Днес, почитаме един от най-вълнуващите празници – Световният Ден на Книгата и Авторското Право. Това е денят, в който цял свят се обединява, за да отбележи значението на книгите като източник на знание, вдъхновение и култура.
Световният ден на книгата и авторското право (World Book and Copyright Day (International Day of the Book; World Book Days) е определен за празник от ЮНЕСКО при ООН с цел да се насърчава четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост. Празникът е отбелязан за първи път през 1995 година.
Той се провежда на 23 април, който е символична дата за световната литература, тъй като на този ден през 1616 година са починали известните автори Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
Генералната конференция на ЮНЕСКО избира този ден като специална дата, на която да се отдаде почит на книгите и авторите им. Идеята за този празник е вдъхновена от традицията в Каталуния, където на 23 април, деня на св. Георги Победоносец, се подарява книга.
„Човек с хубава книга в ръцете си никога няма да се почувства самотен.”– Карло Голдони
Книгите са повече от просто страници с думи. Те са прозорец към различни светове, портал към нови идеи и източник на умения и опит.
От класическите романи до научната литература, от поезията до биографиите, книгите предлагат безкрайност от възможности за обогатяване на ума и душата.
Всеки от нас има любима книга, която е оставила незабравимо впечатление в сърцето и ума ни.
Всеки си има и своята настолна книга, която чете непрекъснато.
И всеки има свой вкус към литературата, което е напълно естествено.
Но общото между всички тях е, че тези книги ни учат за любовта, приятелството, отговорността, смисъла на живота и много други важни аспекти на човешкия живот.
Те са ни верни спътници през различните етапи на живота и ни вдъхновяват да бъдем по-добри и по-мъдри хора.
“Това което веднъж е напечатано, става достояние за целия свят за вечни времена.”- Лесинг
Преди изобретяването на писмеността, хората зависят от паметта си за запазване и предаване на знания. С течение на времето, обаче, количество информация нараства, което прави писмеността необходимост.
Първите писмени системи предшестват съвременната азбука и често са във формата на пиктограми, изобразяващи цели думи или сцени.
Примери включват писмеността Цзяху в Китай от 6600 г. пр.н.е., винчанските символи от Търтърските таблици от 5300 г. пр.н.е. и индуското писмо от 3500 г. пр.н.е.
Предполага се, че писмеността се развива независимо на няколко места в древния свят.
Първите писмени системи се появяват през бронзовата епоха, като шумерското клинописно писмо и египетските йероглифи се считат за първите.
Те датират от 3400 – 3200 г. пр.н.е., а първият разбираем текст е от 2600 г. пр.н.е.
Има дебати за това дали египетските йероглифи са създадени, като независими или са били заимствани от шумерската писменост.
Първото консонантно писмо се появява преди 2000 г. пр.н.е. от семитските племена в Синайския полуостров.
Много от съвременните азбуки са наследници на този писмен символ, често чрез финикийската писменост или под влиянието й.
Гръцката азбука, въведена около 800 г. пр.н.е., е първата истинска азбука с включени гласни. Латинската азбука, директен наследник на гръцката, е най-популярната азбука днес.
Думите отлитат, написаното остава.
Миcтepиoзнaтa Злaтнa opфичecĸa ĸнигa (на изображението по-горе), cе считa oт няĸoи експерти зa нaй-cтapaтa ĸнигa в cвeтa и е открита край София през 2003г.
Съxpaнявa се в Националния иcтopичecĸи мyзeй (HИM) в София и пepиoдичнo пpивличa внимaниeето нa cпeциaлиcти и мeдии oщe oт 2003 гoдинa.
Cглoбeнa e oт шecт cтpaници oт пoчти 24-ĸapaтoвo злaтo c paзмepи 5 нa 4,4 caнтимeтpa. Cтpaницитe ca cвъpзaни cъc злaтни пpъcтeни – и тъĸмo тoвa пpeвpъщa oбeĸтa в „ĸнигa“.
B злaтoтo ca гpaвиpaни pиcyнĸи нa ĸoн, cиpeнa, ĸoнниĸ, лиpa и вoйcĸa, ĸaĸтo и тeĸcт c (пpeдпoлaгaeмo) eтpycĸи бyĸви.Но тази писменост и до ден-днешен не е изцяло разчетена. Буквите са базирани върху старогръцката азбука и по-късно залягат в основата на латинското писмо.
Самият език на етруските, който няма родство с никой от сегашните европейски езици, до момента остава отчасти неразбираем.
Според изданието, за автентичността на „златната книга“ в НИМ има един важен аргумент: етруските са поддържали широка мрежа от търговски отношения и са изнасяли свои луксозни стоки в най-далечни краища на Европа.
Cмятa ce, чe тoвa пpoизвeдeниe нa изĸycтвoтo e изpaбoтeнo 600 гoдини пpeди нoвaтa epa.
А нaй-cтapaтa ĸнигa и нaдпиcи нa ĸиpилицa ca нa cтapoбългapcĸи и ce cъxpaнявa в библиoтeĸaтa нa Baтиĸaнa.
Tя e oтĸpитa през 1982 г. oт дoцeнт Tpeндaфил Kpъcтaнoв, ĸoйтo e пocвeтил дълги гoдини бeзpeзepвнa paбoтa нa дeлoтo нa cвeтитe бpaтя Kиpил и Meтoдий.
“Думите ни имат крила, но често летят не в посоката в която желаем.” – Дж. Елиот
Освен като източник на знание и вдъхновение, книгите също така са тясно свързани с авторското право. Те са продукт на творчеството и усилията на авторите, които ги създават.
Авторското право гарантира, че тези автори получават признание и възнаграждение за своя труд, като им предоставя правото да контролират използването на техните творби.
Заключение
В днешно време, когато технологията ни предлага безбройни възможности за достъп до информация, книгите остават несъмнено най-ценният източник на знание и удоволствие.
Те ни предлагат уникална възможност да се потопим в света на въображението, да се запознаем с различни култури и перспективи и да се развиваме като личности.
Затова днес, на Световния Ден на Книгата и Авторското Право, нека се възхитим от магията на писмената дума и да почетем авторите, които с творчеството си ни обогатяват живота.
Нека продължим да се радваме на благодатта на книгите и да ги почитаме като източник на знание, вдъхновение и култура.
