Кои са символите и обичаите на древните езически племена, наподобяващи Великден?  – част 2

( Продължение от част 1)
https://booklifestore.com/kakvi-sa-simvolite-i-obi4aite-na-drevnite-hora-1

3. Ритуалните хлябове и козунакът

Ритуалните хлябове и козунакът имат дълга и богата история, която се проследява в различни древни култури и религии по света. Те са символи на изобилие, обновление и общност, които са играли важна роля в религиозните и обредни практики.

В много древни общества, производството на хляб е било основна част от ежедневието и културата. 

Той е бил считан за основна храна и елемент на общността, който обединява хората. 

Ритуалните хлябове са били специално приготвени и благословени по време на религиозни обреди и празници.

• В древните гръцки и римски общества, например, има обичай да се предлагат хлябове и други хранителни продукти на боговете по време на религиозни обреди и празници. Тези ритуални хлябове са били считани за свещени и са представлявали благопожелания за благополучие и изобилие.

• В християнството, ритуалните хлябове играят важна роля в едно от най-важните събития – Светата тайна на причастието. Хлябът и виното са символи на тялото и кръвта на Христос и се приемат от вярващите като свещени символи на духовното си обновление и общността с бога.

• В много празници,  още от древността се използват такива „кръстосани” сладки хлябове, от които произлизат днешните козунаци.
  Козунакът е специален вид сладък хляб, който е свързан с празниците и тържествата и също е символ на изобилие, плодородие и радост. Той често се е приготвял по време на празници свързани с Пролетта и Пролетното равноденствие, когато семействата и общностите се събират заедно.

• В древните славянски общества, козунакът също е бил част от празниците за пролетта, които са отбелязвали прехода от зимата към новия сезон на растеж и изобилие. Той се приготвял от тях с особено внимание и бил декориран с яйца и различни символични фигури и украси, които отразявали плодородието и обновлението на природата.

• Англосаксонците например приготвяли кръстосани хлябове в чест на Остара (Астра, Истра) – богинята на въскресението на природата, плодородието и благодатта, като се смята, че тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.

Тези древни традиции на ритуалните хлябове и козунака продължават да бъдат част от нашата култура и днес. Те ни напомнят за значимостта на общността, благополучието и свързаността с нашите древни корени.

         4. Постите

Преди началото на постите се провеждали карнавали по предхристиянски обичай.

Дори след приемането на християнството, някои от тези обичаи са оцелели. 

• Един от най-известните в Европа е карнавалът на Дебелия Вторник (Gras Mardi), който е последният ден, когато хората могат да ядат месо и да пият мляко, преди да започнат Великите 40-дневни пости. 
• Една от древните езически традиции е, че денят, в който започват постите, се използва за публично покаяние (изповед).
  
  5. Огънят

Християнската църква е положила многобройни усилия да потисне разпространения в цяла Европа езически обичай на запалване на огън по време на Страстната седмица, който символизира „изгарянето“ на зимата.

Затова огньовете, запалени на Велика събота, не се признават от църквата като християнски ритуал, символизиращ възкресението на Светлината на живота, а се възприемат като езическа народна традиция.


Единствено Благодатният огън се явява символ на Божественото и на Възкресението на Исус в зората на Великденският празник., а свещите – символ на светлината и новия живот..


Богинята Остара (Астра, Ищар, Естер) – Символ на възкресението на Живота, на  Пролетта, Плодородието и Зората.

По целия свят, от дълбока древност, различните племена и народи провеждат ритуали и празненства по повод Пролетното равноденствие и възкресението на природата. 

Сред тези богини, свързани с пролетта, една привлича най-голямо внимание – Остара (Астра, Ищар, Естер), като първообраз на Великден .

Името й е взаимствано от латинската общност и сега Пасха (Великден)  носи наименованието Easter. 

Това обяснява защо тотемите й за плодородие, като зайците и яйцата, са част от символите на съвременната религиозна традиция.

Древните германски племена от Северна Европа почитали богиня на пролетта, Остара (Ostara, Easter, Eostre или Eastre), която е донасяла първите топли пролетни ветрове, първите птици, които се завръщат в гнездата си, и първите пъпки по дърветата.

Тя е символ на живота, плодородието и зората.

Остара е млада и плодородна богиня, която танцува и сякаш внася светлина в тъмните пространства на зимата.

Името й е свързано със саксонските племена от стара Британия, които са я наричали Easter (Ostara, Easter, Eostre или Eastre)

Ето затова, името на големия християнски празник Великден , в тези общества се нарича Easter.

В древните легенди, Остара е олицетворение на растящата светлина и плодородието.

Нейният празник се е провеждал на пълнолуние, в първата неделя след пролетното равноденствие, подобно на съвременния Великден.

Исторически, това е било време, когато спящата плодородна енергия на Земята започва да се раздвижва и да се ражда нов живот на всичко около нея.

Освен в легенди и приказки,  за Остара (Ostara, Easter, Eostre или Eastre) намираме писменни данни единствено творбата от VIII век “The Reckoning of Time “ на  Бийд Достопочтени (или Преподобни – английски бенедиктински монах, написал голям брой исторически творби, които са запазени почти изцяло).

Сега, въпреки че традицията за поклонение на богинята Остара е изместена от християнския празник на Великден, нейната сила и символика остават важни за много хора.

Тя е напомняне за връзката ни с природата, за цикличността на живота и за новото начало, което пролетта носи със себе си.

Остара е богинята, която ни вдъхновява да се радваме на живота и на обновяването на света около нас.

Заключение

Въпреки че с християнството мнозина от тези предхристиянски обичаи и ритуали са били адаптирани или асоциирани с нови символи и събития, те продължават да съществуват в някои форми и до днес.

Съвременният Великден все още е време за радостно събиране на семейството, обединено около трапезата и традиционните игри с яйца.

Той продължава да бъде време за обновление и обичайност, свързано с вярата и надеждата за по-добро бъдеще.

В заключение, предхристиянските ритуали и обичаи са вълнуваща част от човешката история и култура, които оформят много от нашите съвременни традиции.

През вековете те са се променяли и адаптирали, но основните им ценности на обновление, плодородие и общност са останали.

Те ни напомнят за връзката ни с природата, с миналото и с единството ни като хора.

( Прочетете в началото – част 1) тук:

https://booklifestore.com/kakvi-sa-simvolite-i-obi4aite-na-drevnite-hora-1