С какво е свързан празника “Местни Заговезни”?

“Месни заговезни” е празникът преди началото на Великия пост. Той е един от най-символичните и важни християнски празници. Празнува се винаги в неделя, осем седмици преди Великден и носи със себе си богата традиция и смисъл.

Символика на празника “Месни Заговезни”

Този ден е особено значим, тъй като е последният ден преди започването на Великия пост, когато вярващите имат възможност да се насладят на месни ястия. 

Символиката на разрешението да се яде месо е допълнително заредена от традицията на помен за мъртвите – “Голяма задушница”, която се провежда в съботния ден срещу “Месни заговезни”.

В църквата през “Месни заговезни” се провежда богослужение, през което се четат откъси от Светото писание, които припомнят картината на Страшния съд и призовават към служение на ближния и добродетелност.

Български традиции

Традицията повелява вечерта на Месни Заговезни да не се канят на гости хора, които не са от семейството.

Вечерта, в семеен кръг, се слага празнична обредна трапеза с месни ястия, обикновено кокошка или петел. Традицията да се заговява месо е важна част от обичаи и вярвания, като носи със себе си силно символично значение.

“Месни заговезни” и седмицата след тях не са само време за радостни обичаи и празненство, но е време за вътрешно пречистване и приготовление за голямата християнска празнична церемония – Великден.

Великденски пости

Тези две седмици на “Месни и Сирни Заговезни” са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. 

Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.

Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.

Народни обичаи

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.

Дните около Месни Заговезни са и последните дни, в които младите могат да се веселят, събират с приятели на хорището, да се смеят и играят хора. 

Организират се, между “Месни и Сирни Заговезни” народни игри и веселби, защото след това дълго няма да има музика и танци – наближават дните, в които веселбите са строго забранени – по време на дъгите пости чак до най-светлия християнски празник – Великден, тъй като по време на постите въздържанието не е само от храна от животински произход, но от веселия, страсти, любов и всякакви изкушения, свързани с материалното и с тялото.

Заключение

В заключение, “Месни Заговезни” се явява като значим и вълнуващ празник, който предшества началото на Великия пост в православната традиция.

Той не само ни припомня за важността на примирение и вътрешно пречистване, но и ни предлага възможност да се свържем с традициите на нашите предци, и да отдадем почит на починалите.

Чрез богослуженията и обредните трапези, Местни заговезни ни напомня за трагичните последици от греха, както и за важността на служението на ближния и добродетелността.

Със своята богата символика и обичаи, този празник ни предоставя възможност да се вгледаме във вътрешния си свят и да се подготвим за постния период с духовно обновление и почистване.

Така, “Месни Заговезни” не само ни въздейства със своята красота и традиции, но и ни подготвя за по-светли и благословени времена, които предстоят.