На 16 юни отбелязваме Международния ден на бащата – празник, който ни напомня за важната роля на бащите в нашия живот.
За да почетем този ден, ще споделим две стихотворения на един от най-обичаните български поети – Веселин Ханчев.
Неговите стихове носят дълбока емоционална сила и затрогваща искреност, които ни карат да се замислим за значението на бащинството и връзката между баща и син.
В стихотворението „Балада за бащата и сина“ Ханчев ни пренася в трудните времена на войната, където баща и син са обединени не само от семейните връзки, но и от дълга към родината.
Тази поетична творба ни показва силата на любовта и саможертвата, която е готов да направи един баща за своя син.
Чрез образите на героите, Ханчев ни припомня за неизмеримата стойност на бащинската подкрепа и кураж.
Второто стихотворение, „Посвещение“, ни показва още една страна на творчеството на Веселин Ханчев.
Тук поетът разглежда необходимостта от творчество и съзидание, като метафорично описва процеса на преобразуване на света около нас.
Стихотворението ни учи, че за да оставим следа след себе си, трябва да преживеем и пресътворим всичко около нас.
То е истински пример за мъдростта и дълбочината на мисълта, която може да бъде предадена от баща на дете.
Надяваме се, че тези стихотворения ще докоснат сърцата ви и ще ви вдъхновят да отпразнуваме този специален ден със своите бащи.
Нека си спомним и отдадем почит на онези, които ни подкрепят, обичат и водят по пътя на живота.
Както, земята работили
в село деня и нощя,
тръгнали в същата рота
двамата — син и баща.
Крачил с обоза бащата,
момъкът — с пушка в ръка.
Тъй ги повлякла войната
в свойта желязна река.
В някаква утрин мъглива
срещнал ги вражия залп.
Стиснали устни. „Отивай!“,
твърдо бащата казал.
Цял ден се взирал нататък,
дето напирал врагът.
— Идат ли? — попитал той вятъра,
кончето, пустия път.
— Идат ли? — питал и сякаш
в нивата стара седял,
взирал се, малкия чакал
в топлата родна бразда.
В миг се опомнил, погледнал —
носят по пътя войник.
Син му, изпънат и бледен,
с черни, барутни страни.
Син му — от камък издялан —
там, на тревата, стоял,
а под шинела изкалян
бликнала тъмна струя.
Взел му главата в ръцете си,
шепнел му мили неща,
но във очите му ледени
светела само нощта.
В тази нощ пак се събрали,
пак били заедно те.
Кротко до татко си спяло
малкото русо дете.
Дълго ли шепнал и дишал?
Своята кръв ли му дал?
В миг под шинела войнишки;
мръднала мъртвата длан.
В миг като живи потрепнали
свитите сини уста.
Чул до ухото си шепот
стария сведен баща.
„Ставай! Отивай на смяна!
Чуваш ли, татко, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни!“
Бавно надигнал се стария.
Гледа — момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри метални очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
после, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.
Веселин Ханчев
2. Посвещение
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Веселин Ханчев
За автора: Веселин Симеонов Ханчев
е български поет, публицист, преводач, заслужил деятел на културата (1963)
Той е лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г
За него в Уикипедия ( https://bg.wikipedia.org/ ) четем:
“Родителите на Веселин Ханчев са Невена Азманова и Симеон Ханчев.
Невена Азманова е старозагорка, завършила Девическата гимназия в родния си град. Учи медицина в Лозана, Швейцария, но се дипломира в Нанси, Франция.
Там се запознава с д-р Симеон Ханчев и когато се прибират в България, се женят.
През 1910 г. д-р Невена Азманова – Ханчева и д-р Симеон Ханчев откриват собствена клиника с детско и акушеро-гинекологично отделение.
Семейството има три деца: Милка, Веселин и Здравко, който е лекар в Швейцария.
Веселин Ханчев има две дъщери – Румяна и Елка.
За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. “
Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Още полезно съдържание за родители, (прочетете тук):
Международен Ден на Бащата: Празник на бащинската обич и подкрепа
https://booklifestore.com/international-fathers-day-a-celebration-of-fatherly-love-and-support
Как добрите бащи изграждат доверие и сигурност в семейството?
https://booklifestore.com/how-good-fathers-build-trust
Международен ден на семейството: Важността на семейните ценности.
https://booklifestore.com/international-family-day
Как добрите бащи изграждат доверие и сигурност в семейството?
https://booklifestore.com/how-good-fathers-build-trust
7 прости неща, които можем да направим, за да бъдат децата ни по-щастливи.
https://booklifestore.com/7-prosti-ne6a-koito-mojem-da-napravim
