В търсенето си на древни практики и мъдрости, които биха ни помогнали да възвърнем хармонията в нашия съвременен живот, някои от нас се връщат към старите обичаи и ритуали.
Един такъв ритуал, свързан с Молитвата и който в последно време привлича все повече внимание, е Символа на вярата
12. Символ на вярата
Е един от важните текстове в християнството , известен още като „Верую“ на църковнославянски или „Credo“ на латински.
Този древен текст служи като израз на вярата на християните по време на техните общи и лични молитви.
Съставен е от дванадесет части, които кратко и ясно изразяват основните истини на християнската вяра.
Първите седем части обхващат вярата в Бог Отец и Господ Иисус Христос и са формулирани от светите Отци на Първия вселенски събор в Никея през 325 година.
Последните пет части, които засягат вярата в Бог Дух Свети, Църквата, Кръщението, Възкресението на мъртвите и вечния живот, са добавени на Втория вселенски събор в Цариград през 381 година.
Затова текстът се нарича и Никео-Цариградско Верую.
Ето и самият текст:
Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий,
Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В едната, света, съборна и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
Чакам възкресение на мъртвите.И живот в бъдещия век!
Амин.
Символът на вярата се използва от всички източни православни църкви до днес.
Въпреки това, Римската църква е направила промяна в осмия член на текста, два века след неговото утвърждаване.
Това изменение беше прието и от някои протестантски църкви, но в резултат на по-интензивния диалог през последните години някои от тях се връщат към първоначалния текст на Символа.
Общностното богослужение обикновено включва изговарянето на Символа на вярата преди осветяването на свещените дарове, в хода на Литургията.
В различни протестантски общности, Символът се произнася по време на тържествени служби, преди или след проповедта.
13. В различни моменти от историята, в контекста на богословските учения и светите църковни традиции, се появяват символи, които оставят незабравим отпечатък върху човешката психика и душа. Ето някои от тях:
Мечът – символ на справедливостта. Самият св. Павел ни обяснява този символ в Ефесяни: „И вземете шлема на спасението и духовния меч, който е Словото Божие“.
Ключовете – златото и желязото символизират портите на небето и ада.
Луна и слънце – луната символизира Стария завет, а слънцето – Новия завет, и както Луната получава своята светлина от слънцето, така и Законът (Старият Завет) става разбираем само когато е осветен от Евангелието (Новия Завет). Понякога слънцето се символизира от звезда, заобиколена от пламъци, а луната – от женско лице със сърп. Има и обяснения на фигурите на слънцето и луната като индикации за двете Христови природи или като символи на самия Христос (слънцето) и църквата (луна).Луна – едновременно е символ на живия човек и на отвъдния живот; лунни символи са спиралата, раковината, охлювът, змията, говеждият рог;
Маслинов клон – символ на мира между Бог и човека. Маслиновият клон е символ на надежда и мир.
Ореол – ореол, символ на святост, слава. Изобразен е като кръг около главата.
Риба – рибата е символ на новопокръстения християнин и на самия Христос;Един от първите символи на Християнството е рибата. Според предание рибата е бил дискретен християнски знак за разпознаване. Гръцката дума за риба ἰχθύς (ИХТИС) е акроним, който съдържа кратко християнско верую:
Агне – свързва се с Христос и по-точно с пасхалното жертвено агне; символ е на кроткия, незлоблив християнин;овца – вярващия
Коза – свързва се с образа на Дявола, затова обозначава грешника.
Пеперуда – символ на Христовото Възкресение и вечен живот за вярващите.
Лоза – Евхаристийният образ, както и символ на Божия народ, Църквата. В последния разговор с учениците Исус каза: „Аз съм истинската лоза, а Моят Отец е лозето …“
Венец – победата над изкушенията на Дявола, езичниците и всички врагове на християнството; трънения венец на Христос е символ на страдание за изкупление на човешките грехове и победа над смъртта;
Око – символ на Светата Троица;
Змията – зло, изкушение; мъдрост;
Змията в християнската символика е основният антагонист на Бог. Това значение идва от старозаветната история за падането на Адам. Бог проклина змията в следните изрази: „… понеже си направил това, прокълнат си пред целия добитък и пред всички животни на полето; ще ходиш по утробата си и ще ядеш прах през всичките дни от живота си.“ Aspid в християнството също символизира злото, отровата. Змия край дърво в рая, която съблазнила Ева в непослушание, се появява под името Самаил в средновековната еврейска легенда (съответства на принца на мрака Луцифер). Следните мисли й се приписват: „Ако говоря с мъж, той няма да ме изслуша, защото е трудно да се счупи мъж. Следователно, най-добре е първо да говоря с жена с по-добро разположение. Знам, че тя ще ме слуша, защото жената слуша на всички! „
Вол – символ на убитите за Христос мъченици. За този герой се казва св. Йоан Златоуст и Св. Григорий на нацианците.
Дракон – едно от най-разпространените митологични същества – крилата змия, която обаче представлява комбинация от елементи на други животни, обикновено главата (често няколко глави) и тялото на влечуго (змия, гущер, крокодил) и птичи крила или като прилеп; понякога изображението включваше и елементи на лъв, пантера, вълк, куче, риба, коза и пр. Това е един от образите на дявола. Но въпреки факта, че драконът също е образ на водната стихия, той често изглеждаше огън дишащ (комбинация от противоположните символи на вода и огън). В Библията това е символ, който е подчертан; Интересно е да се отбележи, че анаграмата на Ирод в Сирия – ierud and es – означава „огнедишащ дракон“. Ярко описание на змея като Божи враг е дадено в Откровението на Йоан Богослов. „И на небето мина война: Михаил и ангелите му се бориха срещу дракона, и драконът и ангелите му се бориха срещу тях, но те не можаха да устоят и вече нямаше място за тях на небето. И големият змей беше изгонен, древната змия, наречена дявол и Сатана, измамила цялата вселена, хвърли на земята, а ангелите му бяха изхвърлени заедно с него. „
Орел – изкачването към слънцето е символ на възнесението. Орелът е символ на душата, която търси Бога, за разлика от змията, която символизира дявола. Обикновено орелът се смята за символ на Възкресението. Тази интерпретация се основава на ранната идея, че орелът, за който се предполага, че за разлика от други птици, лети близо до слънцето и се потопя във водата, периодично актуализира оперението си и възвръща младостта си. Това тълкуване се разкрива по-нататък в Псалм 102: 5: „… младостта ти се обновява, като орел“. Освен това орелът често служи като символ на нов живот, започнал с шрифта за кръщене, както и душата на християнин, който се усилва благодарение на добродетелта. „Но тези, които се доверяват на Господа, ще бъдат подновени във властта; ще вдигнат крилете си като орли … “ Орелът е в състояние да се извисява във въздуха, издигайки се толкова високо, докато не го изгледа, а също и поглед „към палещото обедно слънце. Поради тази причина той се превърна в символ на Христос. В по-общ смисъл той символизира справедливостта или такива добродетели като смелост, вяра и религиозно мислене По-рядко, когато орел е представен като жертва, той олицетворява демона, пленяващи души или греха на гордостта и светския авторитет. Евангелистът Йоан с право се сравнява с орела, той, както някой пише, „от началото до края на Евангелието му“ Arita на орлови криле на много Божия престол. „В по-общ смисъл, орелът се превръща в символ на вдъхновяваща идея на Евангелията. Той е против това тълкуване, аналой, от която да се чете Евангелието, често се прави под формата на орел се разпространява крилата си.
И още много други…
Заключение
Символите на Православната християнска църква са като древни ключове, отварящи вратите към дълбоките духовни истини и послания.
Те не само пресъздават исторически събития и библейски сцени, но също така носят в себе си скрити послания за вярата, надеждата и любовта.
През вековете тези символи са служили като визуални напомняния за вечни духовни принципи и пътеки към духовно просветление.
Днес, символите на Православната църква са не само изображения, по стените на църквите, а история и средство за въздигане на духа, и събуждане на вярата в сърцата на християните.
