-добрите български писатели, а също така – ветеринарен лекар и професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни.
Димитър Димов е име, което носи романтиката на българската литература.
В негова памет е съхранен дома му в София – Къща-музей “Димитър Димов” с експозиция от артефакти за живота му.
Живот в резюме: 12 факта от живота му.
На 25 юни 1909 г. в красивия град Ловеч се ражда момчето, което ще стане един от най-значимите български писатели.
Детството му минава в Дупница, където се среща с първите си вдъхновения.
Бащата на Димитър, Тотю Димов, офицер, загива в Междусъюзническата война, когато Димитър е само на 9 години. Тази загуба белязва детството му и му оставя трайна следа.
Веса Харизанова, майката на Димитър, е човекът, който го запознава с литературата и го насърчава да пише.
Нейният афинитет към изкуството е катализатор за неговия творчески път. До 10-годишна възраст Димов учи в Дупница.
След смъртта на баща му през 1918 година майка му се омъжва повторно за Руси Генев – също офицер.
4. Родствени връзки
Интересен факт от родословието на Димитър Димов е родствената му връзка по майчина линия с бележития български революционер Яне Сандански.
Дълго време творецът събира сведения за него с намерението да опише живота му в книга, но така и не успява да изпълни това свое намерение.
5. Преместване в София:
След смъртта на баща му, семейството се премества в София, където вторият му баща започва работа като тютюнев експерт, което всъщност предоставя възможност на малкото момче да наблюдава отблизо дейността на работниците и условията, при които протича работният процес в тютюневите складове – опит, който го вдъхновява да напише най-известната си творба „Тютюн“.
6. Образование и ранни интереси:
Образованието си Димитър Димов получава първоначално в училище “Априлов”, а впоследствие завършва Първа мъжка гимназия, през 1928 година.
През годините на началното и гимназиалното си образование Димов развива интерес към различни сфери на науката, като първоначално се насочва към естествените науки като физика и химия, а през последните си години в гимназията е силно повлиян от трудовете на Фройд и проявява интерес към философските науки.
Тези знания обогатяват неговата литература и я правят още по-дълбока.
7. Ветеринарна медицина и право:
Започва да учи ветеринарна медицина към Ветеринарно – медицинския факултет на СУ, но след края на първия семестър, по настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет.
В крайна сметка завършва ветеринарна медицина през 1934 г. След дипломирането си работи в София, Бургас, Кнежа и други градове в страната.
8. Испания и специализация:
През 1943 г. заминава на специализация в Испания, в Мадридския институт “Рамон-и-Кахал”, където събира впечатления, които използва в романа си „Осъдени души“.
9. Любовта и семейството:
Когато през 1944 година се връща в България, сключва брак с първата си съпруга – Нели Доспевска, от която по-късно има и дъщеря – Сибила.
След време се развежда и намира любовта в лицето на Лена Левчева – актриса, която се явява на прослушване за ролята на Ирина във филма “Тютюн”. Бракът между Димов и Левчева е кратък.
Третият брак на твореца е с младата дама Лиляна Бушева, от която е и втората му дъщеря – Теодора.
Тези жени оставят различни следи в живота му и вдъхновяват неговите произведения.
10. Творческо наследство:
Литературното наследство, което Димов оставя след себе си, включва разкази, пътеписи, пиеси и три основни романа – „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“.
Всеки от тях е изключителен по свой начин и разкрива различни аспекти на човешката душа.
11. Трудният път на „Тютюн“:
Романът „Тютюн“ преминава през тежка критика в която се твърди, че в различни аспекти от произведението си Димитър Димов не спазва принципите на социалистическия реализъм, затова се препоръчва на автора да преработи романа. По този въпрос съществува пълно единодушие.
Това е и причината, поради която през 1954 година излиза втората редакция на романа “Тютюн”.
Обемът на романа е увеличен с 260 страници, въведен е нов персонаж – Лила – която да служи като положителен контрапункт на Ирина, някои от сюжетните линии са преработени, за да се мотивира по-добре ролята на партията в пролетарските борби.
Това променя изцяло идейния замисъл и напълно измества фокуса на художествения анализ, който преди това Димов поставя върху възхода и падението на личността.
Едва през 1990 година романът “Тютюн” излиза отново в автентичния си вид.
Независимо от тези две редакции в миналото, а по-късно – в оригиналният си вид, романът “Тютюн” се утвърждава като едно от най-значимите произведения в българската литература и до днес.
12. Края на творческия му път
След принудителните редакции на „Тютюн“, Димов спира да пише романи и се насочва към пиеси като „Жени с минало“ и „Виновният“. Последната му творба е пътеписът „Юлска зима“ от 1966 г.
Димитър Димов умира внезапно на 1 април 1966 г. на румънското летище ,по време на командировката си в Букурещ.
Къща-музей “Димитър Димов” в София
В сайта “Културни новини” (https://kulturni-novini.info/ ) пише, че:
“Националният литературен музей отбелязва 115 години от рождението на Димитър Димов с архивна находка – аудио запис с гласа му, който за първи път ще прозвучи в къща музей „Димитър Димов“ в София, на рождения ден на писателя на 25 юни през 2024 година.
Националният литературен музей получи от Българското национално радио единствения запис с гласа на Димитър Димов, съхранен в Архивния му фонд, предаден от близки на писателя.
Това е урок по френски, който Димов записва на домашния си магнетофон през последната година от живота си.
Точно преди отпътуването си за Букурещ, за участие в международна писателска среща, в качеството му на председател на Съюза на българските писатели, Димитър Димов доусъвършенства знанията си по френски език на работни листи, изписани с типичния му наклонен наляво почерк.
От 25 юни 2024 година, записът зазвучава в хола на дома му в София – там, където вероятно е направен преди 58 години.
С тази придобивка посетителите на Къща музей „Димитър Димов“ в София вече имат възможност не просто да се запознаят с дома и вещественото наследството на твореца, но и да станат част от вълнуващо пътуване в миналото.
Записът с гласа на Димов по естествен начин допълва интериора на музея, съхранен в оригиналния си вид непокътнат и до днес.
Упражненията на френски думи и фрази са открити на бюрото му след смъртта, и до днес могат да се видят там във вида, в който писателят ги оставя преди последното си пътуване.
Освен това, посетителите на музея могат да видят в обновената експозиция и изложбата „Димитър Димов като художник“, включваща:
Днес, 115 години след рождението на Димитър Димов, тези изумителни творчески проявления на духа продължават да вдъхновяват всеки, докоснал се до тях. “
Заключение
Димитър Димов е писател, професор, художник и интелектуалец, чиито творби и живот се преплитат в едно вълнуващо и вдъхновяващо пътешествие.
Неговото литературно наследство продължава да живее и до днес, като вдъхновява нови поколения последователи, читатели и писатели.
***
Посетете нашия блог за още интересни статии:
