Свикнали сме да четем за лидерството, което идва от вдъхновение и увереност, от вяра във възможностите ни, в екипа, в човека до нас.
Дори намираме мотивация да се борим с предизвикателствата, да падаме и ставаме, да грешим и побеждаваме, защото знаем, че това ще ни направи по-силни и ще ни придвижи напред.
Но има и други хора, не като нас.
Затворени или интроверти, боязливи и несръчни, ей такива по-различни.
Такива, които изпитват панически страх от работата – уверени са че нищо няма да се получи както трябва и работата ще остане незавършена.
Те са убедени , че могат да съсипят всичко, до което се докоснат. Смятат, че не могат да се справят, че са обречени на провал и дори няма да се опитат да променят или предприемат нещо, за да не объркат нещата.
Обикновено очакват някой първо да ги обучи, стъпка по стъпка, или да преработи цялата работа за него, без самия той да поема инициатива.
Ако вие сте подобен тип човек, . където постоянно анализирате неуспехите си, възникнали по-рано, но не правите нищо, за да не сгрешите, то тогава най-вероятно сте развили ергофобия.
Ергофобията е панически страх от работа, но в никакъв случай не трябва да го бъркате с мързел!
Четем в Уикипедия, че …
“Ергофобия (още наричана ергасиофобия) е патологичен и постоянен страх (или фобия) от работа или функциониране. Страдащите от ергофобия преживяват прекалена тревожност в работна обстановка дори и да осъзнават, че страхът им е ирационален.
Техният страх може реално да бъде комбинация от страхове, като страхът от провал при зададена задача, страх да говориш пред групи на работа или страх от социализиране с колегите.
Ергофобия произлиза от гръцки: ergon – „работа“ и phobos – „страх“.
„Ерго“ е дума, която е използвана в научната терминология, за да формира думи като ергометър (устройство, което измерва количеството работа извършена от мускулите) и „ергономика“ – приложна наука за дизайна на офис оборудването, която цели да подобри функционалността и комфорта на работещия.”
Подобно на Ергофобията е Агорафобията.
За тази фобия в Уикипедия пише, че….
“Агорафобия (от гръцки: αγορά – площад и φόβος – страх) е вид тревожно разстройство – фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника.
При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.”
Тези състояния се класифицират като социални фобии и подлежат на задължително лечение, тъй като значително пречат на нормалния живот не само на индивида, но и на хората, които общуват и живеят с него.
Обръщайки се навреме за психотерапевтична помощ, човек може да избегне опасните последици от паническите страхове, както и влошаването отношенията им с хората около тях.
Освен това, в момента, подобни психични разстройства са напълно лечими.
Причината за тези фобии може да възникне от детството, ако някой от родителите е имал подобна фобия или натрапил ограничаващите си убеждения, свързани с личностно обезценяване или страх от новото и непознатото.
Ергофобия: Причини, Симптоми и Възможни Терапии
Често причината за ергофобията, т.е несъзнателния страх от работа, може да бъде предизвикан от страха от уволнение – ако човек преди това е бил уволнен, и е имал проблеми с намирането на нова работа, възниква ирационален страх да не бъде изгонен отново.
Друга причина за ергофобията са различни наранявания получени по време на работа.
Нараняването може да бъде физическо или психическо – индивидите да страдат от обиди, унижения, че са непохватни, от прекомерна заетост поради перфекционизма, който носят.
Ергофобията засяга най-вече срамежливи хора, които са много разтревожени в непредвидена ситуация, в която трябва да помагат на колегите си по време на работа.
Субектът може тайно да изпитва страх, мъки и страдания, но в същото време щателно изпълнява задълженията си.
Но ако човек, страдащ от ергофобия, внезапно бъде призован до властите, дори ако причината е незначителна или да се повери някакъв случай, за него тази ситуация ще изглежда доста сложна и обезпокоителна.
Ергофобът, изпитвайки страх, започва да се поти интензивно, възниква гадене, сърдечната честота се ускорява, появява се слабост и треперене на крайниците.
Също така често се забелязват замаяност, зачервяване на кожата, рязко влошаване на благосъстоянието му.
Освен симптоми от физиологията се наблюдават и психични прояви.
За даденият индивид, с тази фобия, започва да изглежда, че предстои да се случи нещо ужасно, ужасно. От чувство на страх той напълно губи контрол над себе си, самоконтрол. Отстрани изглежда, че такъв човек се държи просто неадекватно, а това предизвиква насмешките или критиките на колегите. И неговото състояние се влошава още повече.
Има много лечения за ергофобия. Те включват: лекарствена терапия, методи на психоанализа, когнитивно-поведенческа терапия, различни автотренировки, техники за визуализация, медитация, релаксация и др.
В заключение можем да обобщим, че индивидът-ергофоб, може лесно да почувства безпокойство, тревожност и емоционален смут, подкопавайки способността му да функционира нормално, в ситуации, в които колегите му ги приемат спокойно.
Когато човек безспирно преглежда неуспехите си и ги анализира в ума си, без да предприеме действия за коригиране, това често може да бъде началото на ергофобията
Както споменахме вече, за ергофоба, перфекционизмът и страхът от провал са неизменни спътници. Те се вплитат във всички негови мисли, променят решенията му и създават големи прегради около възможностите му.
Той се убеждава, че единственият изход е да избяга от предизвикателствата, за да избегне потенциалния провал. Но това само увеличава разстоянието между него и истинския успех.
Агорафобия: Причини, Симптоми и Възможни Терапии
Агрофобията, както вече разбрахте е вид фобия, който се характеризира с интензивен страх от отворени пространства, като планини, големи площади, открити полета и други подобни места. За тези, които страдат от агрофобия, пространствата без ясни граници предизвикват чувство на уязвимост и паника.
Тя също е сериозно психическо разстройство, което може да ограничи значително живота на засегнатите лица. Този страх може да има сериозни последици за ежедневието на засегнатите хора, но с правилна подкрепа и терапия, те могат да намерят начини да се справят с него и да водят по-пълноценен живот.
Хората с агрофобия могат да изпитват различни симптоми, включително панически атаки, тревожност, високо сърдечно кардио, замайване, дишане, усещане за липса на въздух и дори загуба на контрол.
Ще ги разпознаете по това, че винаги се стремят да избягват отворени пространства или планини, затова и тези хора наистина се страхуват от работа, свързана с такива условия на труд.
Въпреки че агрофобията може да бъде трудна за справяне самостоятелно от самия индивид, тя е възможно да се лекува.
Някои от основните форми на терапия включват:
В заключение, агрофобията е сериозно психическо разстройство, но е възможно да се справим с нея с подходяща терапия и подкрепа.
Тези, които страдат от агрофобия, не бива да се срамуват да потърсят помощ и да работят с професионалист за намиране на начини да се справят с този страх и да водят по-пълноценен живот.
В допълнение , познатата и популярна за обществото- Клаустрофобия
За тази фобия в Уикипедия пише, че…
“ Клаустрофобия (на латински: claustrum – „затворен“ и на гръцки: φόβος – „страх“) е страх, фобия от тесни или затворени пространства най-вече поради реалната или илюзорна невъзможност да се избяга от тях. Счита се за една от най-разпространените фобии.
Класифицира се като вид тревожност и може да доведе до паника. Такива ситуации са асансьор с много хора, затворническа килия, тунел, заключена стая, самолет, подводница, дори тесни дрехи. Около 5 – 7% от населението на света страда от тази фобия.
Симптомите се изразяват предимно в страх от ограничаване на движенията и страх от задушаване. Клаустрофобията възниква, когато съзнанието представи малките пространства като опасни. Това може да е следствие на неприятно или травматично преживяване в миналото.
Една от формите на лечение е когнитивната терапия. При магнитно-резонансна томография около 20% от пациентите отказват да влязат в апарата поради страх от затвореното пространство.”
Затова индивидът- клаустрофоб изпитва страх от работа в затворени пространства, затова избягва подобни предложения за работа.
Но нека не забравяме, че дори в най-мрачните ъгли на страха, има светлинка на надежда.
Всеки момент, в който се сблъскваме с клаустрофобията и я побеждаваме, изхвърляме по едно парче от този безмълвен ужас.
С времето и постоянството, ние можем да изградим нов начин на възприятие, където неуспехът става наш учител, а предизвикателствата – топка за игра.
Заключение
От гледна точка на психоанализата всяка фобия е израз на конфликта, който е скрит в подсъзнанието на индивида.
Затова психотерапевтите не лекуват фобия, а се опитват да идентифицират самия конфликт, който е първопричината.
Поведенческата и когнитивната терапия са предназначени да облекчат страха при пациентите или напълно да го елиминират.
За всички усилия от страна на пациента, той се поощрява и хвали. В заключение можем да заключим, че основният принцип на изброените методи на поведенческа терапия е търсенето на опасност, за да се гарантира безопасността.
И ако някой ви каже: “Страх ме е от тази работа!” не бързайте да се смеете или да го иронизирате. Просто го попитайте за причините за страха и ако отговарят на познатите ви вече фобии, му препоръчайте да отиде на психотерапевт. А ние , другите, тези, които не се страхуваме от работа, трябва да приемем, че всеки индивид реагира напълно различно на привидно подобни неща или на обичайни за нас ситуации
Така че да,някоя от тези фобии може”да улови всеки”, но ние сме тези, които решават дали ще се потопим в страха или ще изплуваме към потенциала си.
