Утре 16.03.2024 е народният ни празник – Сирни Заговезни – Ден за прошка.
Време е да се погледнем в очите и да простим на себе си за грешките, които сме допуснали.
Време е да приемем, че вярваме твърде лесно на думите на другите и да си простим за това.
Да си простим още и за пропуснатите възможности, за изгубените отношения и за взетите погрешни решения.
Дори за момента, когато изгубихме вярата в себе си и не видяхме смисъл в мечтите си.
Потопете се в Притчата за Прошката и Покаянието
Позволете ми да ви разкажа историята на една жена, наречена Анна, която се изправила пред Смъртта на прага на своя последен ден.
Анна, вече усещала, че е дошъл нейният час, се сблъскала с мистериозната фигура на Смъртта. С усмивка тя казала, че е готова да замине.
„За какво си готова?“ – попитала Смъртта.
„Готова съм да бъда приета от Бог в рая“, отговорила Анна със сигурност.
„А защо си сигурна, че Бог ще те приеме в рая?“ – попитала Смъртта.
„Страдах толкова много, че заслужавам мир и любовта на Бога“, отвърнала Анна.
„И какво те е накарало да се чувстваш така?“ – продължила Смъртта.
Анна започна да разказва за своя живот, за болката и страданието, които е преживяла.
От несправедливостта на родителите си, през мъчителния брак и липсата на грижата от децата си, до безпощадното отношение на шефа й.
След като свърши с разказа си, Смъртта я попита:
„Има ли нещо добро, което си извлекла от живота си?“
Анна замислила за момент и отговорила:
„Аз винаги съм давала от себе си всичко, грижила съм се за другите и винаги била добра. Заслужавам мир и спокойствие.“
„Ако искаш да влезеш в рая, трябва първо да изпълниш една формалност“, – казала Смъртта, подавайки и химикал и едно парче хартия.
Върху него било написано: „Аз прощавам на всички мои мъчители и искам прошка от всички, които съм обидила.“
„Не мога да направя това“, – отговорила Анна с твърдост.- „Те не заслужават моята прошка.“
„И какво чувстваш към тези, които са ти причинили болка?“ – попита Смъртта.
„Гняв, ярост, обида… Не е честно да забравя тази мъка и да им простя“, – отговорила Анна.
„А какво ще стане, ако им простиш?“ – попита Смъртта.
Анна се замислила и разбрала, че прощаването може да й донесе освобождение от нейната болка.
„Да простиш на себе си е началото на истинското избавление“, – обяснила Смъртта.
Анна се съгласила да потърси мира в сърцето си, преди да тръгне на ново пътешествие и започнала да пише.
