
![]()
На 19 февруари отбелязваме 151 години от обесването на Васил Левски – една от най-значимите личности в българската история.
Той е не само деен революционер, отдал живота си на каузата за една свободна България, но и идеолог на бъдещата ни независима държава.
Това е много важна и тъжна тема за българската история и култура.
Васил Левски е един от най-великите български революционери и национални герои.
Известен е още като Апостола на свободата, защото е посветил живота си на организирането на вътрешната революционна организация (ВРО), която имала за цел да освободи България от османското робство.
Левски е бил идеолог и стратег на българското национално-освободително движение, като проповядвал идеите за демократична република, граждански равенство, светска държава и братство между различните народности, живеещи в България.
19 февруари, е обявен за национален празник като ден на неговата гибел.
Обесването на Левски е резултат от предателство и злокобие, които попречили на революционера да реализира своята висока мисия.
През втората половина на 1872 година, редица събития водят до залавянето и осъждането на 35-годишният Васил Кунчев – Левски.
Левски е бил заловен от турските власти на 27 януари 1873 г. в село Къкрина, след като е бил предаден от един от своите сътрудници
След като е бил измъчван и разпитван, Левски е бил осъден на смърт и пренесен в София, където е бил обесен.
Присъдата му, смърт чрез обесване, е издадена на 14 януари 1873 година и потвърдена от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 година.
Процесът приключва с комисия, която прехвърля функциите на съд, което е в противоречие с законите на самата империя.
На 6 февруари (18 февруари по нов стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София, близо до мястото, където днес се намира паметникът му.
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:
„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“
Това е един от най-трагичните моменти в българската история, който оставя незаличима следа в националната памет и съзнание.
Обесването на Левски е символ на борбата за свобода и единство, която продължава и след смъртта му. Левски е оставил богато наследство от идеи и дела, които вдъхновяват поколенията българи да се борят за своите права и идеали.
Левски е почитан като светец от Българската православна църква
Левски е избран за най-великият българин в историята на България, в анкета, проведена през 2007 г. от Българска национална телевизия.
Много градове, села, улици, площади, училища, спортни клубове и други обществени институции в България и по света носят името на Левски.
Обесването на Васил Левски е тема, която заслужава да бъде изследвана и разбрана от всеки българин, който цени свободата и достойнството на своя народ.
Това е тема, която ни учи да бъдем смели, честни, солидарни и верни на своите убеждения.
Това е тема, която ни напомня за жертвата и славата на един човек, който е станал символ на българския дух и идентичност.
Представяме ви едно от най-силните стихотворения, посветени на Васил Левски, написано от съвременника му Христо Ботев:
“Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение, написано от Христо Ботев. Посветено е на кончината на Апостола и за първи път е публикувано във вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. под заглавието “Дякон Васил Левски”.
По-късно е публикувано като “Обесването на Васил Левски” под лика на Васил Левски в „Стенен календар за 1876“, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
Стихотворението на Христо Ботев е лирическо произведение – елегия, която създава художествения образ на националния ни герой – човека, отдал живота си за свободата на родината.
Това е едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава.
В оригиналния си вариант то има още един куплет, който бива премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 година.
През годините се е наложил последния вариант, който публикуваме тук:
“Обесването на Васил Левски“
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев