(Продължение от част 2)
https://booklifestore.com/may-24-the-feast-of-light-and-spirit-part-2
Продължаваме нашето вълнуващо пътешествие в историята на българската писменост и култура.
Българската писменост е онова ценно богатство, което ни свързва пряко със средновековната ни държава.
Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват 24 май преди повече от два века.
Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, която споменава за такова събитие още през 1813 година в Шумен.
Мисията на Просветителите – св.св. Кирил и Методий
В онези далечни времена, когато Кирил и Методий са започнали своето дело, те са имали една мечта – да донесат просветление на Славянските народи.
Те са били водени от силно убеждение, че знанието е ключът към свободата и напредъка.
Тяхната азбука, създадена с любов и отдаденост, е запалила искра в сърцата на хиляди хора, която и до днес продължава да гори ярко.
Това било само началото на едно тържествено честване, което щяло да обедини хиляди българи в любовта им към знанието и духовността.
Представи си какво вълнение е изпълвало сърцата на всички, когато учителят Йоаким Груев произнесъл своето вдъхновяващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век, делото на Кирил и Методий служило като мощен стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия.
В свободна България той се ограничавал до училищен празник, докато в Македония и Одринско, под юрисдикцията на Българската екзархия, празникът запазвал функциите си и като демонстрация против османското управление и асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Българицата: Истинското Богатство на Българската Писменост
Да се сравняват периоди и събития от българската история е наивно, защото всяко време има своето значение и принос.
Но въпреки това, гордеейки се с духовната и просветна революция по време на Възраждането, трябва да търсим основата на тези постижения още в IX век.
Тогава Свети Константин-Кирил Философ създава глаголицата, а част от учениците на него и Свети Методий, които са прогонени от Великоморавия, намират подслон в България.
Тук, под закрилата на княз Борис I, те продължават делото на светите братя.
Веднага след пристигането на Климент, Наум и Ангеларий през 885 година, просветителите започват активна дейност за обучението на нови книжовници.
Климент елиминира недостатъците на глаголицата и създава Българицата, известна още като кирилица.
В своето житие той отбелязва:
„Изобретих и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“
Кирилицата е национално богатство и символ на нашата идентичност.
Създадените от Климент букви доказват далновидността на българските държавници княз Борис I и цар Симеон Велики, които осъзнават, че развитието на духовната сила е не по-малко важно от военната мощ за политическия, стопански и културен прогрес.
Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: „С кирилски букви отпечатан за пръв път сега“.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука.
През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, частично базирана на сръбската машинописна система.
Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите „ер голям“ и „йотата“.
От 1 януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
Според Константин Събчев, (standartnews.com),
“ Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Беларуска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица. Или общо, за над 300 милиона души буквите на Климент Охридски са прозорец към света.”
Заключение
Накратко, Кирилицата превръща България в първопроходник, а българският език в основа на всички славянски езици.
Тази азбука, без която по време на византийското и османското присъствие, българският народ вероятно би бил претопен, е същински пазител на нашата култура.
Българската азбука е съкровище, създадено от светите братя Кирил и Методий, което продължава да свързва поколения и да съхранява културното ни наследство.
Тя е не само средство за писане, но и символ на идентичността и самосъзнанието на българския народ.
С всяка буква ние се докосваме до древните мъдрости и послания, които ни учат на знания и ценности.
Азбуката ни, позната като “кирилица”, е основа на много славянски езици и има огромно значение за духовния и културен прогрес.
Чрез нея, България е оставила неизмерим отпечатък в световната история и култура.
(Продължение към част 4)
https://booklifestore.com/may-24-the-feast-of-light-and-spirit-part-4
