В деня на Гергьовден, българите честитят името и празнуват светеца с обичаи и ритуали, които са присъщи за празничната атмосфера.
Един от най-разпространените обичаи е търсенето на пролетни треви и цветя, които се вярва, че имат целебни свойства и приносят здраве и щастие през цялата година.
Също така, хората готвят традиционни български ястия с агнешко и си подаряват яйца, които са символ на обновление и плодородие.
Легендата за св, Георги и битката му с дракона.
Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия.
Заради воинските си способности бил удостоен с военен чин трибун. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г.
Легендата разказва, че близо до гроба на Свети Георги се заселил змей, който опустошавал околността, владеел водите и всеки ден искал човешка жертва, за да ги пусне на хората.
Когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги убил змея с копието си и така я спасил.
Заради това светецът се почита като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният змей се гърчи в краката му.
Легендата за свети Георги Победоносец и битката му с дракона е една от най-популярните и вълнуващи истории в християнската традиция.
Тя е разказвана и преказвана през вековете, предавайки се от уста на уста и от поколение на поколение.
Друга легенда, се разказва от народа ни като приказка, прилича на християнската, но е доукрасена в речта на хората и има по-битов характер.
Тя е следната:
В едно малко градче, което властвал страха и ужаса, се появявал огромен и свиреп дракон.
Той изисквал редовни жертвоприношения от градското население, за да утоли своя глад за кръв.
Страхът в хората бил толкова смразяващ, че те са били готови да правят всичко, за да угодят на това чудовище,
Но един ден, в градчето пристигнал млад рицар на име Георги. Той се противопоставил на дракона, решен да освободи града от тежката му власт.
С помощта на вярата в Бога и силата на своята храброст, Георги се изправил срещу чудовището.
В един епичен бой, който продължил цял ден, Георги накрая пробил острието на копието си в сърцето на дракона.
С това деяние той сложил край на терора и избавил града от зловещото му страдание.
Тази легенда не просто разказва за една битка, но и носи силно символично значение.
Битката на Георги с дракона е метафора за борбата на доброто със злото, на светлината с тъмнината.
Георги се явява като герой, който с храбростта и вярата си показва, че дори най-силното зло може да бъде победено.
Таза легенда е станала символ на националната борба и вяра не само в България, но и в много други култури.
Тя ни напомня за важността да се изправим срещу злото в света и да вярваме, че доброто винаги ще победи.
Български традиции и обичаи на Гергьовден.
С настъпването на Гергьовден, започва лятната паша с обредно извеждане на стадата на първата им зелена паша.
Рано сутринта, овчарите пристъпват към този древен обичай, носейки зелени пръчки, за да подтикнат своите животни в търсенето на сочната трева.
В котлето се събира първото мляко, издоено от овците, което е украсено със свежи билки и цветя, вързани с червени конци, считани за защитници срещу зли сили.
Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.
Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом.
Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили.
Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата.
Самото колене е символ на жертвата и предаността, като процесът на приготвяне е пълен със загадъчни ритуали и древни поверия.
С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата си, за да бъдат здрави.
Бележи се и прагът на вратата, за да се пъдят магиите и болестите от дома.
Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”.
По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.
За да отбележат празника, хората приготвят специални обредни гергьовски хлябове
Тестото се меси в чисти нощи, а жените-месачки се обличат с нови бели ризи, украсени с венци и бродирани с червени конци.
Квасът се приготвя с гергьовска роса или прясна, мълчана или цветна вода, запояна с билки и цветя.
Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”.
Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и изпечени хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
. Гергьовските хлябове са големи, кръгли и украсени с тестени фигури, често изобразяващи сцени от овчарския живот.
Празничната трапеза се споделя с цялото село, поднесено направо на зелената поляна, на която има хлябове, печено агне, прясно мляко, сирене и пресен чесън.
На тази традиционна трапеза се пеят песни, свири се музика, танцува се и се организират традиционни борби и състезания.
През целия ден, хората играят гергьовденски хора и пеят песни за борбата на св. Георги със змея и ламята, които символизират победата на доброто над злото и възраждането на природата
Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.
На Гергьовден момите изпълняват обичая надпяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.
Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с радост.
Заключение
Гергьовден е повод за обединение и сближаване на хората чрез общи традиции и обичаи.
Той носи послание за храброст, вяра и обновление, което продължава да вдъхновява и укрепва българската общност в продължение на векове.
Всеки празнуващ денят на Свети Георги Победоносец споделя тази обща традиция, която го свързва с миналото и определя идентичността му като българин.
