Психосоматика, Хормони и Болести при Децата: Какво можем да направим като родители? – част 1

В ежедневието на децата ни, както и в нашето собствено, стресът е нещо, с което се сблъскваме редовно.

Всички знаем, че стресът е част от живота, но понякога се чувстваме безсилни пред него.


Какви са основните източници на стрес за съвременните деца?

Съвременните деца са изложени на разнообразни източници на стрес, които могат да влияят на тяхното физическо и емоционално благополучие.
Някои от основните източници на стрес за децата включват:

1. Учебни натоварвания: 

Голямото количество уроци, домашни задачи и изпити може да представлява сериозно предизвикателство за децата, особено ако се чувстват претоварени или неуспешни.

2. Социални взаимоотношения: 

Проблеми с приятели, конфликти в училище или натиск от страна на връстниците – може да предизвикат стрес и тревожност в децата ни.

3. Технологии и социални медии:

Прекомерната употреба на интернет, социалните медии и видеоигрите също може да доведе до изолация, зависимост и стрес за децата.

4. Семейни проблеми: 

Разводът на родителите, конфликти в семейството, гняв, обиди, крясъци и  липса на подкрепа от страна на родителите могат да засегнат емоционалното състояние на детето.

5. Перфекционизъм и прекомерно изискване: 

Някои деца се стремят към перфекционизъм в училище, в спорта или други дейности, което може да ги изложи на прекомерен стрес и тревожност.

Какви са сигналите за стрес при детето и как можем да ги разпознаем?

1. Промени във възприетото настроение: 

Необичайна раздразнителност, често смях или плач без явна причина, избягване на обичайни занимания и действия.

2. 2.  Физически симптоми: 

Главоболие, стомашни болки, нервозни тикове, безсъние или сънливост, намален или загубен апетит.

3. Промени в поведението:

 Изолация от приятели или семейство, неразположение към учене, намаляване на интереса към играчки или забавления, нередовно участие в училищните и извънучилищни ангажименти.

4. Емоционални прояви: 

Увеличена тревожност, постоянно изразяване на безпокойство или страх, ниско самочувствие, перфекционизъм, прекалена самокритичност.

5. Промени във възприетите взаимоотношения: 

Затваряне в себе си, необичайна агресия или пасивност, неспособност за адаптиране към нови ситуации или среди.

6. Умствена или емоционална затрудненост: 

Затруднения в концентрацията, понижени успехи в училище, намалена креативност, липса на интерес към учене или нови предизвикателства.

7. Физическа износеност: 

Прояви на хиперактивност или изтощение, забавяне на физическото развитие, необичайни телесни реакции към стрес, като например скриване на лицето или трептене на ръцете.

8. Социални промени:

 Затруднения в установяването и поддържането на приятелски отношения, поява на конфликти или проблеми със социалната адаптация.

9. Избягване на комуникация:

Отказване да споделят свои емоции или притеснения, срамежливост, затваряне на комуникационният канал с родителите или грижителите.

10. Прояви на перфекционизъм: 

Прекомерният стремеж към съвършенство, избягване на ситуации, в които могат да се допуснат грешки, страх от неуспех или критика.

Но трябва да разберем, че стресът не е само негативен – той е и естествена реакция на организма, която ни защитава и ни подготвя да се справим с предизвикателствата.

Тук значение имат стресовите хормони – ключът към този регулиращ процес.

Кортизолът, адреналинът и норадреналинът са някои от основните стресови хормони, които организмът ни отделя в отговор на стресови ситуации.

Те имат решаващо значение за реакцията на тялото и могат да влияят на множество аспекти на здравето и благополучието на децата ни.

Тъй като родител, осъзнавам колко важно е да разберем как функционират тези хормони и как те могат да засегнат нашите деца, затова в тази статия ще се запознаем с тяхната роля и въздействие върху нашите палавници.

В ситуации, напрегнати за тях, ще да можем по-добре да ги разберем,  подкрепим и да бъдем съпричастни към тяхното емоционално състояние и физическо развитие.

Кои са основните стресови хормони и какви са техните функции при децата?

1. Кортизолът, познат още като „хормон на стреса“, е от голямо значение за организма. 

Той регулира метаболизма и кръвното налягане, като помага и в борбата с тревожността. Но когато неговите нива остават високи прекалено дълго, това може да доведе до различни проблеми за здравето.

2. Адреналинът, или епинефринът, е този хормон, който ни прави готови за „борба или бягство“. 

Той ускорява сърдечния ритъм, разширява дихателните пътища и ни приготвя за бърза реакция в критични ситуации. Важно е, обаче, да се има предвид, че краткосрочно, той мобилизира и тогава действаме ефективно, но дългосрочното му влияние може да бъде неблагоприятно за здравето.

3. Норадреналинът, друг важен хормон при стресови ситуации, помага за поддържането на вниманието и бдителността. 

Той също така влияе на кръвното налягане и дишането, подготвяйки организма ни да остане активен и фокусиран. Въпреки това, неговото продължително увеличаване може да има сериозни последици за здравето.

Тези стресови хормони са важни за реакцията на тялото ни в стресови ситуации, но повтарям, че е от съществено значение да се помни, че дългосрочното им въздействия може да бъде неблагоприятно, особено при децата.

Трябва да бъдем внимателни и да се стремим да създадем здравословна и подкрепяща среда, в която те да се развиват и растат без прекомерен стрес.

Каква е връзката между стреса и физическото здраве на децата?

Психосоматика е област на медицината и психологията, която изучава връзката между психическите процеси и физическото здраве.

Тя разглежда влиянието на емоциите, мислите, и вътрешните конфликти върху функционирането на тялото и възникването на различни физически състояния и заболявания.

Според Психосоматиката, емоционалното благополучие и психическото здраве играят ключова роля в обясняването на множество физически симптоми и заболявания.

Тя подчертава взаимодействието между ума и тялото като важен аспект от цялостното ни здраве и благополучие.

Продължителното напрежение не е просто психологическо предизвикателство, то има и сериозни последици за физическото здраве.

(Продължение към част 2)