24 май – Празникът на Светлината и Духа – 3 част

Loading

 (Продължение от част 2)

https://booklifestore.com/may-24-the-feast-of-light-and-spirit-part-2

Продължаваме нашето вълнуващо пътешествие в историята на българската писменост и култура.

Българската писменост е онова ценно богатство, което ни свързва пряко със средновековната ни държава. 

Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват 24 май преди повече от два века.

Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, която споменава за такова събитие още през 1813 година в Шумен.

Мисията на Просветителите – св.св. Кирил и Методий

В онези далечни времена, когато Кирил и Методий са започнали своето дело, те са имали една мечта – да донесат просветление на Славянските народи.

Те са били водени от силно убеждение, че знанието е ключът към свободата и напредъка.

 Тяхната азбука, създадена с любов и отдаденост, е запалила искра в сърцата на хиляди хора, която и до днес продължава да гори ярко.

  1. През 1857 година, празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба в чест на Св. Иван Рилски. 

Това било само началото на едно тържествено честване, което щяло да обедини хиляди българи в любовта им към знанието и духовността.

  1. На следващата година, през 1858-а, денят е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“

Представи си какво вълнение е изпълвало сърцата на всички, когато учителят Йоаким Груев произнесъл своето вдъхновяващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. 

  1. Празникът бързо започнал да се отбелязва редовно в Шумен и Лом, от 1860 година в Скопие, а от 1862 година и във Варна. 
  1. През 1863 година, 11 май е установен като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а в София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век, делото на Кирил и Методий служило като мощен стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. 

  1. След Освобождението през 1878 година, празнуването на Кирил и Методий започнало да се развива в две посоки.

 В свободна България той се ограничавал до училищен празник, докато в Македония и Одринско, под юрисдикцията на Българската екзархия, празникът запазвал функциите си и като демонстрация против османското управление и асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.

  1. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
  1.  След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година, празникът започва да се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден остава на 11 май.
  1.  През 1968 година Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда т.нар. Новоюлиански календар, който премахва грешката на стария Юлиански календар. 
  1. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май, но поради вече установената гражданска традиция, светското и държавно честване остава на 24 май.

Българицата: Истинското Богатство на Българската Писменост

Да се сравняват периоди и събития от българската история е наивно, защото всяко време има своето значение и принос.

Но въпреки това, гордеейки се с духовната и просветна революция по време на Възраждането, трябва да търсим основата на тези постижения още в IX век.

Тогава Свети Константин-Кирил Философ създава глаголицата, а част от учениците на него и Свети Методий, които са прогонени от Великоморавия, намират подслон в България.

Тук, под закрилата на княз Борис I, те продължават делото на светите братя.

Веднага след пристигането на Климент, Наум и Ангеларий през 885 година, просветителите започват активна дейност за обучението на нови книжовници. 

Климент елиминира недостатъците на глаголицата и създава Българицата, известна още като кирилица.

В своето житие той отбелязва:

„Изобретих и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“

Кирилицата е национално богатство и символ на нашата идентичност.

Създадените от Климент букви доказват далновидността на българските държавници княз Борис I и цар Симеон Велики, които осъзнават, че развитието на духовната сила е не по-малко важно от военната мощ за политическия, стопански и културен прогрес.

Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: „С кирилски букви отпечатан за пръв път сега“.

В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. 

През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, частично базирана на сръбската машинописна система.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите „ер голям“ и „йотата“.

От 1 януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.


Според Константин Събчев, (standartnews.com),

“  Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Беларуска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица. Или общо, за над 300 милиона души буквите на Климент Охридски са прозорец към света.”

Заключение

Накратко, Кирилицата превръща България в първопроходник, а българският език в основа на всички славянски езици. 

Тази азбука, без която по време на византийското и османското присъствие, българският народ вероятно би бил претопен, е същински пазител на нашата култура. 

Българската азбука е съкровище, създадено от светите братя Кирил и Методий, което продължава да свързва поколения и да съхранява културното ни наследство.

 Тя е не само средство за писане, но и символ на идентичността и самосъзнанието на българския народ.

С всяка буква ние се докосваме до древните мъдрости и послания, които ни учат на знания и ценности. 

Азбуката ни, позната като “кирилица”, е основа на много славянски езици и има огромно значение за духовния и културен прогрес.

Чрез нея, България е оставила неизмерим отпечатък в световната история и култура.

(Продължение към част 4)

https://booklifestore.com/may-24-the-feast-of-light-and-spirit-part-4

Разгледай сега вълнуващите ни промоционални оферти и се наслади на най-изгодните цени и уникални възможности за пазаруване!

Натисни върху изображението, за да се възползваш от специалните ни предложения!
Споделяне:
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Коментари

    Попълнете вашите данни и ние ще се свържем с вас за да уточним поръчката.