Днес е 21.02.2024г – Световеният ден на майчиния език (International Mother Language Day) е обявен от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 17 ноември 1999 г. и се чества всяка година, считано от февруари 2000 г. Този ден има за цел – насърчаването на езиковото и културното многообразие и многоезичието.
Майчиният език е този, който човек научава първи в детството си и който използва най-естествено и свободно. Това е родният ни език.
Той е не само средство за комуникация, но и израз на самоличността, мисленето и чувствата на човека.
Майчиният (родният) език е тясно свързан с културата, традициите и ценностите на народа, който го говори.
Той е историческо и духовно наследство, което трябва да се запази и развива.
Едно от най-хубавите български стихотворения на тази тема е публикувано през 1970 г. в “Златни зрънца” София: Народна младеж,и е на Ран Босилек:
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Според ЮНЕСКО в света се говорят около 7000 езика, като половината от тях са застрашени от изчезване.
Езиковото разнообразие е богатство за човечеството, защото отразява различните начини на виждане и разбиране на света. Затова е важно да се защитават и подкрепят малките и уязвими езици, които са носители на уникални знания и култури.
Един от начините да се направи това е чрез многоезично образование, което дава възможност на децата да се учат и изразяват на своя майчин език, както и да усвояват други езици.
Това им помага да развият своите потенциали, да уважават различията и да се адаптират към глобализираната среда.
Многоезичието също така спомага за насърчаване на мир, толерантност и сътрудничество между хората и народите.
Майчиният език е ценен ресурс, който трябва да се опазва и развива. Той е част от нашата идентичност, култура и памет.
Той е и силен инструмент за обучение, комуникация и социална интеграция.
Нека отдадем заслуженото му значение и уважение, не само днес, но и всеки ден.
В заключение, и с гордост, публикуваме стихотворението на Иван Вазов, написано в Пловдив , в далечната 1883 г.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодията на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:та мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновение,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколение;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий блясък ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
