Митовете на Кечуа: Древната История за Вода, Колибри и Солидарност

Днес 22 март е Световният ден на водата и в негова чест ще ви разкажа древната история на народа Кечуа в Перу, която вълнува сърцата на хората и ги вдъхновява да действат за спасяване на водата и за опазване на Природата, навсякъде по света.

През миналата 2023 година, под под мотото „Ускоряване на промяната“ и позовавайки се на тази древна история от народа Кечуа в Перу, (която ще ви разкажа по-долу ) , Международната кампания във връзка със Световният ден на водата, насърчаваше хората да направят каквото могат, за да помогнат за разрешаването на кризата с водата и подобряване на санитарно-хигиенните условия.

Тази година темата на Международната кампания през 2024 г. е „Вода за мир“. 

Инициативата се координира от механизма на ООН за достъп до вода (UNWater) и има за цел да обедини десетки хиляди хора по света, да повишат своята осведоменост и да насочат вниманието си към предприемане на действия за справяне с кризи с водата и канализацията.

“ Въздействието на изменението на климата нараства и това поражда спешна необходимост държавите да се обединят около защитата и опазването на един от най-ценните ресурси – водата.

Водата може да създаде мир или да предизвика конфликт. Когато  е оскъдна или замърсена, или когато хората имат неравностоен или изобщо нямат достъп до водни ресурси, може да възникне напрежение между различни общности и държави. 

Повече от 3 милиарда души по света зависят от водоеми, които пресичат национални граници. 

От 153 страни, които споделят реки, езера и водоносни хоризонти със своите съседи, само 24 страни съобщават, че имат сключени споразумения за сътрудничество за всички споделени води.” – пише в сайта на Министерството на околната среда и водите в България.

Датата 22 март е обявена за Световен ден на водата от Общото събрание на ООН през 1993 г.  Оттогава се отбелязва с различни събития по целия свят.

Древната История за Вода, Колибри и Солидарност на народа Кечуа в Перу

През дълбоката древност, в едно малко Кечуа селище, скрито сред горите на Андите, живеела една млада девойка. Къщата и се намирала в гората, в самият край на селото

Тя била известна с нежното си сърце и с грижата си към Природата и всички живи същества.

Животът си текъл според природните закони, ден след ден, сезон след сезон.

Но най-тежките времена настъпвали, когато започвала сушата и заплахата от пожари била голяма.

Един ден, огън избухнал в гората.Той бързо се разраснал, а уплашените животни започнали да бягат, за да спасят живота си. Пожарът лудувал, а животните и птиците треперели от ужас, търсейки спасение.

Сред този хаос, едно колибри не се бе отказало от надеждата да спаси дома си. Вместо да се отлети, то се втурнало към близкия водоем. Напълнило човката си с вода и започнало да гаси пожара. Но водата в човката му била толкова малка, че изглеждало като капчица .

Колко можело да пренесе малкото птиченце – миниатюрна капчица вода?!

Затова политало и се връщало отново и отново. Усърдният му труд с нищо не допринасял за потушаване на пламъците, но въпреки умората, то не се отказвало.

С всяко ново връщане към водоема, с всяка капка вода, колибрито се опитвало да угаси пламъците, но напразно.

Въпреки усилията му, пламъците продължавали да бушуват, да поглъщат гората.

Другите колибрита се чудели на упоритостта му. За тях всичко било изгубено и друго не им оставало, освен да потърсят нов дом. 

Лубопитни, те попитали мъничкото птиче:

– Какво правиш? Защо не бягаш да спасиш живота си?

Колибрито спряло за миг, погледнало приятелите си и казало:

– Моето гнездо, моят живот са в тази гора! Няма да си простя, ако не се опитам да я спася. 

–  Но какво правиш? Как с няколко капки ще загасиш пожара?!

– Може да сте прави – отвърнало колибрито, но аз няма да се откажа. 

И продължило да носи вода. 

Решителността на колибрито накарало птиците да се замислят и да си дадат сметка, че усилията на един може да не са достатъчни, но ако всички започнат да носят вода, могат и да спрат огъня.

Така и направили! 

Горският пожар заплашвал да опустоши цялата област, когато девойката се събудила и се отправила към гората, въоръжена само с чашка за вода и с най-добрите си намерения. 

Сърцето й било пълно с вяра и надежда, че може да направи нещо за спасяването на своя народ и защитата на гората, които толкова обичала. 

Когато стигнала до мястото на пожара, тя видяла цяло ято колибри, които летели из горящата гора, носейки в клюновете си капки вода.

Веднага разбрала, че тези малки птици се стремят да гасят пламъците и да спасят гората, в която са живели от векове.

Вдъхновена от тяхната решителност и упоритост, Девойката решила, че няма време за губене и се присъединила към тях за да помогне.

Тя започнала да събира вода във своята малка чаша, за да я излее върху пламъците, като се надявала да помогне за потушаването на огъня.

Нямало време  да извика съселяните си, защото огъня бързо и неумолимо поглъщал всичко по пътя си.

Макар и да срещнала съпротивление и предизвикателства по пътя си, девойката, също като колибритата не се отказала. 

Тя продължила да работи усилено, вярвайки, че дори малките й усилия могат да помогнат.

Борбата с пламъците продължила дълго, но точно навреме, Кечуанският бог на небето съзрял солидарните усилия на птиците и хората и им изпратил дъжд. 

Накрая, благодарение на обединените усилия на девойката и на колибрите, пламъците били потушени, а гората спасена.

Тази история от древните времена на народа Кечуа в Перу се разпространява чак от древността, та чак до сега сред населението, като символ на надежда и солидарност.

Заключение

Всички изпадаме в тежки ситуации, които изглеждат неразрешими. Най-лесно е да се откажем, дори с цената да изгубим всичко. 

Историята с колибрито ни учи друго. Да имаме увереността, че действията ни въпреки всичко имат смисъл. Дори когато ситуацията изглежда напълно безнадеждна.

Тази история насърчава хората да направят всичко по силите си, за да помогнат за разрешаването на кризата с водата и за подобряването на санитарно-хигиенните условия в техните общности. 

Вдъхновени от историята на народа Кечуа, всеки един от нас може да допринесе с личен пример и да бъде промяната, която иска да види в света, а именно да пести и цени водата, и да не замърсява водоизточниците. 

 Световният ден на водата и призива „Вода за мир” на Международната кампания през 2024 г. е момент, който се случва веднъж в годината, за да се обедини светът около водата.