Лазаровден е християнски празник.
Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Лазар от древноеврейски произход означава “Бог помага”.Самото име на светеца Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Нашият народ нарича празника „Лазаровден“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“.
Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците.
Той чисти и треби горите, за да правят хората нови ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници.
В празничния календар той има подвижна дата. Отбелязва се в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица.
Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая – лазаруване, кумичене и боенек.
Каква е Историята на Свети Лазар?
В Новия Завет Свети Лазар е ученик на Исус Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина.
Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Бил е приятел на Иисус Христос, който е възкресен от него четири дни след смъртта му – Иисус Христос казва „Лазаре, стани!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите, затова е станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя.
Така от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век “Лазаровото възкресение” се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
Традиции и поверия на Лазаровден
Според поверията и традициите на Лазаровден се изпълнява обичая Лазаруване.Той е широко разпространен из цяла България.
Лазаровден е български празник, преливайки със символика и традиции, като един от най-забележителните е обичаят на лазаруването, в който се включват млади неомъжени жени, наричани лазарки.
Подготовката за лазаруването обикновено започва в средата на Великия пост, когато лазарките се събират заедно и изучават традиционните лазарски песни от по-опитните жени от общността.
Самото лазаруване е подобно на коледуването, като лазарките обикалят къщите в селото, пеят специфични лазарски песни и благославят семействата за здраве, щастие и изобилие.
В големите села и малките градове, лазарките се организират в няколко групи, всяка от които обхожда определена територия, за да се избегне повторното посещение на едно и също място.
При влизането във всеки двор, лазарките носят със себе си кошници за яйца и криваци или ножове, които се считат за мъжки атрибути.
Обичайно две от лазарките с криваците ги изправят в средата на двора, докато други танцуват около тях и пеят лазарските песни.
Песните са множество и всяка от тях е предназначена за определен член на семейството или обществото, като лазарките избират подходяща за всеки посетен дом.
Ето една от песните на Лазарките, която намерихме за вас от сайта “Таратанци”:
Според тях, песента е слушана от баба Вълкана Пейовица, село Литаково,
(Срв. вариация в Сборник за народни умотворения, 1, 23)
Лазарова песен на орача
Всичко е мило и драго,
като се е пролет пукнала,
всичко излезло на поле:
Сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на хилядници овчици
и на стотини козици.
Всичко е живо и здраво,
всичко на паша тръгнало.
Орачът ми оре в полето
полските черни угари,
полските цели целини.
Оратни му вола ангели,
ралото му стратурково,
жеглите му босилково.
Босилек много мирише,
та всичко живо събуди.
Всичките божи гадинки,
всичките по него тръгнали,
всичките се Богу молеха:
– Я чуй ни, Боже, молбата,
Я дай ни, Боже, подари:
на всички здраве и живот,
орачу добър берекет!
Обредните песни на Лазарките
Лазарските песни са неотделима част от обичая на лазаруването и играят ключова роля във всеки момент от този прекрасен обичай.
Когато лазарките се събират преди тръгване, те изпяват специална песен, която ги подготвя за пътя.
Започвайки обикалянето по къщите, те пеят различни песни, избрани спрямо домакина и неговото социално положение, като отбелязват спецификата на всеки дом с уникална мелодия.
Във всяко село има мома, която е призната от всички за най-хубавата.
За нея лазарките изпълняват особена песен, която възхвалява нейната красота и достойнство.
В лазарските песни се прославя чистата любов и хубост, като се отделя специално внимание на добродетелите на момите за женене, за разлика от коледните песни, които обикновено описват подвизите на момчетата.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие за дома, в те влизат. Вярва се, че къщата, която е посетена от лазарките, е обречена на щастие и благословия.
След като обикалят всички къщи, лазарките се връщат обратно в началната къща, където отново изпълняват песен, и заедно с хората там играят хоро.
Вечерта, преди да се разделят, те уговарят къде ще се съберат на следващия ден за следващия празник – Връбница (Цветница) и за обичая “Кумичене”
Така се поддържа връзката и сближаването между хората в общността, като традициите се предават и уважават от поколение на поколение.
Заключение
Лазаруване е български обичай, като по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница.
Лазаровден и обичаят на лазаруването представляват връзката между хората и техните традиции, които се предават от поколение на поколение, запазвайки богатството и красотата на българската култура.
