Възпитанието с любов е изкуство, което всеки родител овладява през целия си живот.
Теорията на Джон Боулби за привързаността ни учи, че връзката между родител и дете е основополагаща за емоционалното развитие на детето.
В този свят, където всеки ден е изпълнен с предизвикателства и стрес, прилагането на принципите на Боулби може да се окаже нашето спасение.
Да възпитаваме с любов означава да се учим заедно с тях и да растем като семейство, обвързани с неразрушимите връзки на доверие и взаимно уважение.
Възникване на теорията за привързаността на Джон Боулби
Основните принципи в теория за привързаността са плод на работата на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт. Фигурата на привързаност, според тях, е отправна
точка от и чрез която детето изследва света.
Отговорите на родителите на сигналите на бебето задават развитието на моделите на привързаност и очаквания в по-късните взаимоотношения на зрелия човек
В юношеството привързаността се свързва с базисното доверие и идентитета, а в зрелите отношения – със способността за даване и поемане на закрила, грижа и подкрепа.
Боулби определя привързаността като „наличие на
продължителна психологическа свързаност между човешки същества.”
В теорията на привързаността на Джон Боулби се откриват следните влияния: на еволюционната биология,
на психоаналитичната теория на обектните отношения,
на системния подход,
на етологията и на когнитивната психология.
Противопоставяйки се на традиционния тогава модел за психодинамичната специфика на връзката „майка-дете”, Боулби формулира нова мотивационна теория, опираща се на, предимно, еволюционното схващане
Боулби счита, че потребността от другия има
биологична база и че традиционната теория не може да обясни нито дълбокото привързване на детето към майката, нито реакциите на раздяла.
Трите основни характеристики на привързаността, според него са:
В тази връзка, привързаността се изразява по отношение на следните четири поведения:
Реакциите на раздяла тогава, когато има формирана сигурна привързаност преди 6-ия месец, са следните:
Боулби заключава, че ранният опит (до 5 години) е решаващ.
Последователи на теорията на Боулби
Изследванията на Мери Ейнсуърт от 60-те и 70-те
години на XX век потвърждават теорията на Боулби.
Тя добавя понятието „сигурна база” и доразвива модела на видовете привързаност, за която вече писахме в статията тук
Ейнсуърт дава доказателствената база и разширява теорията на Боулби.
Стадиите във възникването и развитието на привързаността започват с изследване на усмивката.
Появата й се изследва от Fantz (1966), Carpenter Steckler
(1967), Gewirtz (1967).
Според Ейнсуърт (1973) привързаността се развива
стадиално.
Тя открива четири стадия в развитието й: 0-3 мес.; 3-6 мес.; 7-12 мес.; след 12 мес.
Schaffer и Emerson (1964) имат по-различно виждане що се отнася до фигурата на привързаността.
Независимо от сходствата в характеристиките на отделните стадии, фигурата на привързаността, според тази класификация, не е една-единствена
За да възникне и да се развие сигурна привързаност, трябва да са налице следните нормални етапи във взаимоотношенията между дете и родител:
Как да подобря връзката си с детето ми?
За да подобрите връзката си с детето, е важно да изградите силна емоционална връзка и да създадете среда на доверие и разбирателство.
Ето няколко предложения:
Намерете дейности, които и двамата обичате, и прекарвайте време заедно. Това може да бъде игра, спорт, четене или просто разходка в парка.
Бъдете налични за разговори и покажете истински интерес към мислите и чувствата на детето си. Активното слушане е ключово.
Позитивната подкрепа може да укрепи самочувствието на детето. Похвалете усилията и постиженията му, дори и малките.
Децата се чувстват по-сигурни, когато знаят какво се очаква от тях. Поставянето на ясни граници също показва грижа и любов.
Децата учат чрез наблюдение. Показвайте поведение, което искате детето ви да имитира.
Когато възникнат разногласия, решавайте ги чрез диалог и компромиси, като показвате уважение към чувствата и мненията на детето.
Вместо да наказвате, да ;W крещите или да му се карате ( защото така са правили тате или мама, и вие сте станали Човек) , използвайте грешките като възможности за учене и растеж.
Ежедневните ви ритуали заедно, впоследствие се превръщат в рутина.Рутините създават чувство на стабилност и сигурност.
За някои хора рутината е проблем, за други тя може да донесе чувство на успокоение и увереност.
Доброто взаимно опознаване и привързаността ви един към друг, може също да донесе чувство на стабилност и сигурност.
Не го сравнявайте с други деца. Това ще предизвика в него чувство на малоценност и ниско самочувствие.
Уверете детето си, че вашата любов към него не зависи от постиженията му или от поведението му.
Разберете, че изграждането на връзка отнема време и усилия от двете страни : “родители-дете.”
Помнете, че всяко дете е уникално и може да изисква различен подход. Бъдете готови да се адаптирате и да учите заедно с детето си.
Моя личен опит като родител
Като родител, винаги съм се стремяла да вложа любов и разбиране във всяко действие и всяко слово, което споделям с моето дете.
Възпитанието с любов не е просто метод; то е начин на живот, който изисква постоянство, търпение и, най-важното, отворено сърце.
Ето няколко примера от моя личен опит като родител, които илюстрират прилагането на принципите на Боулби в ежедневието:
Нашият син беше палаво и любопитно дете и естествено правеше много бели.
Но когато сина ни се сблъскваше с трудности в училище, в парка, в спортните си занимания и където и да е, вместо да му се скараме или да му предложим веднага решението, някой от нас (аз или баща му) сядахме до него и го питахме как се чувства и какво мисли,( че може да му помогне да се справи).
Това му позволяваше да изрази своите чувства и да се чувства чут и разбран.
Понякога разказвахме примери от нашите ученически години. Това, че и ние сме били малки, и сме имали проблеми, го успокояваше и намираше мотивация да продължава да полага усилия към по-доброто решение.
Моят син искаше да облече костюм на Батман за училище.
Въпреки че това не беше обичайното облекло за училище, аз го подкрепих в неговия избор, защото това беше начин да покаже своята индивидуалност.
Облякохме костюма върху ежедневните му дрехи и той се появи в класната стая с него.
Веднага предизвика възторг в очите на съучениците си, стана ”герой” и достойно изтърпя порицанието на учителката си.
Естествено порицаха и мен, защото не съм си възпитала детето да прави разлика между игра и сериозни занимания.
Но този случай се помнеше и разказваше много дълго време , а той придоби авторитет пред съучениците си, най-вече за смелостта да се появи така.
Всяка вечер преди лягане, аз четях приказки на моето дете.
И когато приказките вече не бяха интересни за него, с цел да развия неговото въображение започнах да му чета детските книги на Стивън Хокинг за Джордж и Вселената.
Това беше нашата специална рутина, която ни помогна да се чувстваме привързани по един много топъл и разбираем начин.
Вярвах, че синът ми се чувстваше сигурен и уверен, знаейки, че винаги ще имам време за него в моят натоварен ден.
Тези книги не само запалиха въображението му, но когато стана петокласник спечели конкурс на НАСА и заминана почти безплатно на учебно-тренировъчен лагер за астронавти в гр.Измир Турция. (https://spacecamp.cct.bg/)
4. Открита Комуникация:
Когато имаше конфликт или недоразумение, аз се стараех да водя открит разговор с детето си, където всеки може да изрази своите мисли и чувства, без страх от осъждане.
Така разбирах какво точно мисли и защо е реагирал по съответния начин.
Това пък от своя страна ми даваше възможност да насочвам вниманието му към правилните семейни ценности и отношението му към всички хора, с които общува.
Независимо дали е малка победа като връзване на обувките или голям успех като спечелване на математическо състезание, ние, неговите родители, се стараехме да празнуваме успехите на нашето дете, за да знае, че ценим неговите усилия.
Освен това, бяхме направили “стена на успеха”, където закачахме снимки, удостоверения за участие в състезания, медали, грамоти и награди.
5. В заключение:
Имам още много примери, за които мога да разказвам, но дори и само тези са достатъчни да ви уверя, че познанията ни като родители относно възпитанието на съвременните деца са много важни.
Ако разчитаме на това, как нас са ни възпитавали, по методите на 19 век, в друго време, в друга икономика, то повярвайте ми, проблемите с детето, което не ни разбира ще са налице.
Сега синът ми е вече на 21 години, отговорен, уверен и човек със самочувствие.
Завърши с висок успех езикова гимназия и веднага го приеха в престижно висше учебно заведение.
Освен това, той сам си намери работа като мениджър с английски език и се доказа, че може да се справя самостоятелно в този живот.
Заключение
Вярвам, че сигурната привързаност, която се формира в ранна детска възраст, е фундаментът, върху който те ще изградят своите бъдещи отношения и самочувствие.
Тези примери показват, че възпитанието с любов и разбиране е процес, който изисква постоянство и готовност да се възприемат и подкрепят уникалните нужди и качества на всяко дете.
Възпитанието с любов не е просто метод; то е начин на живот, който изисква постоянство, търпение и, най-важното, отворено сърце.
