( Съвременна авторска приказка) – Ерика Ян
В дълбините на една гора, живееше малка птичка на име Чин-пин.
Тя беше известна със своите прекрасни песни и животворящо възприятие за природата.
Всеки ден Чин-пин чуруликаше сред дърветата и цветята, поздравяваше всеки храст или растение и се наслаждаваше на всяка история, която чуваше.
Да, птичето Чин-пин знаеше няколко легенди и истории, свързани с Цветница, празникът на радостта и красотата на живота, който се обновява природата.
Според древните поверия, дивите цветя са възникнали от сълзите на богиня на пролетта и обновлението. Тя плакала от радост, когато видяла как природата се пробужда след дългия зимен сън, и сълзите й са паднали на земята, превръщайки се в нежни цветя.
Една легенда разказва за лалето и как щастието е скрито в неговите пъпки. Според древно казахско предание, дълго време никой не можел да разтвори красивото венче на лалето, докато едно дете не го докоснало с нежните си пръсти и пъпката се разтворила, освобождавайки щастието по земята.
Също така, Чин-пин беше слушал и за историята за зюмбюла, цветето на любовта, щастието, верността и скръбта.
Гръцката легенда за Хиацинт и Аполон е една от най-известните, където красивият Хиацинт, любимец на Аполон, бива ударен смъртоносно от диск, отклонен от ревнивия Зефир. Аполон, обзет от скръб, превръща кръвта на Хиацинт в красиво пурпурно-лилаво цвете – зюмбюла.
И още за легенда за момините сълзи, които според стара руска легенда са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която обичала храбрия гуслар Садко. Когато тя научила за любовта на Садко към Любава, сълзите й се превърнали в бели цветя, символ на любовта и болката на чистото моминско сърце.
Чин-пин знаеше, че тези легенди и истории са пример за богатата културна традиция, която обгръща Цветница, и допринасяха за магията и значението на празника.
Те са част от народната памет и се предават от поколение на поколение, добавяйки още един слой към богатата история на празника.
И така Чин-пин волно се рееше в небето над своята гора и пееше своята празнична песен.
Дългата зима си беше изиграла своята роля, а сега природата се възраждаше с радост.
Слънцето пак се усмихваше с нежни лъчи, които гушкаха земята с топлина и светлина.
Чин-пин беше млада и любопитна птичка, която обичаше да изследва света и да разглежда всяко цвете в градините на хората от съседния малък град.
Тя имаше пера в нежни нюанси на зелено и жълто, а крилете й блестяха като диаманти под слънчевата светлина.
.
Със своята песен Чин-пин привличаше вниманието на всички в околността.
С всяка нота, с която изпълваше въздуха, природата сякаш се променяше.
Дърветата разгръщаха своите клони,, а цветята разцъфтяваха с красиви пъстролики одежди.
Птичката Чин-пин беше радостна, че беше част от този прекрасен празник на пролетно пробуждане.
Тя полетя над града, разнасяйки радост и надежда с всяка песен, която изпяваше.
С времето, всички жители на града очакваха да чуят нейната мелодия на Пролетта.
Оттогава и нататък, хората вярваха, че Пролетта винаги пристига с птичкатаЧин-пин и нейната песен. Тя се превърнала в символ на новото начало, красотата и възраждането на живота.
А всички, които я чували, знаеха, че пролетта беше най-магичното време на годината, благодарение на Чин-пин и нейната неповторима песен.
Едно прекрасно пролетно утро, като днес на Цветница , Чин-пин, както винаги летеше из околността. Изведнъж забеляза прилетяла отдалеч уморен Щъркел.
Белият щъркел е една от най-познатите и обичани от хората птици в света.Всеки може да опише белия щъркел – птица с дълги крака, дълга шия и дълъг, прав, заострен клюн. Оперението е бяло, като само маховите пера са черни.
Чин-пин беше възхитена от красотата му и с нетърпение се втурна да го посрещне за “Добре дошъл” В тяхното градче до сега никога не е имало щъркелово гнездо и
.Чин-пин много се вълнуваше.
Чин-пин знаеше, че като повечето едри птици, белият щъркел образува двойки за цял живот. След като отгледат малките, мъжкият и женската се разделят и дори единият може да зимува в Кения, а другият – в Судан. Напролет ги събира отново гнездото. Първи се връща мъжкият, а след няколко дни – и женската.
Щъркелът на име Шарко имаше тъжна история.
Той беше пътувал дълго време, за да стигне обичаните си места, където родителите му го бяха научили да лети и да разглежда света.
Но по пътя си, той беше изпаднал в буря и беше загубил пътя си към дома си.Сега беше уморен и отчаян.
Когато Чин-пин разбра неговата тъжна история, тя реши да помогне на Шарко, да намери пътя към родните си места.
Заедно те прекараха дни и нощи, преминавайки през гори, реки и поляни, търсейки дома на Щъркела. Чин-пин знаеше , че Белият щъркел гнезди в селища в близост до реки, езера, ниви и ливади, където търси храната си.
Въпреки трудностите, Чин-пин не се предаваше, защото знаеше, че всяко създание заслужава да бъде върнато към дома си.
След много усилия и приключения, Чин-пин и Шарко най-после откриха родните места на Щъркела.
Щастлив и благодарен, Шарко се завърна в обичаният си дом, в близост до Бургаските езера, а птичката Чин-пин се върна в своята гора, изпълнена с гордост и радост за постигнатото.
Така, Чин-пин и Шарко показаха на всички в гората, че приятелството и помощта са най-важните неща в живота, които могат да ни помогнат да преодолеем всички предизвикателства и да намерим пътя към дома си.
И когато Цветница дойде, цялата гора се изпълни с вълнение и очакване.
Цветята разцъфтяха в още по-ярки цветове, а песента на Чирпи се разнесе във въздуха, обещавайки ново начало и безкрайни възможности.
Всички създания в гората се събраха, за да отпразнуват този специален ден, изпълнен с радост и чувство за общност, благодарение на малката птичка и нейната неповторима песен.
