Днес е Лазаровден – този прекрасен български обичай прелива с красиви обреди и традиции, които отразяват връзката между хората и природата, както и вярата във възраждането на живота.
В този свят от обичаи и вярвания, младите жени, наречени лазарки, играят ключова роля.
Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие.
В обреда липсват елементи на тайнственост.
На Лазаровден, когато пролетта оживява природата, лазарките берат цветя за венците, които ще украсят празничните врата за Връбница (Цветница).
Облечени в традиционни фолклорни носии или облечени като малки булки, те обикалят селските домове, пеят обредни песни и благославят с пожелания за здраве, щастие и берекет.
Стопанинът на дома ги посреща с дарове: яйца, пари, плодове и други подаръци, които са символ на изобилието и благоденствието, в очакване от новият сезон.
И на самия Лазаровден, под топлите слънчеви лъчи, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на обиколка из района, пеейки празнични обредни песни и изпълнявайки традиционния ритуален танц, наричан най-често „боенек“
Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя също дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
Магията на обредните песни
В сайта “Българска история” пише:
На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват.
След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали.
Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете.
Минавайки, поялиците пеят песни за ливадите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.
Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците.
Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито.
След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.
Лазарките пеят песни за всеки член от семейството.
Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците.
Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари.
Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.
В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове.
В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.”
Ето и една българска ритуална песен, публикувана в сайта “Таратанци” по повод този празник:
Песента е публикувана от Атанас Илиев в “Сборник за народни умотворения и обичаи” от 1889 година. Записана е в гр. Пирдоп.
Лазарова молитва за дъжд
Лазар се вози
на златни колца,
низ село ходи,
богу се моли:
– Я дай ми, боже,
ситен ми дъждец,
ситен ми дъждец,
роса да роси;
роса да роси,
трева да никне,
паун да пасе,
паун да пасе,
пера да хвърга,
пера да хвърга,
моми да берат,
моми и невести,
венци да вият…
Български традиции и вярвания
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
В миналото на Лазаровден момците от селото са искали ръката на своята избраница.
Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
В различните региони на България, обичаят за Лазаровден може да има различни вариации.
Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири ,,пеячки” и две ,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.
Едно или две от тях са облечени като ,,булки” и забулени с червена кърпа. Докато булката ,,шета”, т.е играе, останалите пеят.Този ритуал е особено популярен и до днес в град Асеновград, Пловдивска област.
Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията ,,боеница”, ,,войвода”, ,,кума”, „изводачка”, ,,чаушка”. Последната мома на хорото се нарича „яйчерик”, понеже тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи кърпа, с която играе и накрая на танца я слага върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката дарява лазарките го изнася в сито, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.
Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „върбия”, която върти над главата на булката при изпълнението на обредния танц. За булка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински дрехи и забулено с червена кърпа.
Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в кладенец. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното приготвят „лазарски” хляб и го раздават на всички в селото.
Върбовото моминско венче е могъщ пазител на момата. То я пази от магии и завист, както и от змейова любов.
Ако змей залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.
След кумиченето момите „говеят” , т. е. не говорят на кумата до Великден, когато се събират на гости в дома ѝ. Там се гощават и заедно с ергените се черпят с питиета. При първото пиене всички пият „закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и така пият. По този начин показват чувствата си един към друг.
Заключение
Важно е да се спомене, че обичаят за Лазаровден не е просто фолклорен обред, а истинско изражение на българската идентичност и вяра. Той събира хората заедно, връзва ги с традициите на предците им и укрепва общността. Вярваме в силата на традициите да ни запазят връзката с историята и културата ни, като ни помагат да преодоляваме предизвикателствата на съвремието.
