Продължение от ВТОРА ЧАСТ: https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-2/
…
Христо Ботев е фигура, чието име и дело са дълбоко вкоренени в историята на българското национално възраждане.
Бунтовната му страст и непобедимият му дух го превръщат в символ на борбата за свобода и справедливост.
Като поет, Ботев изразява своята неудържима жажда за промяна чрез вдъхновяващи стихове, пропити със силни емоции и революционен патос.
Като революционер, той е на фронтовата линия, водещ борбата срещу потисничеството и тиранията с оръжие в ръка.
Неговият живот и дело са пример за несломима воля и непримиримост, вдъхновяващи поколенията да се борят за своите идеали и свободи.
Бунтовната страст на Ботев и неговият непобедим дух продължават да бъдат символ на смелостта и самоотвержеността, нужни за промяната на света към по-добро.
Бунтовната страст на Христо Ботев и революционният му непобедим дух
През 1867 г., на празника на Солунските братя, младият Христо Ботев произнася бунтовна реч, която кара баща му Ботьо Петков временно да го отпрати от Калофер.
Никой не подозира, че Христо няма да се върне повече.
Той се насочва към Одеса, но не стига там.
Може би заминава за Сливен при полския революционер Михаил Чайковски, който по това време е на османска служба под името Садък паша.
Въпреки задълженията си към Високата порта, Чайковски създава казашки полк от християни, покровителства църквата и местното население, и провежда военно обучение на български младежи.
Възможно е Христо Ботев да е преминал такова обучение.
През есента на 1867 г. Ботев пристига в Гюргево, Румъния, където се опитва да припечелва по всякакви начини.
За няколко месеца попада в затвора, обвинен в разпространяване на радикални политически идеи.
В Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.
Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври.
В Румъния, Христо Ботев се запознава с видни революционери като Любен Каравелов, Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю.
Там работи в печатница и списва вестници – на Добри Войников, на Каравелов и свои собствени.
“В началото на 1868 година в Браила се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в няколко чети – това наистина се осъществява от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. “ – пише в https://bg.wikipedia.org/
През 1868 г., когато Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминават Дунав с техните момци, Ботев пише стихотворението „На прощаване“ и се включва в четата на Желю войвода, където е определен за писар.
През пролетта Ботев играе в организираните от Войников театрални постановки, но след като участва в сбиване с група турци в градския парк, през следващите месеци се укрива от полицията в печатницата на Паничков.
През юни той изглежда пътува с Желю войвода до Одеса в търсене на пари за въоръжаване на четата, но след връщането им, Желю войвода е задържан от румънските власти и четата се разтуря.
“През септември 1868 година Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там, за да избегне издирването от полицията в Браила.
Намерението му е да си намери работа като учител, но това се оказва невъзможно, поради лошото му познаване на румънския език.
Записва се в букурещкото медицинско училище, но през октомври го напуска.
Останал без никакви средства, той изпада в отчаяно положение и решава да се върне в България, за да стане учител там, но няма пари за пътуването.”– пише в https://bg.wikipedia.org/
По-късно през същата година, чрез Найден Геров, Ботев се свързва с търговеца Христо Георгиев, който му помага ограничено.
Според Захарий Стоянов, през декември 1868 г. „Христо Карловеца“ (Брат на Васил Левски) живее заедно Ботев в известната „вятърничава воденица“ в Букурещ , след като Васил Левски потегля за своята първа обиколка „в Българско“
През януари получава разрешение да основе българско училище в Букурещ, но не намира средства.
През февруари 1869 г. Ботев е назначен за учител в Александрия, но е уволнен след конфликт с местни българи.
През август става учител в Измаил, където Ботев, който страда от малария, обучава на български език, сътрудничи на български вестници и поддържа контакти с руски емигранти.
През пролетта на 1871 г. общината на Измаил спира преподаването на български език и заплатата му. По същото време в Калофер умира баща му.
Според Киро Тулешков, Ботев взима от парите, събрани за празника на свети Кирил и Методий, като компенсация за неизплатеното му възнаграждение.
Тази теза се поддържа и от З. Стоянов в „Хр. Ботйов – опит за биография“.
Велико Попов, последовател на Раковски и близък приятел на Ботев, обаче счита че Ботев по това време е в Галац , румънски град в историческата област Молдова, и твърденията целят да се опетни името на Ботев.
Поради множество причини , през март 1875 година Каравелов и Ботев влизат в публичен конфликт, където си отправят взаимни нападки в печата и в кореспонденцията си, като предизвикват вълнения сред българската емиграция и поставят под съмнение ефективността на БРЦК.
През 1875 година Ботев поръчва на Бенковски да екзекутира разобличеният като сръбски агент Каравелов и да прибере революционните книжа.
Бенковски обаче се разколебава и намира соломоновско решение. Той успява да сплаши Каравелов и да прибере архива на БРЦК, без да се стига до убийство.
На 12 август е проведено общо събрание, на което отстраняват Любен Каравелов от БРЦК, с активното съдействие на Ботев, Стефан Стамболов и дошлите от Белград Иван Драсов и Панайот Хитов.
Избира се нов състав на комитета – председател става Димитър Ценович, а Ботев е подпредседател.
Взето е решение за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя в резултат на Херцеговското въстание.
Ботев е изпратен от комитета в Русия, за да събере пари и оръжие и да организира набирането на доброволци за въстанието сред местните българи.
Ботев посещава Браила, откъдето заминава за Кишинев, Одеса и Николаев.
Влиза в контакт с Кишиневското българско общество и организира в Кишинев група, която трябва да се включи в бъдещото въстание, като към нея са привлечени и офицери от български произход.
По-видните там българи се отнасят скептично към мисията на Ботев, може би защото в този период Руското правителство е против да има въстание в България.
Ботев успява да убеди намиращия се в Одеса Филип Тотю да замине за Румъния, където трябва да оглави чета от местни доброволци.
Христо Ботев напуска Одеса на 3 септември и пристига в Румъния на 30 септември.
Съществуват предположения, че междувременно посещава Цариград, но за това няма сигурни свидетелства.
След завръщането на Христо Ботев в Букурещ, сред българската общност се появяват слухове за присвоени от него обществени средства.
На 30 септември той пище писмо и напуска БРЦК, непосредствено след провала на Старозагорското въстание и не участва в неговата дейност.
След напускането на БРЦК , Христо Ботев продължава да поддържа частни контакти с някои революционни дейци, като Стефан Стамболов и Стоян Заимов.
Междувременно БРЦК не успява да осъществи плановете си за прехвърляне на чети в България и през есента на 1875 година дейността му замира.
Към края на годината в Гюргево е създадена нова група, Гюргевски революционен комитет, включваща Стамболов и Заимов, която се заема с подготовката на бъдещото Априлско въстание, като умишлено изолира от дейността си повечето дейци на БРЦК, включително и Ботев.
“Плановете на Гюргевския комитет за въстание предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на четири революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата и да подпомогнат на въстаниците.
От началото на 1876 година, дейци на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие.
През април става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг.
Врачанските апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Ботев и той им предлага сам да оглави четата.
Тази среща става ден, след като на 13 април се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета” – пише в https://bg.wikipedia.org/
Заключение
Христо Ботев остава завинаги в българската история като ярък символ на бунтовната страст и непобедимия революционен дух.
Неговата поезия и дела ни напомнят за силата на думите и действията в борбата за свобода и справедливост.
Въпреки краткия си живот, Ботев успява да вдъхнови и обедини хората около идеала за национално освобождение.
Неговият пример показва, че истинската промяна идва от сърцата и умовете на смелите и непоколебими патриоти.
Заветът на Ботев продължава да живее в съзнанието на поколенията, като вечен символ на стремежа към свобода и човешко достойнство.
….
Продължение към ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: https://booklifestore.com/the-case-of-botev-between-legend-and-reality-4/
