Като родител, разбирам колко е важно да се изгради здрава връзка с детето още от самото начало.
Привързаността, която се формира между майка и дете, е основата, върху която се изгражда цялата бъдеща емоционална стабилност на детето.
Детско-майчината привързаност и зависимост
Детско-майчината зависимост съществено зависи и от нивото на психическо развитие на самото дете.
Една от функции, съществено влияеща върху характера на привързаността се явява самосъзнанието (или „Аз-образа”).
При изследване на Н.Н. Авдеева по методиката на „огледалното отражение” се установява, че по-високото ниво на самосъзнанието на майката, продуцира по-голяма самостоятелност на детето (по-малка зависимост от майката) и по-изразена активност при непознати ситуации.
Експериментът е доказал, че деца с развит „Аз-образ” обикновено демонстрират надежден (тип „В”) или индиферентен (тип „А”) тип привързаност.
И двата типа зависят от вектора на привързаност, т.е. майките оценяват своята привързаност към детето като много по-силна, в сравнение привързаността на детето към тях.
Когато говорим за проблеми с привързаността при децата, имаме предвид трудностите, които могат да възникнат във връзката между детето и най-важния му възрастен – обикновено майката или бащата.
Тези проблеми могат да се дължат на различни неща, като например:
Някои деца са по-трудни от други, имат различен темперамент или не “пасват” добре с характера на родителя.
Раждането преди термина, продължителни болки или здравословни проблеми като увреждания или синдроми, които детето може да има още от раждането.
Ако в семейството има история на психични проблеми, депресия или агресия, това също може да повлияе.
Бедността, насилието в семейството, загубата на родител или чести промени в грижещите се могат да създадат трудности за детето.
Семейни конфликти или хаос у дома също могат да навредят на връзката между родител и дете.
Когато детето предпочита единия родител пред другия
Когато детето предпочита единия родител, това не винаги означава, че другият е по-малко обичан.
Понякога те просто търсят баланс или искат да подражават на родителя си от своя пол, искат да усетят, че могат да влияят на своя свят, докато търсят своята индивидуалност.
Обикновено във възрастта, от раждането до пубертета, децата търсят присъствието на майката, защото са привикнали с нейната грижовност, а след това изразяват своите индивидуални предпочитания, свързани с пола, със закрила и сигурност, с изградените вече отношения на привързаност
Даването на възможности за избор, дори в малки неща като облеклото, помага на децата да се чувстват уверени и ценени.
Те учат, че техните мнения и предпочитания имат значение.
Когато детето не успее да се привърже надеждно към родителя си, без значение дали е към майката, или към бащата, то може да развие редица проблеми като ниска самооценка, нуждаещо се, или агресивно поведение, трудности в училище и в отношенията с другите.
Важно е да се знае, че когато връзката “родители-дете” е нарушена, и тримата страдат.
Детето може да се чувства объркано и несигурно, а родителите – тревожни и неуверени.
Това може да доведе до още повече конфликти и проблеми в отношенията.
И все пак, като родители, трябва да сме внимателни и да не приемаме лично техните избори.
Вместо това, трябва да се фокусираме върху подкрепата и любовта, която предоставяме, и да разберем, че всяко дете е уникално и може да изразява привързаност по различни начини.
Ако се чувстваме пренебрегнати, е важно да се замислим дали това е отражение на нашите собствени нужди и очаквания, и да се стремим да поддържаме отворена комуникация с нашите деца, за да разберем техните чувства и перспективи.
Освен това, в зависимост от типа детско-майчина привързаност, влияние оказват и различните типове майки, за която вече споменахме, в статията :
Властта на възпитанието: Как родителският стил оформя бъдещето на децата ? – 1 част
тук: https://booklifestore.com/the-power-of-education-1-part/
Съгласно изследванията, надеждна привързаност възниква при чувствителните и грижливи майки.
Техните деца са уверени в себе си и изпитват чувство за безопасност.
Те стават открити, лесно се сближават с непознати, не изпитват тревога и не подават сигнали в ръцете на непознат човек.
Избягващата привързаност се среща при нечувствителни, отхвърлящи и ограничаващи активността на детето майки.
Техните деца обикновено са неуверени, плашливи и избягват общуването както с родителите, така и с непознати.
Двойствената привързаност е типична за майки с непоследователно и непредсказуемо поведение. Те се отнасят с детето с голяма нервност и напрежение.
Трябва да се има предвид, че симбиотичен тип привързаност може да се появи както при извънредно чувствителните, така и при непоследователните, и непредсказуемите майки.
Заключение
Разбирането на тези проблеми е първата стъпка към тяхното решаване и изграждането на здрава и щастлива връзка между родител и дете.
Като родител, който се грижи за благополучието на своите деца, разбирам колко е важно да им дадем свободата да правят собствени избори.
Това е част от тяхното развитие и показва, че те растат и стават самостоятелни.