Продължение от ТРЕТА ЧАСТ: https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-3/
…
Последният поход и последната битка на Христо Ботев са величествена и трагична глава в българската история.
През май 1876 година, Ботев и неговата чета се отправят към България с надеждата да подпалят искрата на националното освобождение.
Този последен поход е върховен израз на неговата решителност и саможертва в името на свободата.
Със смелост и вдъхновение, той води своите другари през планините, но в драматичната битка на връх Вола, на 2 юни, Ботев губи живота си.
Неговата смърт бележи края на един велик български революционер, но и началото на една вечна легенда.
Последният поход и последната битка на Христо Ботев символизират неговата безгранична любов към родината и неговото непоколебимо желание за свобода и справедливост.
В тази, последна статия ще те запозная, драги ми читателю, по-подробно с патриотичният дух на четата на Христо Ботев и с легендите за неговата трагична смърт.
Последният поход на четата
През 1875 г. Христо Ботев се присъединява към Българския революционен централен комитет (БРЦК) и започва активно да организира българските патриоти и да събира средства за въоръжена борба.
След конфликта си с Каравелов и неуспешната си мисия в Русия за събиране на пари за въстанието през 1875 г. Христо Ботев напуска Българския централен революционен комитет (БРЦК)
Никола Обретенов и Георги Апостолов, помощници на врачанския апостол Стоян Заимов, решават да сформират въстаническа чета и да я въоръжат с белгийски пушки.
След като Панайот Хитов и Филип Тотю отказват да я поведат, Христо Ботев заявява: „Аз ще ви стана воевода! Приемате ли ме?“ Това е моментът, който поетът е чакал цял живот.
През 1876 г. Ботев организира чета, която с помощта на парахода „Радецки“ достига до българските земи, за да подкрепи Априлското въстание.
Корабът “Радецки”
На 13 май 1876 г. Христо Ботев се прощава с дъщеря си, съпругата си и доведения си син, без да разкрива целта на заминаването си.
Качва се на парахода „Радецки“ с няколко четници, всички преоблечени като градинари.
От други пристанища се присъединяват още бунтовници, общо 198 човека.
Ботев подготвя телеграма, която Димитър Горов ще изпрати до два френски вестника.
Тя обяснява, че превземането на „Радецки“ има за цел „двеста български юнаци“ да се притекат на помощ на своите братя българи, въстанали за свобода и национални права.
Ботев призовава европейските народи и правителства да ги подкрепят. Така той привлича вниманието на Европа към мъките и надеждите на своя народ.
При превземането на пътническия параход няма жертви, грабежи или насилие.
В спомените си Енглендер, капитанът на корабът “Радецки” пише, че е бил възхитен от българите, тръгнали на смърт за свободата на родината си.
Капитанът по-късно отказва да закара турска войска до Козлодуй, за да удари четниците, което показва първата европейска реакция в подкрепа на Ботев и неговите другари.
Последната битка
Въстаниците слизат на козлодуйския бряг, целуват земята и се заклеват да се борят до последен дъх за нейното освобождение.
В Козлодуй не ги чакат въоръжени юнаци, а само даскал Младен Павлов , който се присъединява към тях.
Следват дълбоки разочарования и безпрецедентен героизъм.
В Козлодуй селяните искат от Ботев пари за осигуряване на коне и каруци за обоза.
Един човек дори иска компенсация за убитата му крава по време на престрелка между четниците и черкези.
В Борован мъжете се крият и само един от тях се присъединява към четата.
Ботев разбира също, че липсва оръжие и не е било закупено.
Войводата се заканва да разследва и да потърси отговорност от виновниците, което го прави неудобен.
Постепенно става ясно, че въстанието във Врачански окръг е угаснало и четниците няма откъде да чакат помощ.
Историци отхвърлят версията, че въпреки разочарованията и гнева на четниците, осъзнавайки, че Христо Ботев ги е повел на сигурна смърт, те биха посегнали на живота на войводата .
Те са знаели къде отиват и са осъзнали огромния риск.
За един ден четниците изминават 63 км по пресечен терен.
Достигат до “Милин камък” гладни, жадни и изтощени и купуват агнета от местен овчар, но не успяват да ги изпекат, защото са нападнати от черкези, башибозук и редовна армия.
Боят е страшен и продължава цял ден. В крайна сметка, значително по-многобройният враг отстъпва.
„Аз съм български войвода, момци ми са тез“ – Христо Ботев
На 2 юни 1876 г., в последната си битка на връх Вола във Врачанския Балкан, Ботев намира смъртта си.
Много е писано за последвалия преход, за втората голяма битка на четата във Врачанския Балкан, за мистериозния последен съвет на Щаба и за още по-загадъчните обстоятелства на Ботевата смърт.
„До момента имаме само това, което са разказали Ботевите четници. Бихме искали нещо, на което да се позоваваме с по-голяма сигурност, отколкото на човешки спомени… всички знаем, че те се нещо относително.
Все пак това, с което разполагаме до момента, ни кара да смятаме, че Ботев е загинал в Балкана от вражески куршум. “– припомня Ася Николова от музея в Калофер.
( Източник : https://www.nationalgeographic.bg/ )
Саможертвата на Христо Ботев го превръща в символ на борбата за свобода и независимост.
Съдбата на останалите четници е относително ясна – от общо 198 души загиват 94, други 26 са заточени, 2 умират в затворите, а 76 дочакват свободата на България.
В годините след Освобождението многократно се правят опити да се установи точното място на смъртта на поета – врачанските лозя, Веслец, Йолковица… или друго?
Любопитно е, че главният свидетел на смъртта му, Никола Обретенов, се включва в тези опити едва през 1927 г., но това не помага особено.
Няма и данни къде е погребан Ботев.
След много спорове се стига до идеята, че паметник на войводата ще бъде издигнат на връх Околчица, защото е по-отделен от останалите в района и с по-равно било.
С времето паметникът на този връх – без това да е подкрепено с исторически факти – извоюва престижа си на „Българската Голгота“.
И днес походът по стъпките на Ботевата чета започва от Козлодуй и завършва на Околчица.
Заключение
Въпреки че загива млад, Ботев оставя неизлечим отпечатък върху българската история и култура.
С течение на времето, около личността и делото на Христо Ботев се създават множество легенди и митове.
Една от най-разпространените е, че той е бил безстрашен герой, който никога не се е поколебал в своите действия.
Въпреки че е безспорно, че Ботев е проявил изключителна смелост и решителност, историческите документи показват, че той също е бил човек с чувства, страхове и съмнения.
Това не намалява неговото величие, а напротив – прави го още по-истински и вдъхновяващ.
…
Виж НАЧАЛОТО към ПЪРВА ЧАСТ: https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-1/
