Обесването на Васил Левски – символ на борбата за свобода и единство

Loading

На 19 февруари отбелязваме 151 години от обесването на Васил Левски – една от най-значимите личности в българската история. 

Той е не само деен революционер, отдал живота си на каузата за една свободна България, но и идеолог на бъдещата ни независима държава.

Това е много важна и тъжна тема за българската история и култура.

Васил Левски е един от най-великите български революционери и национални герои. 

Известен е още като Апостола на свободата, защото е посветил живота си на организирането на вътрешната революционна организация (ВРО), която имала за цел да освободи България от османското робство. 

Левски е бил идеолог и стратег на българското национално-освободително движение, като проповядвал идеите за демократична република, граждански равенство, светска държава и братство между различните народности, живеещи в България.

19 февруари, е обявен за национален празник като ден на неговата гибел.

Обесването на Левски е резултат от предателство и злокобие, които попречили на революционера да реализира своята висока мисия.

През втората половина на 1872 година, редица събития водят до залавянето и осъждането на 35-годишният Васил Кунчев – Левски. 

Левски е бил заловен от турските власти на 27 януари 1873 г. в село Къкрина, след като е бил предаден от един от своите сътрудници

След като е бил измъчван и разпитван, Левски е бил осъден на смърт и пренесен в София, където е бил обесен.

Присъдата му, смърт чрез обесване, е издадена на 14 януари 1873 година и потвърдена от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 година. 

Процесът приключва с комисия, която прехвърля функциите на съд, което е в противоречие с законите на самата империя.

На 6 февруари (18 февруари по нов стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София, близо до мястото, където днес се намира паметникът му. 

 Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“

Това е един от най-трагичните моменти в българската история, който оставя незаличима следа в националната памет и съзнание.

Обесването на Левски е символ на борбата за свобода и единство, която продължава и след смъртта му. Левски е оставил богато наследство от идеи и дела, които вдъхновяват поколенията българи да се борят за своите права и идеали.

Левски е почитан като светец от Българската православна църква

Левски е избран за най-великият българин в историята на България, в анкета, проведена през 2007 г. от Българска национална телевизия. 

Много градове, села, улици, площади, училища, спортни клубове и други обществени институции в България и по света носят името на Левски.

Обесването на Васил Левски е тема, която заслужава да бъде изследвана и разбрана от всеки българин, който цени свободата и достойнството на своя народ.

Това е тема, която ни учи да бъдем смели, честни, солидарни и верни на своите убеждения.

Това е тема, която ни напомня за жертвата и славата на един човек, който е станал символ на българския дух и идентичност.

Представяме ви едно от най-силните стихотворения, посветени на Васил Левски, написано от съвременника му Христо Ботев:

 “Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение, написано от Христо Ботев. Посветено е на кончината на Апостола и за първи път е публикувано във вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. под заглавието “Дякон Васил Левски”.

 По-късно  е публикувано като “Обесването на Васил Левски”  под лика на Васил Левски в „Стенен календар за 1876“, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43. 

Стихотворението на Христо Ботев е лирическо произведение – елегия, която създава художествения образ на националния ни герой – човека, отдал живота си за свободата на родината. 

Това е едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава. 

В оригиналния си вариант то има още един куплет, който бива премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 година.

През годините се е наложил последния вариант, който публикуваме тук:

“Обесването на Васил Левски“

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Разгледай сега вълнуващите ни промоционални оферти и се наслади на най-изгодните цени и уникални възможности за пазаруване!

Натисни върху изображението, за да се възползваш от специалните ни предложения!
Споделяне:
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментари

    Попълнете вашите данни и ние ще се свържем с вас за да уточним поръчката.